Чудовища с благ характер населиха Родопите СНИМКИ

Кое от кое по-чудати създания населиха родопското село Хвойна. Рогати чудовища по пижами, миловидни дракони, вампири с благ нрав, розови морски кончета, черни еднорози, октоподи пирати, жаби с бомбета, стройни зайчета на два крака и чепати риби - всички те родени във въображението на художничката Милена Влахова. Преди 8 години тя и съпругът й стигат до извода, че не им се живее в шумния град, пък бил той и столицата на България.

По това време синът им е още бебе, от което приключението става още по-вълнуващо. „Не разбирам защо всички са толкова изненадани от решението ни. Не сме хванали мотиката и гегата, просто живеем в село. Като ни започне да ни липсва цивилизацията - пътуваме”, разказва Милена, която е четвърто поколение софиянка.

Талантливата дизайнерка е завършила Националната художествена академия (НХА) със специалност „Дизайн на детска среда“. „Научих там някои неща, предимно да не се подвеждам по гръмки наименования“, усмихва се Милена. Преди Академията е учила специалност „Играчки“ в Средното художествено училище по приложни изкуства. „Много си го обичам и много неща съм научила там. Но и без това образование пак щях да правя същото. В творчеството определящ е талантът“, казва Милена.

Тя майстори любимите си чудовища, кукли и животни от текстил, защото платовете развихрят въображението <210>. Главно действащо лице в творенията <210> са копчетата. Когато погледне даден материал, веднага вижда какво може да излезе от него. И го прави. „Не бих казала, че измислям нещата си - по-скоро ги виждам. Основното вдъхновение, както при всеки творец, е вътрешната <210> потребност да създава. А фантазията <210> е неизчерпаема.

Като дете прекарва известно време в Африка и е изключително повлияна от Черния континент. Това със сигурност личи в куклите <210>, без значение дали го изразява умишлено, или не.

Може да разказва с часове истории за създанията, на които е дала живот. Всички те имат и съдба, и характер. Най-голямото признание за нея е, когато момиче толкова харесва куклата <210>, че си я татуира на видно място върху тялото.

Милена се забавлява най-много с реакциите на хората от селото. „С идването си в Хвойна им осигурихме минимум една година безсънни нощи, докато разберат какво точно правим. Някои от тях така и не успяха да преглътнат факта, че нямаме нормирано работно време и работно място. Но всички, които си заслужава да познаваш, са ни приятели. Останалите имат пълното право да мислят каквото си искат“, отсича художничката.

Къщата в Хвойна купила майка й преди 20 години, даже взела и съседния имот - за да е сигурна, че няма да се сдобие с неприятни съседи. „Аз и сестра ми бяхме още деца, идвахме тук само през лятото. Когато с мъжа ми решихме да се махнем от София, тя стана основното ни жилище. Всъщност големият компромис с Хвойна е на гърба на човека до мен - той е "супер урбанизиран тип", цитирам, освен това е от полето и му призлява от планини, чукари и от двора ни. Но пък знае кое как се прави и действа”, описва живота на семейството Милена.

Ежедневието им е подчинено на действието. Дори нямат време да помислят за развлечения. Тя прави това, което иска. Той - каквото трябва. Но също като нея работи за себе си. Други забавления не са им нужни. Моловете и тълпите не са част от техния свят. Та нали точно от тях са избягали от София! „Липсва ни донякъде нощният живот, но той така или иначе поприключи заради детето“, казва Милена, чийто син е третокласник в съседното село Павелско.