В Гърция законът вече хапе, а у нас още лае!


Миналата седмица в Гърция беше приет строг закон, който задължава представянето на лична карта при всяка покупка на алкохол или тютюневи изделия – дори и за пълнолетни.

И новите правила важат не само за барове, кафенета и развлекателни заведения, а за абсолютно всички търговски обекти.





Тази седмица южната ни съседка продължи по същия курс – с още по-решителна стъпка.

Гръцкият парламент одобри с голямо мнозинство нов Закон за движение по пътищата, който предвижда по-тежки и строги наказания за нарушения и прогресивно увеличаване на глобите при повторни провинения.





Не си губят времето в празни приказки май съседите, направо действат.

Така се прави! Така се налага ред.

Така трябва да се прави и в България!





Така се показва, че човешкият живот има стойност. Особено на фона на зачестилите инциденти и трагедии у нас, твърде много от които с фатален край.

Основната причина?

Все по-яростното и засилващото се усещане за безнаказаност!

Точно тази липса – на контрол, на воля, на реална реакция – прави голямата разлика.





Липсата на реална отговорност не е просто институционален дефицит – тя е културен срив.

Подобен обществен и законодателен рефлекс е нужен и у нас – но не като идея, не като проект за обществено обсъждане, а директно като спешна мярка.





Без междувремие. Без политически театър. Незабавно.

България отдавна балансира на ръба на законовия хаос. Пет законопроекта вече преминаха първо четене – с обещания за "революция на пътя".

Но обещанията у нас често се разминават с действията.





А сериозните действия не се обявяват – те просто се случват.

Грешите, ако мислите, че примери като гръцкия са абсолютен контрапункт на всичко, което се или не се прави у нас. Нарушители има и там. И в южната ни съседка се правят опити да се мине метър.

Само че там реакцията е светкавична – от институциите и обществото. Думите водят до действия, а действията – до резултат.





У нас се говори. Предимно това. А контролът е неубедителен. Именно той трябва да се засили сериозно. Санкциите – да се адаптират към родната действителност и родния тарикатлък, а глобите – да започнат да спасяват животи, а не да се броят след инцидента.

Родният тарикатлък е ключът тук! И не, това не е новина.





Опитите да се заобиколи законът са хронично състояние. Не са от вчера. Със сигурност няма да са и до утре. Те са част от народопсихологията ни. И няма да се решат с добри пожелания или поредна кампания.

Подходът трябва да работи именно в тази координатна система.





В Гърция вече са в сила прогресивни глоби и ясни санкции:

  • Шофиране с телефон: до 2000 евро глоба и 1 година без книжка; при ПТП – до 4000 евро и 8 години без книжка;
  • Алкохол над 1, 1 g/l: затвор от 2 месеца до 10 години при рецидив;
  • Скорост над 200 км/ч.: глоби до 8000 евро и отнемане на книжката за 4 години;
  • Управление на мотоциклет без каска: до 2000 евро и 6 месеца без книжка; същото важи и за липса на предпазен колан;
  • Прогресивна скала при шофиране под въздействие на алкохол: до 5 месеца затвор при първо нарушение, до 7 години при повторно, до 10 години при трето.




А в България?

Законодателните намерения са следните:

  • Намаляване на максималната скорост по магистралите от 140 км/ч. на 130 км/ч.;
  • Тол камерите ще отчитат средна скорост, а не само моментна;
  • Електронни фишове с автоматично връчване и управляем срок за обжалване;
  • Общински камери и небрандирани патрулки;
  • Без хартиени стикери – „Гражданската“ и техническият преглед ще се следят електронно;
  • Без преглед при неплатени глоби;
  • 17-годишни шофьори – само с придружител;
  • Виртуална скоба и контрол върху регистрацията на автомобила




Всичко това звучи добре – на хартия.

Но разликата между „прието“ и „предвидено“ е съществена. И тя казва всичко – и за тези, които гласуват, и за онези, за които уж се гласува.

Глобата за превишена скорост у нас? 50 лева /11-20 км/ч./.

В Гърция? 150 евро и отнемане на книжка. /при превишение над 20 км/ч. над допустимата скорост/





Разликата не е само в числата, а в системния подход. В приоритета, наречен човешки живот.

Подход, който казва: „Тук няма място за тарикати. Само за хора, които искат да се приберат живи.“


Какво четем:

🔴 Столичани развързаха кесиите, броят тлъсти пачки за тези жилища

🔴 Змия побърка минувачите в български парк

🔴 Сигурен знак, че войната наближава и в Европа

Източник: Блиц



Коментари



горе