Експертът от БАН предупреждава: На пазара може да се появят лимонка и киселка, отровни са


С настъпването на сезона, в който природата е богата на диворастящи гъби, един от най-добрите експерти в страната - доц. Борис Асьов от БАН, обясни как се различават ядливите от отровните гъби и защо дори опитни гъбари понякога допускат фатални грешки. В интервю пред "Труд" той обясни, че един от примерите е събирането и предлагането на лимонка и киселка, които могат да доведат до фатални последици.





„За да бъде човек спокоен в света на гъбите, трябва винаги да запазва здравословна критичност и недоверие към собствените си познания“, подчертава ученият. По думите му най-опасната грешка на любителите е да искат „всичко наведнъж“ – гъбарството изисква дълго обучение, търпение и развито наблюдателно око.





Смъртоносни заблуди

Доц. Асьов предупреждава, че на пазари у нас все още се предлагат лимонка и киселка – видове, смятани дълго време за ядливи, но днес доказано отровни. Историята познава трагични случаи, сред които и смъртта на немския миколог Юлиус Шефер през 1944 г. след консумация на киселка.





„Митове като този, че ако гъба е наядена от червей, значи е безопасна, или че лукът и чесънът потъмняват при варене с отровни гъби – нямат нищо общо с истината“, категоричен е експертът.

Симптоми и първа реакция

Най-честите първи признаци при отравяне са гадене, повръщане и коремни болки. В тези случаи, подчертава Асьов, правилото е едно: незабавна медицинска помощ. „Самолечение е крайно неуместно, колкото по-бързо се намесят лекарите, толкова по-добра е прогнозата“, обяснява микологът.





България – дом на редки и нови видове

Нашата страна е изключително богата на гъбно биоразнообразие. Наскоро бяха открити и описани нови за науката видове – красивоспоров и тракийски трюфел, както и уникална мухоморка в столичния Западен парк. У нас се срещат над 5000 вида немикроскопични гъби, включително редки като ентонемата, позната в Европа само от пет находища – две от тях в България.





Култивиране и гъбарски туризъм

Въпреки че у нас се отглеждат печурка, кладница и екзотични видове като шийтаке, пазарът е доминиран от внос. Според Асьов България има огромен потенциал за развитие на гъбарството – както чрез култивация, така и чрез специализирани гъбарски турове и празници.





Ролята на гъбите в екосистемите

„Гъбите са универсалните рециклиращи фабрики на природата – разграждат органика, а дори и пластмаси. Без тях животът би бил немислим“, обяснява доцентът. Освен това те образуват симбиоза с растенията, повишавайки тяхната устойчивост на засушаване и болести.





Заплахи и бъдеще

Най-голямата заплаха за диворастящите гъби е унищожаването на местообитанията им. Трюфелите например често се събират чрез варварско прекопаване, което води до изчезването им от цели райони. Въпреки това българските миколози работят наравно с колегите си от Европа и приноси­те им се ценят високо.

„Гъбите са по-слабо проучени от растенията и животните, но имат безкраен потенциал за открития. Те дават шанс за вълнуваща наука и приятно хоби – за млади и не толкова млади“, завършва доц. Асьов.


Какво четем:

🔴 На 24 септември имен ден празнуват 6 славни български имена

🔴 Драмата в Боровец приключи: Решиха окончателно съдбата на княгина Калина Сакскобургготска

🔴 Новата снаха разтопи сърцето на Катето Евро - ето как я нарича на галено:

Източник: Блиц



Коментари



горе