Село Въглевци пази легендите за съкровището на Вълчан войвода и очарова с природа / СНИМКИ

ВЪГЛЕВЦИ Е МАЛКО СЕЛО – ДОКАТО ВЛЕЗЕШ В НЕГО, И СИ ВИДЯЛ ДРУГИЯ МУ КРАЙ. Но в него има някаква магия. Природата тук е прекрасна през всичките сезони, въздухът е чист, а животът върви на бавни обороти. Идилията щеше да е пълна, ако не бе грохотът от безкрайните тирове и автомобили по пътя за Гурково и Хаинбоаз, който даже разделя Въглевци на две. Пешеходна пътека към разклона за Горната махала няма, а тя е с 18 къщи, в три от които живеят възрастни хора. Който иска да пресече главния път, винаги е на риск. Няма и табела, указваща, че там пресичат хора, а понякога минава половин час, докато се изтегли колоната. Напразни са исканията на кметския наместник Илия Радев поне да се набразди асфалтът, за да се ограничи скоростта, както е направено в част на прохода откъм Стара Загора. В програмата на АПИ още преди десетина години било заложено и построяването на шумозаглушителна стена, от която има остра нужда, но всичко останало на хартия. През годините с протести местните спираха движението, но като си село с население едва 25 постоянни жители, кой ли те чува… Освен това край Въглевци стават често големи катастрофи със загинали и ранени, които пълнят полицейския бюлетин и влизат в новините. През 2021 г. само за месец 7 тира се метнаха върху къщите, единият даже се свлече до църквата.

Красивият каменен мост над река Белица

ЦЕНТЪРЪТ НА ВЪГЛЕВЦИ Е ПЕДЯ ЗЕМЯ

Забележителностите се обхождат набързо, а гид в кратката обиколка е бившата кметица на селото Иванка Братанова. Всъщност фамилия Братанови – пчелари биопроизводители, са единствените, които развиват бизнес във Въглевци. По улиците бяхме само двете, но дали заради красивия есенен ден, или от добре поддържаните къщи селото не изглежда запуснато. Нищо че в него няма нито магазин, нито кръчма, а за лекарства най-близката аптека е в Килифарево. По информация пък от кметския наместник Илия Радев във Въглевци къщите са 86, но свободни за продан няма. Всичко било изкупено по време на пандемията, затова и по настоящ адрес жителите се водят 165. Младите семейства с деца са само две, две са и английските фамилии, които обаче пребивават тук предимно през лятото.

Всяка една от малкото на брой сгради на площада разказва история за едно будно и много напредничаво село, което от 1938 г. до 1946 г. било център на община. Сред тях изпъква читалище „Събуждане”. То напоследък не развива никаква дейност, но в него са поместени и кметството, и пощата. А самата поща в съседство е реституирана и затворена, защото, след като я взели, собствениците не предприели нищо. Някога именно тук била открита първата телефонна автоматична централа в района. Абонатите стигали до триста, сега има един стационарен телефон. Интернетът обаче е много силен.

Земята за построяването на читалището е дарена от рода на известния спортен журналист Ангел Ганцаров. Отсреща е наследствената му къща, вдигнал я дядо му Иван Ганчев през 1935/36 г. На първия етаж имало кръчма и магазин, а на втория стаите се отдавали под наем. Там живеели на квартира и немалко учители, преподавали в местната прогимназия „Бачо Киро”. Тя обаче съществувала до 1966 г., след това се превърнала в пионерски лагер. През 1985 г. „Елмот” купува имота и прави почивна станция с открит басейн. Вече в XXI век, най-новата идея бе там да има старчески дом, но тя така и не се реализира.

Читалище „Събуждане”, в което се помещават пощата и кметството. До него е затворената реституирана сграда на пощата.

Наследствената къща на Ангел Ганцаров, която някога е била и кръчма, и магазин, и хан.

ОСОБЕНО ВПЕЧАТЛЯВА ЦЪРКВАТА „СВ. ПАРАСКЕВА”, ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА, построена със султански ферман през 1860 г. и осветена на следващата от гръцки владика. Разрешението било да е по-ниска от земята и жителите я вдигнали на края на ската. Сега към нея води улица, но навремето там имало баир, затова и на Великден не може да се обикаля, защото едната й страна е в пръстта. Няколко пъти е обирана през 90-те години, най-вече заради старите икони от Тревненската школа. През 2013 г. е ремонтирана, като са запазени оригиналните каменни плочи на покрива. Църквата е действаща и в нея служи отец Йоан.

