Джордж Илиев - от дома за сираци до успеха в Холандия


Учителката от Паталеница Павлина Кременарова е получила неочаквано и много мило писмо от бивш възпитаник на местното Основно училище “Константин Величков”. Трогателната история разказа директорът Никола Колев.

Джордж Илиев е израснал в бившия Дом за деца и юноши “Лазар Боснев” в селото. След закриването му бил преместен в социално заведение в Пловдив.Трудното детство обаче не му попречило да се изгради като човек и като успешен предприемач. В момента бедното някога момче има своя фирма в Холандия, владее четири езика и е благодарен на съдбата. Най-приятната изненада е, че се гласи да навести пазарджишкото село, с което го свързват мили детски спомени, в края на юли, когато местните вдигат голям събор.

Ето и писмото, публикувано от директора Колев във Фейсбук: Здравейте, госпожо! Аз съм бивш ученик в с. Паталеница от 20. век. Далечните години от 1990 година до 1997 година, 11.09.1997 година. Директора си спомням - Никола Колев. Моята класна беше Велева. Спомням си още Пенка Божкова и Юлиана Пеева, Ангел Ташков, Димка Божкова. И нейната дъщеря госпожа Главинова и така нататък...





Моето детство си го изкарах в с. Паталеница и с. Баткун. Добри спомени имам. Даже сънувам селото и понякога моите бивши учители и възпитатели. Аз живях в Баткун. Имаше едно време Пансион за деца, лишени от родителска грижа, ДДЮ с. Паталеница. Ходихме на лагери с Димка Божкова и Ангел Ташков и други възпитатели. На 12.09.1997 година закриха пансиона заради лоши условия и ни преместиха в град Пловдив, в центъра до пл. „Съединение“ и Четвъртък пазара. Домът се казваше „Рада Киркович“.





Аз не Ви познавам коя сте, но съм Ви виждал снимки в училището „Константин Величков“, с. Паталеница. Знам, че на 27 юли има събор с. Паталеница и ще дойда, даже и ще престоя в Паталеница за две денонощия. Сега живея в Нидерландия, Амстердам, за постоянно. Тук работя като бояджия и шпакловчик. Имам моя собствена фирма Klussenbedrijf AIG-17. Владея англий-ски, нидерландски и френски език.

Господ ми помогна в живота и сега си живея живота спокойно. Само където ме връща носталгията в с. Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е любим град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра. Не знам дали по-знавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме заедно от първи клас. Поздрави на директора от бивш ученик от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха. С уважение, Джордж Илиев.


Четете още:

🔴 Невинни убийци: Приемаме тези неща всеки ден, а те водят до рак

🔴 Petel.bg - новини - Лекари направиха вътреутробно кръвопреливане на близнаци

🔴 Баба ми издаде тайна при приготвянето на картофки, всички вкъщи полудяха по тях





Източник: Марица





Коментари

горе