Нана Гладуиш - седем години с рака




Нана има вид на тийнейджърка, въпреки че през април навърши 45. Седем от тях преживя в битка с рака, който я споходи двукратно. Или по-скоро 7 години Нана живя с него, с рака, убедена, че ако някой от двамата умре, то това няма да е тя

ана буквално връхлита в офиса на фондация „Една от 8“, където аз вече я чакам. Изглежда като момиченце – къси джинсови панталонки, голи крака, обути в маратонки с бляскави украшения. Къса, силно изрусено коса и бронзов тен открояват още повече яркосините й очи. Пак е купила сладкиши от една пекарничка наблизо. За мен и момичетата от фондацията, тя самата не кусва. Намира, че има още килограми за сваляне, въпреки че е 47 и наистина, ама наистина има вид на тийнейджърка, въпреки че през април навърши 45. Седем от тях преживя в битка с рака, който я споходи двукратно. Или по-скоро 7 години Нана живя с него, с рака, убедена, че ако някой от двамата умре, то това няма да е тя.






Нана, как успяваш да си винаги такъв оптимист?

И на теб персонално, гледайки те в очите, ти го казвам, и на всичките ви читатели - от едно известно време си повтарям нещо, което за мен обобщава отговора на всички въпроси за моята виталност, позитивизъм и оптимизъм. Няма значение какъв е животът ти. Изборът да го живееш променя всичко. Аз избрах да си живея живота. И с това промених факта, че съм с две тежки онкологични диагнози, че преминах през много тежки терапии, че както сега съм слаба, така можеше да съм и с 15 кг отгоре и да не се харесвам. Изборът ми да си живея живота е причина да се харесвам, да изпитвам удоволствие от това, че съм жива, че имам приятелите си, работата си, всичко.

През тези седем години имаше ли момент, когато се почувства изгубена, срината, безнадеждна?

Естествено, че съм имала пропадания, аз непрекъснато съм си пропаднала всъщност. Това, че ме виждаш усмихната, овладяна, силна, не означава, че не съм като всички останали онкологични пациенти. Както няма бивш алкохолик, така няма и бивш онкопациент. От момента на поставянето на диагнозата рак, ти си в състояние, в което всичко може да те разклати, буквално да те взриви. Наскоро една лекарка реши, че много леко увеличение на билирубина ми незнайно по каква причина е страхотна драма. И е знак за всички възможни доброкачествени и злокачествени заболявания на черния дроб. Две нощи не спах. Така че такива пропадания са нормални. Не само за хора като мен, а за всички. Защото ние живеем в непрекъснат стрес, във вечно недостатъчни срокове. На работа, на живот. Не ни стигат 24 часа да се наработим, 70-80 години да се наживеем. На нас всичко ни е крайно недостатъчно. Не ни стига просто да имаме кола, трябва да е най-мощната и лъскавата. Не ни стига да имаме просто обувки на краката си...

Урок ли е това, който ти научи по трудния начин?

Хайде да кажем, че е повод за разсъждения. Уроците трудно се учат и ученикът не е сигурен дали ги е усвоил, докато някой не го изпита. Аз често разсъждавам и на друга тема – за натоварването от нереализираните очаквания нещата да се случат по точно определен начин. Прибирам се вкъщи, след като не е станало всичко, което съм искала, по най-добрия начин. Вкисната. И това може да ми скапе цялата вечер. Защо? Защо да не оставим нещата, които не са се случили по очаквания начин, на спокойствие. Ние не оставяме много неща на спокойствие. Независимо дали живите ни роднини, дали са умрелите ни близки, дали са успехите или неуспехите ни, които след като веднъж са се случили, години наред ги преживяваме. А това нищо не променя. Ти знаеш, че от години майка ми е с много тежък Алцхаймер. Вече не говори, не ме познава, не може да става сама, да се движи.






О, Нана, и това ли трябва да преживееш!

Да. Всички знаем, че нейното заболяване е нелечимо. Обичайно няма лечение. Аз всеки ден мисля как е, как не мога да се грижа изцяло за нея, тъй като съм и по терапии, и малко дете имам, и работни ангажименти. Непрекъснато се тровя. Вечер плача, мъчно ми е, че така й се случва. Но с какво тази тъга и самообвиненията ми помагат?

Това, че го осъзнаваш, вече е стъпка към това да престанеш да се обвиняваш и да попиляваш психиката си.

Не е достатъчно осъзнаването, оказва се. Колкото и да са ми добри намеренията, не мога да остана при нея, а да не взема сина си от училище. По-скоро става въпрос, че хората сме склонни да зацикляме в едни определени състояния и по-често те са негативни. Че не успяваме да видим нещата от друга гледна точка, да ги преосмислим качествено. Това, че ще си кажеш – правя това, което мога, не означава, че психиката ти е спокойна. Трябва да намериш начин да живееш балансиран, щастлив живот без излишни терзания и неудовлетворености.

Чувстваш ли се прецакана от това, че когато самата ти трябва да се бориш със заболяването си, и хора от семейството ти, на което разчиташ за подкрепа, са зле?

Сестра ми също е с рак. Откриха й огромен тумор в ретроперитонеума с метастази в мозъка. Два пъти й отваряха главата. По едно и също време бяхме стол до стол на химиотерапия. Но по време на терапията след втората ми диагноза нашата психоложка направи нещо интересно – накара ме да сключа договор със себе си. Да взема един лист и да започна да пиша. Вече имам два такива договора със себе си. Както вярваме, че се раждаме с някакъв код, който предопределя какво ще ни се случи, смятам, че един такъв договор ти кодира задължения и отговорности. Хубаво е от време на време да си го прочиташ, особено в моменти на слабост. На нестабилност и несигурност. Колко често си казваш аз съм здрава и щастлива? Не ми отговаряй. При мен много често се случва рано сутрин под душа да си повтарям, че харесвам живота си. Че съм щастлива, задето живея смислено и пълноценно. Благодарна съм, че съм интелигентен човек. Това не означава, че не се страхувам и съм преодоляла всичките си опасения. Нито че съм перманентно щастлив човек. Но осъзнавам онези мигове на щастие, когато ги има. Позволявам на душата си да им се израдва.