В двора било първото килийно училище в Балкана, строено още в средата на XVII век. С уникална архитектура, то е съборено през 1988 г. с цел да се издигне отново. Арх. Лефтеров изготвя плановете, но идва демокрацията и всичко приключва. Днес времето и природата са заличили дори следите на сградата. Тук е и войнишкият паметник на загиналите в Балканската война местни жители, издигнат от майстор Руси Тодоров през 1914 г.

От 40-те години на XX век е къщата в градски стил малко по-встрани, в която отсядал и Белчо Узунов, с ранг на зам.-министър на енергетиката след 9. IX. 1944 г. По тази причина през 1950 г. Въглевци се оказва първото електрифицирано балканско село в околията, а хората събирали бакъри за жиците, само и само да е светло в домовете им.

Част от някогашната прогимназия и пионерски лагер, сградата трябваше да е старчески дом, но той така и не отвори врати
Църквата „Св. Параскева”. В двора й било най-старото килийно училище в Балкана, от XVII век

ЖИВИ СА ЛЕГЕНДИТЕ ЗА СЪКРОВИЩЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

„От Враца, от София, откъде ли не идват да го търсят. Аз съм гъбар, обикалям из горите и съм видяла чудеса, сума ти народ с кирките и лопатите. Бяха довели възрастен дядо да посочи мястото. Виждала съм и отговорни другари от София да обикалят. Други пък с карти бродеха около римската стражева кула. Може би наистина съкровището е тук някъде в района”, чуди се Иванка Братанова. А брат й Йордан знае две истории за предполагаемото място. Според едната имало пещера под реката, но е зарината, когато е правен Проходът на републиката. И именно там било заровено съкровището. Другата разказва, че е около много стара липа над Въглевци, на която никой не знае годините. Вълчан войвода скрил съкровището в пещера близо до нея, избил всичките си съратници, видели мястото, а после взривил входа й. „Нали знаеш, Вълчан войвода проклел съкровището. А скалите над селото приличат точно на взривени. Около 1 тон било златото, ако не и повече”, допълва пчеларят.

Легенди за съкровища витаят и около красивия каменен мост над река Белица в селото, строен през 1911 г. Някои вярвали, че в него били зазидани карти, по които да се намерят. „През 1990 г. иманяри бяха изкъртили плочите. На моста лично аз намерих парчета с остатъци от много стара синя боя, бях кмет тогава. Предполагам, че все нещо са извадили оттам. После местата на плочите останаха празни, едната още е на брега. Хванаха ги, бяха някаква организирана група от 7 души, имаше и жена сред тях. Няколко нощи чувахме шумове, а те са копаели”, спомня си Иванка Братанова.

Илия Радев – кметският наместник на кметство Въглевци, в което влизат и селата Радковци, Дунавци, Бояновци, Самсиите, Дечковци, Гащевци, Пожерник, Татунчовци, Бранковци и Таслаците

КМЕТСКИ НАМЕСТНИК НА ВЪГЛЕВЦИ И ОЩЕ 11 СЕЛА ОТ 2012 Г. Е ИЛИЯ РАДЕВ

Хората го уважават, защото е разтропан и се грижи за селото. Едно от първите неща, които направил като управник, е да наеме охранителна фирма. Оттогава няма и един гвоздей откраднат, а всяка къща плаща месечно по 10 лв. за услугата. Най-голямата му мъка обаче е липсата на перспектива. „Затвори се някак тука Балканът, не е като в Еленско – с къщи за гости, които наистина функционират”, оплаква се кметският наместник.

По програма „Местни инициативи” средствата се използват най-вече за асфалтиране, но далеч не става дума за ремонт на цели улици, а на отсечки от по 100 – 200 метра. За толкова стигат парите. Отново за почистване е и коритото на река Белица. Последно това е правено през 2014 г., но сега пак е цялото в саморасли дървета, дори единият свод на каменния мост почти е закрит. Илия Радев е придвижил искането си, но по-вероятно е да стане идната пролет, след като се пусне обществена поръчка за цялото поречие.

Зимата наближава, но макар и село в планината, Въглевци не остава непочистено от снега. За това се грижи по договор фирма от Килифарево, която най-късно на втория ден разрива пътищата. За да е достъпно през цялата година, защото, който веднъж го е посетил, винаги се връща.

С. Въглевци през 1940 г.