Мала Света гора


Атонската Света гора е свято място за целия православен християнски свят. Многобройните манастири, пръснати по скалите на един от ръкавите на Халкидическия полуостров, сякаш пазят вярата от посегателства. Със същата мисия, но на 400-500 км на север вероятно е издигана друга група манастири. Възникнали между от 1185-1417 г., светите обители обрамчват някогашен Средец/Триадица и като че ли бдят над София до ден днешен. Ненапразно са известни като Софийската Мала Света гора и всеки ден събират многобройни богомолци. Наскоро обителите бяха обединени в специален туристически маршрут в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. Наречен "Мала Света гора - скритият дух на София", проектът на Столичната община популяризира комплекса и ролята му като значима част от културно-историческото наследство на Стария континент. Защото уникалността му се крие не само в необичайното струпване на манастири, а и във великолепните стенописи, икони и архитектура на някои от храмовете. Малко история До края на XIV в. в Средецката област съществува общност от 14 манастира, разположени по склоновете на Витоша, Плана и Лозенската планина. Известни като Средечка Света гора или Витошка Света гора, повечето действат и като книжовно-просветни центрове. Строени са по подобие и повтарят устава и структурата на организиране на Атонската монашеска република. Посещават ги богомолци от цялата държава и имат покровителството на царете Иван Александър, Иван Асен и Иван Шишман. Пръстенът от тясно свързани помежду си манастири се оформя в продължение на няколко века. Според учените историята започва през Второто българско царство, но има и предположения, че изграждането на голяма част от храмовете стартира още през Х в. Проучванията сочат, че са възниквали спонтанно - с изграждане на множество църкви, а когато някоя се окажела малка, до нея се издигала по-голяма, а после и манастир. До падането на България под османско иго Лавра - религиозен център на комплекса, е Бистришкият манастир "Св. Никола". Той обаче е разрушен от турците, затова от края на XIV в. функцията поема Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка". Досега този храм е сред първенците в Софийската Мала Света гора и това не е никак случайно. Още в средните векове обителта има ранг на ставропигиален храм, т.е. пряко подчинен на патриарха. А във Витошката златопечатна грамота, дадена на обителта от цар Иван Шишман, пише, че се освобождава от данъци и от намеса на средечките или други градоначалници и владици. Към манастирския комплекс принадлежат още смятаният за най-стар сред всички Германски манастир "Св. Иван Рилски" (Х век), Кокалянският "Св. Архангел Михаил", Кладнишкият "Св. Никола", Кремиковският "Св. Георги Победоносец", Сеславският "Св. Никола" и др. От края на XIV в. тяхната мисията е не само да разпространяват християнската вяра и ценности, а и да дават опора на хората от Софийско през робството. Според исторически източници до нашествието на турците в Софийско е имало около 120 духовни убежища, свързани и духовно, и стопански. През предвъзрожденския период в границите на днешната Софийска епархия вече се говори за Софийска Света гора. Наричат я и Мала по аналог с голямата в Атон. Активната им дейност обаче постепенно запада и справка след създаването на Българската екзархия през 1870 г. сочи, че броят им е едва 25. При това - незначителни, съставени от малка черква и полусрутени постройки, а в някои дори липсва монашеско братство. Имат сходна структура, позната от повечето манастири от епохата на османското владичество. Размерите им са сравнително скромни, някои са без крепостни стени, но с обособени стопански части и сравнително малки култови сгради. Много от тях са запазили автентичния си вид или са възобновени и продължават да са действащи. В района днес има 66 православни манастира, 44 от които са функциониращи. Специалистите не са единодушни в мнението си колко и кои точно са били в обсега на комплекса, затова включват различни обители в него. Някои твърдят, че са само 14 (за част от тях вече стана дума). Други обаче включват в Софийската Мала Света гора общо 25 манастира, сред които са Горнобанският "Св. св. Кирил и Методий", Железнишкият "Св. Дух", Боянската черква "Св. св. Никола и Пантелеймон", Урвишкият "Св. Никола Летни" и др. Трети отиват още по-далеч - в понятието Мала Света гора поставят всички манастири на територията на София и Пернишка област. Два факта обаче са неоспорими - величието на Боянската черква (най-ценните стенописи са от 1259 г.) и продължаващите археологически проучвания на крепостта Урвич. Там експедицията на проф. Николай Овчаров и доц. Бони Петрунова разкри останките от манастира "Св. Илия", единственият топоним, споменат от Паисий в "История Славянобългарска". Вече има проект за неговото възстановяване и превръщане в част от нашата Мала Света гора. На Успение Богородично (15 август) празник ще имат 3 от манастирите в комплекса - храмовете в Драгалевци, Елешница и Искрeц, които носят името на Божията майка.

Източник: Труд



Коментари



горе