130 години от рождението на големия хуморист и художник Чудомир
Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал планове за своя син – искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването.
До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“.
През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. През юношеските си години получава своя прякор Чудомир, който по-късно използва и като псевдоним.
По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда
за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите
на бъдещия писател, които му прикачват прякора Чудомир. Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921 г. се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова. В периода 1920 – 1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929 – 1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския
музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.
Освен като писател Чудомир се изявява и като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда
своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника „Зора“, към който работи в продължение на близо тридесет години,
са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните
си произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години
на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно негови акварели,
но също и други картини. Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело.
Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник „Казанлъшка искра“. Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир
в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му. Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във вестник
„Балканска трибуна“; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията
„Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“,
„Искра“ (Казанлък) и др. През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“.
Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици. Димитър Чорбаджийски е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний,
Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга,
Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.
Какво четем:
🔴 Доц. Мангъров: Слагайте маски, ако това ви успокоява
🔴 Проф. Аргирова с разтърсваща прогноза за пика на болестта
🔴 Петя Тухлева: Пикът на паниката ще дойде, след като свърши кризата с COVID-19
Източник: edna
Коментари
Последвайте ни във facebook!
