Когато й било много трудно, тя ходила от къща на къща и просила милостиня


Казвам се Соня и искам да споделя с читателите съдбите на три силни жени от моя род. Въпреки незавидната им съдба, те никога не се отказаха да се борят за по-добър живот.

Баба ми по майчина линия била висока и белолика. На 13 години изглеждала като на 16. Казваше се Нина. Майка й починала много рано, а баща й - инвалид, бил неспособен да се грижи за нея. След смъртта му, роднините се настанили в къщата им, а към баба Нина се отнасяли лошо и тиранично. Наричали я "беднячката". Когато й било много трудно, тя ходила от къща на къща и просила милостиня. Хората се смилявали над сирачето и й подхвърляли парче хляб и чиния супа. Баба пораснала голяма красавица и за да се отърват от нея, роднините й бързо я омъжили за по-възрастен мъж. Скоро забременяла. Времената били бедни и се наложило дядо да си потърси работа в далечни краища на страната. Дълго време не се обаждал и родителите му решили, че не могат да се грижат за бременната си снаха. Една вечер й събрали багажа и я изгонили на студа. Баба нямала друг избор, освен да се върне обратно в дома си. Там обаче не я приели с "добре дошла". И сякаш не се намира в бащината си къща, я настанили в хамбара, където родила близнаци: мама и леля.





Лошият късмет не я напускал и от студа, се разболяла. Добре, че местният лекар се смилил над сирачето и я излекувал. Оказало се, че болестта и гладът изсушили гърдите й, и баба нямала с какво да нахрани децата. Милостиви съседи й носели храна, но за да не умрат бебетата, тя била принудена да ги даде в сиропиталище. Не искала горката, плакала много, ала все пак ги оставила. По-късно се омъжила повторно и родила още пет деца. Понякога ходила да види мама и леля в детския дом, но не ги прибрала. Не знам защо. Годините били трудни, баба работела от сутрин до вечер на полето, а мъжът й все боледувал. Изминало време и изоставените деца пораснали. Мама била спокойно и тихо дете, а леля - пълна нейна противоположност. Буйна, общителна, активна. Отлична ученичка, обичала спорта и участвала във всички мероприятия. Леля се казва Надя, а мама - Гълъбина.





Когато завършила училище мама решила да открие родителите си. От роднини разбрала къде живее баща й отишла да се запознаят. Какво е искала от него? Трудно е да се каже. Може ли да се разчита на помощта на човек, който никога не се е интересувал от нейното и на сестра й съществуване? Баща й имал вече друго семейство и не останал особено доволен от появата на дъщеря си. Години по-късно мама разказваше за този период като най-трудния в живота й. Било й тежко без подкрепата на леля Надя, а дядо останал напълно безразличен към съдбата й. Скоро открила и майка си. Баба Нина все така работела на полето, а у дома я чакали няколко малки деца и болен съпруг. Двете жени не успели да намерят общ език и мама се върнала обратно при леля. Днес леля Нина е учителка и уважаван от обществото човек. Въпреки че мама има собствено семейство и, че аз, нейната дъщеря я обичам силно, тя продължава да счита сестра си за най-близкия и любим човек на този свят.


Какво четем:

🔴 Президентът сложи втора тапа на околовръстното - има пари, но няма как да го почнат през юли

🔴 Почина Надя - дъщерята на любимата поетеса Маргарита Петкова

🔴 Убитият на пътя за Гърция велосипедист глухоням - виновният шофьор го е издърпал в канавката

Източник: Труд



Коментари



горе