Кога станахме толкова лоши? - Пред очите на майка и малкото й дете...


Качвате се на тролей в центъра на София, мислейки си, че ще пътувате спокойно. Вместо това ставате свидетели на покъртителна ситуация.

Може би от следващите редове ще ви заболи сърцето. А може и да събудят гняв у вас. И в двата случая реакцията е обяснима. Защото въпросът, който бушува като огън през цялото време, е: Кога станахме толкова лоши?





Марина Василева и нейната 9-годишна дъщеря Надежда се качват в тролей, за да си спестят малко ходене. Но вместо обичайното пътуване, пред очите им се разиграва сцена, която казва много за състоянието на обществото ни. Грозната случка Марина описва във фейсбук профила си.

Възрастна жена, видимо объркана и трудно подвижна, пита пътник накъде пътува тролеят и как да стигне до "Константин Величков". Вместо разбиране обаче – среща ярост. Мъжът започва да й крещи.





- Какъв "Константин Величков"? Нали каза "Люлин"? Ти изобщо знаеш ли къде си тръгнала? Само създаваш грижи!, сопва се той.

Почти разплакана от неочакваната словесна враждебност, жената опитва възпитано и спокойно да обясни, че маршрутите за "Люлин" минават оттам. Но в този момент и шофьорът се намесва – още по-грубо:





- Ако знаех, че момчето, което ти помогна да се качиш, не ти е придружител, нямаше изобщо да те пусна в тролея!

Тук вече сълзите на жената са осезаеми – смесени с унижението.

Унижението обаче не е за нея! А за всички нас!

Човек е толкова голям, колкото е добър. А подобни прояви на просташка ганьовщина говорят само за ниско падение и липса на човещина.





Но знаете ли кое може да бъде по-страшно от грубостта и простотията? Липсата на реакция.

Марина и малката й дъщеря се оказват единствените, които се престрашават да помогнат на възрастната жена. Успяват да я свалят на спирката, въпреки подмятанията на пътника до тях:

- Изобщо не се занимавай с нея! Не виждаш ли, че не знае къде е тръгнала? Като не може да чете, да се върне до Сточна гара и да си чака автобуса!

Е, господин всезнайко, спокойно бихте могли да се върнете в предучилищна възраст – пропуските във възпитанието ви очевидно са оттам! А тази жена можеше да бъде вашата майка или баба.





Шофьорът също не остава по-назад:

- Мърдай, мърдай, да отворя платформата, че сега ще паднеш и само ще ми създадеш още грижи! Затова мразя да качвам баби…

Трудно е да не си припомним скорошните протести на шофьорите от градския транспорт, когато искаха по-добри условия и уважение към труда си. Парадоксът е очеваден – лесно е да искаш, да изискваш, но когато дойде моментът да дадеш – къде тогава е уважението към другия?





Излишно е да споменаваме, че учтивата форма на "вие" отсъства през цялото време, въпреки възпитаното отношение на дамата.

Дали през целия си досегашен съзнателен живот тази възрастна жена е допускала, че ще дойде такова вълче време, в което хората буквално да озвереят… Едва ли!


- Утре ще отида до Серафим (Руската църква), за да му се помоля повече да не изпадам в такива ситуации. – споделила тя, вече поуспокоена, на жената и детето. А след това добавила, че наскоро е гледала с възторг спектакъла "Клетниците", поставен от Пламен Карталов пред "Александър Невски". А на раздяла, с тъга в гласа, изрекла: Кога хората станаха толкова лоши…





Думите й режат като нож. Защото случката не е единична. Тя е отражение на ежедневието, в което явно твърде често забравяме, че добротата не струва нищо.

Липсата на доброта обаче е диагноза! И напомняне, че никой закон, протест или заплата не могат да компенсират липсата на състрадание.

Добротата е единственият акт, който не изисква усилие..!


Какво четем:

🔴 Как ще плащаме през януари 2026: Всичко за месеца, в който левът и еврото ще важат заедно

🔴 Това е държавен преврат: Димни бомби и жандармерия в сръбски град, на 10 км от България

🔴 Жестоко убийство край гробище смрази България

Източник: Блиц



Коментари



горе