Проф. Александър Чирков приживе: В живота ми има две жени и никога не съм им изневерявал
Внезапна смърт почерни света на медицината – на 82 години почина легендарният
кардиохирург проф. Александър Чирков. Той издъхна във вторник в хотел във Варна,
където бил отседнал от дни.
Александър Чирков е роден в Лом през 1938 г. Оттам нататък обаче версиите за
неговото родословно дърво и социален статус драстично се разминават. По думите
на хирурга той произхожда от заможен род, който бил репресиран след 9 септември
1944 г. Професорът твърди, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от
дедите му са лекари, а други били търговци.
Някои от роднините му пък емигрират в Германия още в началото на 40-те, установяват
се там и развиват бизнес. Братът на баща му заминава за Хайделберг, там завършва
медицина и изгражда клиника в Западен Берлин.
Преди 1944-та дядо му и другият му чичо създадат голяма фирма за внос на трактори
и вършачки от германския град Есен. Според него фамилията имала и магазини, както
и фабрика за преработване на риба. „В нашата фамилия имаше много лекари и така
реших да се занимавам с медицина“, казва проф. Чирков. Прапрабаба му проф. Василица
Чиркова, която е гъркиня, работила в Москва и била личен лекар на фамилията Толстой.
През 1955 г. Александър завършва гимназия в Лом и заминава да следва медицина
във Висшия медицински институт в София. По думите на хирурга тогава, за да кандидатстваш
в университет, ти трябва бележка от Отечествения фронт, че си партийно надежден.
Чирков успява да се сдобие с ценната хартийка, след като убеждава партийния секретар
на Лом, че фамилията му никога не е била враг на народа. В крайна сметка Александър
се дипломира като хирург през 1962 г. и е изпратен като шеф на хирургията в Белоградчик.
Четири години по-късно заминава за Западен Берлин, където чичо му има болница
и в нея специализира кардиохирургия. Остава там като лекар в Университетската
болница, после се прехвърля в университета във Франкфурт на Майн и в университета
във Фрайбург, където е професор от 1981 г. В началото на 70-те специализира бебешка
сърдечна хирургия в Алабама.
През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев – ректор на
Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването.
Проф. Чирков е кардиохирургът, извършил първата трансплантация на сърце в България
и на Балканите през 1986 г. Той спечели световна популярност и признателност за
професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантациите.
Първият българин с присадено сърце бе малкият Иванчо от Кърджали. През 2003 г.
Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна
Европа той въвежда и т. нар. изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация
могат да дочакат до 2 години донор. Майсторът на скалпела е оперирал от сърце
лично 30 000 души, а на други стотици хиляди е помогнал чрез консултации по време
на 58-годишната си лекарска практика.
Дълги години професорът беше директор на болницата „Св. Екатерина“.
През 2001 г. той бе в инициативния комитет, върнал Симеон Сакскобургготски на
власт в България.
„В живота ми има две жени – първата е българка, а втората германка, и никога
не съм им изневерявал“, открехва преди време завесата над личния си живот медикът.
От брака си с Веселина, който е кратък, има две дъщери – Татяна и Джема. Татяна
е невролог и психиатър, а Джема – зъболекар. И първата му жена работи дълги години
в Германия, както и дъщерите му, които сега също са там.
Александър Чирков отрича, че след като се оженил за германската си съпруга Мариане,
забравил за децата си от предишния си брак. С Мариане се запознава в клиниката
на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като медицинска сестра,
а иначе учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болницата
и по-късно се женят. Имат дъщеря и син. Алесандро работи в Европейската комисия,
а Кармен отговаря за образованието в кметството в Хамбург.
Сърдечният хирург се радваше на общо седем внуци – Александър, Симеон, Паул,
Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара.
Проф. Александър Чирков неведнъж е давал пред агенция ПИК и вестник „Ретро“ полезни
и дори животоспасяващи съвети за това как да поддържаме здраво сърцето си и как
да се предпазим от редица заболявания.
Човекът, присадил за първи път сърце в България, от години изследваше историите
на дълголетниците по света.
„Някои от тях са мои приятели, за други чета в здравната литература. Съвсем наскоро
изучих историята на една жена, родом от Франция, която е на 126 години и може
още да е жива. Когато навремето пристигнах в Западен Берлин, моите колеги ме посрещнаха
с: „Ти идваш от страната на столетниците“, а пък аз им обясних, че това е било
по времето преди войната, когато населението ни се е занимавало със селско стопанство.
А вече не е така“, разказваше Чирков.
Професорът бе събрал в папка различни интересни факти от медицински проучвания,
извършени в Холандия, Дания, Германия, скандинавските страни и др., във връзка
с по-дългия живот. „Заключението, което правят , е, че човек, който изпитва злоба,
завист и желание за мъст, гони кариера, която е без особена полза за обществото,
а за лична изгода, умира много по-рано или се разболява от високо кръвно налягане,
появяват се сърдечни проблеми, покосяват го инфаркти, инсулти и левкемии… Всъщност
такъв човек трудно изпитва радост“, смяташе светилото ни в кардиохирургията.
„Знаете ли, хората, които се усмихват най-малко по 20-30 пъти на ден, полагат
усилия да бъдат любезни, живеят с 12-13 години по-дълго от вечно мърморещите.
И това трябва да се има предвид“, споделяше приживе професорът и спазваше тази
своя повеля.
В последните години той разделяше времето си между Варна, Фрайбург, Хамбург и
Брюксел. Съпругата му Мариане бе във Фрайбург, но почина преди година и професорът
понесе тежко смъртта ѝ.
Какво четем:
🔴 Най-сетне: от петък джипитата ще дават направления за PCR тест🔴 Генералът: Но каква е целта?
🔴 3 бона заплата за санитари в "Пирогов"
Източник: Ретро
Коментари
