Кристияна Вълчева: Със съпруга ми, д-р Здравко Георгиев, случихме на снахи


Едва ли има съвременен българин, който да не си спомня далечната 1999 г., когато шестима български медици - пет сестри и един лекар, бяха задържани с тежки обвинения в Либия. Става дума за Кристияна Вълчева и съпруга й д-р Здравко Георгиев, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло и Снежана Димитрова. 

Тогава сънародниците ни не предполагат какво им предстои да изживеят. 





Сестрите са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на близо 400 деца в детската болница “Ал Фатих” в Бенгази

Внесено е нелепо обвинение и срещу д-р Георгиев - за нелегално опериране с чужда валута. Той излежава 5-годишна присъда при изключително тежки условия в мъжкия затвор в единична килия. През 2004-та, когато сестрите получават смъртни присъди, Здравко Георгиев е освободен. Остава да живее в българското посолство в Триполи до края на процеса. 





Припомняме биографията на Кристияна Вълчева. Родена е на 12 март 1959 г. в София. Детството й не е леко. Баща й е строител, майка й, Зорка, шие дрехи. Въпреки недоимъка Кристияна съхранява психиката си. Ученолюбива е. Завършва медицинския колеж “Йорданка Филаретова”. Омъжва се млада и ражда син, Славей. Бракът й не е сполучлив, следва развод. Като медицинска сестра е безупречна.





Семейно щастие й носи вторият брак - с д-р Здравко Георгиев. Двамата заминават на работа в Либия. Кристияна е ценена като професионалист. Докато идва най-лошото - СПИН аферата. Кристияна Вълчева прекарва осем години и половина в либийски затвор заедно с Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. Сънародничките ни са несправедливо набедени и за друго - прелюбодеяние, търговия с валута, производство и разпространение на алкохол. Избавлението дойде през 2007-а, когато с посредничеството на западните страни нашите сънародници се завърнаха в България. 





В момента Кристияна Вълчева е рехабилитатор във физиотерапията на Военномедицинска академия

Радва се на живота заедно със съпруга си, доктор Здравко Георгиев, който преди няколко години преживя инсулт. 

- Кристияна, кажете, моля, как е доктор Здравко Георгиев?





- Здравко прекара преди 6 години посттравматичен инсулт. Следствие от преживяното в Либия. В някои периоди се влошава. След инсулта започнахме терапия, тя продължава и сега. Движи се, обслужва се сам, но доста по-бавно отпреди. Навън излиза с бастун. Хубавото е, че сме заедно!

- Вие продължавате да работите?





- Да, като рехабилитатор. Много си обичам професията. Физиотерапията във Военномедицинска академия е много добра. Работя с пациенти, преживели фрактури, инсулти, страдащи от множествена склероза. 

- Не ви ли удовлетворяваше професията на медицинска сестра, за да я замените с тази на рехабилитатор?

- През 2007 г., когато се върнах от Либия, исках да се заема с нещо ново. Кандидатствах рехабилитация. Завърших след 3 години като редовна студентка. Веднага започнах работа във Военна болница. И така вече 15 години. Много съм доволна от колектива. Имаме чудесен началник, доцент Христина Миланова. Колегите ми са професионалисти от висока класа. Свикнах с новата професия. 





- Как е Славей, вашият син? Споделяхте, че не бил добър ученик като малък?

- Така беше, но нещата се промениха. Славей създаде много добро семейство, защото попадна на чудесна жена. Снаха ми, Бойка, е прекрасна, много я обичам. Синът ми е късметлия с нея. Роди им се момченце, сами решиха да го кръстят Кристиян. Моята зодия е, на 18 март навърши 12 години. Много добър ученик, ходи на английски. Оправя се прекрасно в училище. 





Щастлива баба съм!

- Доктор Здравко Георгиев също има син от първия си брак?

- Синът на Здравко е сериозен мъж, ветеринарен лекар. Съпругата му, Милена, е застрахователен агент. Чудесна жена! Със Здравко си говорим, че случихме на снахи. Внукът на Здравко, Борислав, тази година е абитуриент. Много хубаво и добро момче. Имаме си със Здравко двама внуци - момчета, жалко, че не се роди момиченце, но това е Божа работа. Изобщо в рода се раждат момчета. Сестра ми има 3 момчета. 





Щастливи на свобода!

- На вас ви вървят езиците. Заминахте за Либия с английски. В затвора научихте арабски, а после - френски. 





