Повярвах, че тя е жената на моя живот, но се оказах използван, лъган и захвърлен


Преди около три години срещнах жената на моя живот, поне така си мислех тогава. Бях на 35, а все още не бях имал сериозна любовна връзка. И тогава тя се появи. Беше значително по-млада от мен (на 23 години), но знаете, че за любовта няма възраст и граници. Запознахме се случайно. Беше любов от пръв поглед. 

Бях излязъл с един приятел и се засякохме с негова позната. Той ни представи един на друг, след което отидохме тримата на кафе. С Ани веднага си допаднахме. Говорихме си общи неща, но знаех, че пак ще се видим и този път ще бъдем сами и ще можем да потънем в по-различни разговори. На другия ден, когато тя ми се обади, разбрах, че живее близо до работата ми. Затова й предложих, когато си тръгвам, да се отбия при нея. Тя много се зарадва, което беше добър знак за мен.





Започнахме да се срещаме всеки ден. Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова по-сигурен бях, че искам да обвържа живота си с нея. Може би точно в това беше грешката ми: твърде много бързах. Тя ми сподели, че семейството й е в затруднено финансово положение и че, общо взето, винаги е било така. Искаше ми се да я зарадвам и още през първия месец от връзката ни й подарих златна гривна. Знаех, че родителите й не бяха в състояние да й дават джобни пари, а тя не работеше. От друга страна, аз разполагах със средства и ми беше приятно да мога да я зарадвам с нещо. Купувах й всичко, от което се нуждаеше. Тя изглеждаше щастлива. Такъв се чувствах и аз.

На третия месец от запознанството ни й заговорих за брак. Тя беше доволна, родителите й – също. Реших да купя апартамент за нас, за да можем да живеем сами. Всичко стана много скоростно. За около седмица намерихме хубаво жилище, а за около месец го обзаведохме по неин вкус. Ани избираше мебелите, а аз ги плащах с мисълта, че тя ме обича и ще живеем щастливо като любящо семейство. В деня, когато се нанесохме в апартамента, тя ми съобщи най-хубавата новина в живота ми: беше бременна. Нямаше по-щастлив човек от мен. Впуснахме се да пазаруваме за бебето, обзаведохме и стаята му. Всичко беше прекрасно, докато детето се роди.





Изписаха ги от болницата и се прибрахме вкъщи. След като близките ни си отидоха, останахме сами. Ани започна да се държи учудващо хладно. Отдадох го на следродилната депресия. Нали току-що беше родила и нормално беше все още да не се чувства добре. Дните минаваха, а тя продължаваше да ме отблъсква. Когато я питах какво има, тя ми казваше, че е уморена. Наистина да гледаш бебе не е лесно, но усещах, че не това беше причината. Тези трябваше да са най-щастливите ни мигове, да се радваме на детето, а тя дори не говореше с мен. Много пъти се опитвах да си изясним положението, ала безуспешно. Помолих и майка й да разговаря с нея, но и това не помогна. Преди да се оженим, роднините й бяха изключително мили с мен, а сега вече не ги беше грижа какво ставаше. Всъщност майка й беше наясно, но явно нарочно го криеше.

Накрая истината излезе наяве. Една сутрин се събудих с мисълта да направя нещо различно, да изненадам Ани приятно. Може би сивото ежедневие допринасяше за студените ни отношения. Обадих се на тъщата си да я помоля да гледа детето вечерта, за да можем с жена ми да излезем. Надявах се разнообразието да й се отрази добре. Обадих се в любимия й ресторант и резервирах маса. На път към дома купих огромен букет рози. През цялото време си представях как ще я зарадвам. Вярвах, че тази вечер ще изгладим отношенията си и отново ще бъдем щастливи, както през първите месеци. За да бъде изненадата пълна, реших да се прибера по-рано от обикновено. Представих си как жена ми щеше да ме посрещне щастлива на вратата, но разочарованието и шокът, които последваха не ги пожелавам и на най-големия си враг.





Още с отключването на вратата разбрах, че Ани не беше сама. Хрумна ми мисълта, че майка й е дошла по-рано. С приближаването към спалнята ни разбрах, че гласът е на мъж. Нямах време да мисля и да гадая, просто отворих вратата и ги видях. Моята Ани беше в прегръдките на друг, по-точно – в леглото с друг. В първия момент не можах да повярвам на очите си. Мислех си, че всичко е лош сън, но уви, беше истина. Когато ме видя, Ани се стресна, стана от леглото и ме попита: „Защо се прибираш толкова рано?“ Направо онемях. Можеше поне да се почувства малко неудобно, а тя едва ли не ме упрекваше, че съм прекъснал сексуалните й преживявания с друг.

Беше като някакъв кошмар. А толкова я обичах. И идвах да я изненадам. Успях, но не по начина, който през целия ден си представях. Беше жестока гавра с чувствата ми. Беше нагло да доведе любовника си в нашия апартамент, който с такава любов обзаведохме, и в нашето легло, където трябваше да се наслаждаваме един на друг. Не можех да повярвам, че това ми се случва. За момент реших, че е за първи път.





Ала и тук грешах. Изведнъж някой звънна на вратата. Отидох да отворя и пред мен застана майката на Ани с детето в ръце. Сега вече ми стана ясно, че историята е стара, че тъщата ми е знаела всичко. Тя е гледала детето, докато Ани се е забавлявала. Помолих я да си върви. Другият също си отиде. Седнахме да поговорим с Ани. Очаквах да ми каже, че ме обича, че се случва за първи път и че няма да се повтори. Нищо подобно не чух. Ани най-безсърдечно ми заяви, че никога не ме е обичала. жената на моя живот, лъган и захвърлен Използвала ме е, за да може да живее така, както винаги й се искало. Надявала се е с времето да ме заобича, но установила, че не може да забрави мъжа, с когото имала връзка, преди да срещне мен.

Беше същият, с когото я заварих в леглото. Призна, че детето не влизало в плановете й, но после преценила, че щяло да й помогне да измъкне пари от мен, когато неизбежно раздялата ни настъпи. Откровенията й ме съсипаха. Не можех да повярвам, че е способна на подобно нещо. Помолих я да размисли.





Казах й, че я обичам и че й прощавам всичко само и само тя и детето да останат с мен. Предложих й да започнем наново, да опитаме да изгладим отношенията си. Бях готов на всичко. Тя обаче беше категорична, че не може да живее повече с мен. Не мога да опиша как се чувствах в този момент. Всичките ми мечти за нас, всичките ни планове се оказаха една голяма лъжа. Беше жестоко, но може би съм виновен, защото толкова бързах да се оженим. Ако бях изчакал, сигурно щях да разбера, че Ани не ме обича и никога не ме беше обичала.

Сега отново съм сам. Виждам детето само два пъти в месеца, както съдът определи. Когато пожелая да се срещам с него по-често, Ани ме подлага на всякакви унижения и финансови изнудвания, които приемам да изтърпя в името на сина ни. Най-лошото е, че въпреки всичко продължавам да я обичам и много ме боли от безразличието и жестокостта й към мен. Тя живее с другия и е щастлива, а аз съм песимистично настроен за всичко около мен. Единствената ми радост са срещите с детето. Нямам желание да се срещам с други жени. Вече не вярвам в любовта.


Четете още:

🔴 Проф. Кантарджиев заговори за нова изолация

🔴 Съветите на д-р Емилова за тънка талия през есента

🔴 Необикновената история на Нако, мъжа, който си отиде, но спаси цял рейс футболисти





Източник: Розали





Коментари

горе