А договора със себе, когато го подновяваш, имаш ли право да включваш в него това, което не си изпълнила в предишния?

Знаеш ли какво му е хубавото на този договор? Че ти си и работодател, и изпълнител. Така че можеш да правиш всичко, каквото пожелаеш. Както в тениса казват, че най-лесният, а реално погледнато, също толкова труден удар е сервисът. Всички останали удари ти ги предпоставя някой друг, а тук ти си подхвърляш топката и ти си я удряш. Това не означава, че тъй като си работодател и служител едновременно, нещата са лесни.

Ти продължаваш ли да играеш тенис?

Да, но не го приемам вече като състезание, а като игра. Има моменти, в които ми е тегаво, мърляво, чоглаво и си викам не ми е до това, как сега да се приготвя и да тръгна на тенис. Но в мига, в който стъпя на корта и играя един час, прочиствам всичко.

Сестра ти същата ли е като теб?

Сега е във Варна и според едно изследване със скенер е добре. Въобще ние ще излезем учудваща порода хора с голям късмет. Месец след като ми поставиха за втори път диагноза рак и на нея й се случи същото. При нея също нямаше първично огнище като при мен. Оказа се, че е от яйчниците при направена пълна хистеректомия. Наследствена обремененост. Въпросът е, че след диагнозата аз веднага започнах да чета. Не мога да ти опиша колко много изчетох. Забравих за себе си. А тя не отвори нищичко. Каза, че е погледнала, видяла много страшни неща и край. Различен е начинът ни за постигане на психическа стабилност – при мен е от знаене, а при нея – от незнание.






Какво ти взе ракът?

Безметежното, безхаберно щастие. Нямам нищо против, че ми го взе това безхаберно съществуване. От което много очакваш. С празни безсмислени мечти и амбиции, да ти се случват нещата винаги и без изключение по начина, по който си ги представяш и си ги предначертал в главата си.

Права ли съм да смятам, че отдаваш повече време на фондацията, отколкото на телевизията?

Да, така е. Предаването ми е през уикенда и почти цялата работа по него върши Жоро Игнатов. Аз се концентрирам върху ефира, така че имам достатъчно време да се занимавам с фондацията. Днес съм станала в 6,30 и след като изпратих Джейсън на училище, отворих компютъра и взех да гледам видеоинтервю с един хирург, д-р Шопов, и да го описвам за монтаж. Правим една поредица „Диагностика и оперативно лечение при рак на гърдата“.

Усещаш ли как, помагайки на другите, спасяваш себе си?

Да, това съм ти го казвала, цитат е на Казандзакис, когото безумно харесвам. Никога не си позволявам да смятам, че моето решение е правилно. Единственото, което смятам, че не е добре за такива пациенти, е затварянето в себе си, изолирането от такива като нея. Ако една жена продължи живота си по старому – като работи, излиза, но спазва терапевтичния код, предписан от лекаря, чудесно. Но някои се изолират, четат неправилните неща, говорят с неправилните хора, избягват тези, дето могат да им дадат различна гледна точка. Поставят под съмнение диагнозата, предписаното им лечение, кривват по пътека, която е по-вероятно да ги убие, отколкото да им помогне. Искам да им кажа опитайте да говорите, може да не е вашето, да не ви допадне, но елате да се видим, да споделим. Може да не ни харесате, да не ни повярвате. Но опитайте и други организации. Дайте шанс на хората с опит, пробягали няколко обиколки пред вас, и знаят повече от личен опит, да го споделят. Така е и с лекарите. Ако един не ти хареса, това не означава, че не трябва да се лекуваш, а да потърсиш друг.






Нека те попитам пак – смяташ ли, че превантивното отстраняване на двете гърди при фамилна обремененост е радикалното решение на проблема с рака? Ти беше изправена пред такъв избор.

Жените трябва да знаят едно нещо, ако говорим за двойната мастектомия. Първо трябва да си направят нужните генетични изследвания, ако са във висок риск. Освен с хирург, трябва да се видят и с жена, направила подобна операция. Двойната мастектомия не е като да си сложиш импланти, не е естетична хирургия, там се чисти целият паренхим. Реално погледнато, остава една кожа с импланти. Освен това отстраняването на двете гърди не изключва на 100% риска от развитие на рак на гърдата. Намалява се, но не се изключва напълно. Което означава, че те пак трябва да правят ЯМР поне веднъж в годината. Единственото, което моят лекар ми каза, когато се опитвах да взема решение, бе, че правилен избор няма. Има само мой избор, базиран на това какъв обем на страх и напрежение ще мога да овладявам, продължавайки да живея. При радикалното решение да отстраниш и двете си гърди може и да ги намалиш, но те си остават. Страхът не те връхлита само когато чуеш думата рак. Той е с теб винаги, когато пристъпиш прага на болницата за изследване. Което означава, че дори и с двойна мастектомия една жена в момента, в който отиде на лекар, страхът пак ще си стои у нея.


Четете още:

🔴 18-годишен български студент бе убит в Германия

🔴 Почина легендата в художествената гимнастика Емилия Бонева

🔴 Германия обмисля как да вдигне цените на горивата





Източник: eva





Коментари

горе