- Езиците по принцип ми вървят, но истината е, че се учат, докато си млад. Записах френски към Френския културен институт, успоредно със следването за рехабилитатор. Беше ми трудно, изкарах четири нива. От време на време практикувам английски, френски - по-малко. Неотдавна имах пациент французин, с него си говорехме. А арабският е много труден език. В либийския затвор заниманията по арабски бяха едно спасение за нас, сестрите. Бягство от тежката реалност, в която бяхме попаднали. 

- Така се случва, че при заминаването ви от Триполи за София, на самото летище в либийската столица, вие разговаряте с президента на Франция Никола Саркози?





- Разсъмваше се. Последна излязох от вратата на нашия затвор в Триполи. На летището бяха всички, от които зависеше дали ще си тръгнем за родината. Имаше червен килим, вероятно заради Сесилия Саркози, тогавашната съпруга на френския президент. Вървим. Виждам самолета. Френски. Сесилия Саркози вече се е качила. Миг преди да се кача и аз, някой ми подава телефон и казва: “Никола Саркози”. Какво ми е казал президентът не помня. Но аз отговорих на английски: “Да, ние сме на летището, благодаря!”.

- Нася Ненова, колежката ви от Либия, с която бяхте в затвора, ви беше най-близката сред сестрите. Виждате ли се често с нея?

- Живеем в един блок, аз съм на втория етаж, Нася - на първия. Двете сме свързани кармично. Обичаме се, уважаваме се, помагаме си. Тя ми е най-добрата приятелка. От време на време говорим по телефона с Валя Червеняшка и Валентина Сиропуло. Миналата година трите се събрахме, почерпихме се. Но най-близка си оставам с Нася. 





- Поддържате ли връзка с някои сестри или лекари чужденци, с които работихте в Либия?

- С полякинята Ирмина, една от сестрите, която не бе в ареста. Прибрахме се от Либия през 2007-а, през 2009-а й бях на гости в градче на Балтийско море. Чувам се и с друга сестра, която престоя няколко дни в ареста, Калина, тя живееше в Малта. Преди година се прибра в България. 





Във връзка съм с доктор Едмонт, съдов хирург, албанец. С него работехме заедно в хемодиализата в болницата в Бенгази. След това съпругата му стана посланик на Албания в САЩ. Живяха 4-5 години там. Вече са си в Албания, чуваме се по вайбър. 

- В книгата, която написахте с Миролюба Бенатова, става дума за една икона на Свети Георги. Оцеля ли тя?





- Да, оцеля. Тя е на нашата вила, на 60 км от София. Когато получихме първата смъртна присъда, аз я държах в ръцете. Бях убедена, че ще ни помогне. Уших и гоблена “Свети Георги”. Когато за година и половина бяхме изведени от затвора и живяхме заедно в една къща, Здравко ни научи да бродираме гоблени. 

- Не можахте да изпратите баща си в последния му път, защото бяхте в либийския затвор. Какво се случи с майка ви, Зорка?

- Майка ми почина миналата година на 89-годишна възраст. Нея я изпратих. 





Животът продължава, животът е хубав. Това искам да кажа на всички хора, които изпитват някакво страдание. 

- Продължавате ли да шофирате?

- Да, в семейството сега аз съм основният шофьор. След инсулта Здравко загуби периферно зрение и не сяда зад волана. 

Изкарах шофьорските курсове на 60-годишна възраст и досега продължавам да карам

- Винаги сте били хубава и кокетка. Виждам, че и сега се поддържате!





-Така съм свикнала. Винаги съм с яркочервено или розово червило. Държа да изглеждам добре. 

- Казват, че сестринската професия е златна и не се забравя. Вече сте рехабилитатор, а можете ли да слагате инжекции?

- Дори венозни инжекции и системи. Когато се налага да направя нещо на Здравко, правя го с лекота. Здравко беше късметлия в болестта, имаше и медицинска сестра, и рехабилитатор у дома. Наученото не се забравя. 

- Щастливи ли сте двамата?

- Живеем в пълна хармония вече 40 години. 


Какво четем:

🔴 Бесте Сабри заживя с бившия на Мика Стоичкова Снимка

🔴 Българин може да преобърне историята: На Балканите ли са се появили първите хора

🔴 Камери показаха ареста на Явор от Варна

Източник: Блиц



Коментари



горе