Д-р Щонова се появи от много специално място и призна: До край, до безумие...
Известната водеща и лекарка д-р Неделя Щонова, която е родом от Пловдив, сподели в личния си профил в социалната мрежа кое е любимото й място в града под тепетата.
Оказа се, че това място е свързано с нейния съпруг - арх. Валентин Маринов, който е бивш главен архитект на Пловдив и зам.-кмет на града, с 22 години по-възрастен от нея.
Ето какво пише д-р Щонова:
"Гребната база в Пловдив.
Проектирана е от моя съпруг арх. Валентин Маринов.
Най-любимо място.
Направи това пътуване към себе си.
Не за да избягаш от света, а просто за да си спомниш какво е да спреш.
Да спреш, преди животът да реши да те спре, вместо теб. Защото ако ти не спреш, животът никога няма да те пожали. Той ще продължава да взема - здраве, време, дъх, внимание, енергия, светлина. И не от жестокост, а по инерция, просто светът така си работи - той не е злонамерен, той е ненаситен.
Светът никога не ни пита дали сме уморени, той само винаги протяга ръцете си и ако ти не пазиш вътрешните граници, енергията ти се разпилява, като пара над топъл чай … и да, красива е, но безвъзвратно изгубена. Невронауката тук е безпощадно ясна - продължителното напрежение държи нервната система в режим на оцеляване.
Кортизолът остава висок, префронталният кортекс губи яснота, тялото плаща цената със забавено възстановяване и изчерпани ресурси. Почивката не е каприз, тя е биологична необходимост, за да останем здрави.
Затова понякога отстъпи крачка назад … както сърцето има нужда от диастола, за да може отново да се свие, така и душата има нужда от пауза, за да продължи да дава.
В дзен казват, че празната чаша е полезна, не защото е празна, а защото има място - за покой, за смисъл, за да видиш красотата там, където вече си и красотата на това, което вече си изградил, преживял, надживял. Погрижи се за тишината в теб, не я запълвай веднага и в нея си спомни колко много вече си постигнал и колко много сила вече си дал.
И може би … в края на годината е време да си кажем нещо важно. Животът наистина е жесток, конкуренцията е силна и ни притиска непрекъснато - да бъдем повече, по-бързи, по-издръжливи, по-незаменими, все по-продуктивни, но може би сега в края … на 2025 година е време да оставим тази нагласа и често .. жестокост към самите себе си … и липсата на уважение към границите.
И когато направим крачката напред към 2026 година, да си дадем едно различно обещание. Не да се натискаме още и все още до изтощение, а да се научим да пазим покоя в себе си. Да го защитаваме съзнателно.
Лично аз никога не съм била добра в това нещо.
Винаги се раздавам, до край, до безумие … понякога и отвъд него. Преизтощавала съм се, изгаряла съм енергията си, давала съм много повече, отколкото е било разумно … и да, била съм безкрайно щастлива с това. Но днес … сякаш искам да променя това и искам заедно с вас, да се научим да говорим за покоя по нов начин. Не като за лукс и не като за награда след изтощението.
А като за прекрасна стратегия за растеж, като неврологична необходимост и морален избор спрямо самите нас.
Сега пиша книга, заедно с проф. Юлиан Карабиберов, живот и здраве тя ще излезе през 2026 година.
И в нея има много място, отделено за това умение, което рядко наричаме с истинското му име - изкуството да не се саморендосваш в жестоките изисквания върху пистата на живота.
Той, животът прекрасен, винаги е безпощаден в очакванията си, изисква скорост, изисква устойчивост, отдаване без прекъсване … и в този натиск човек много лесно започва да се саморедуцира, да се преизтощава, докато накрая … стават бели.
Преди малко ми се обади Sonia Radkova, една изключителна жена, която живее с мозъчни метастази, вече десет години. Вчера тя беше в ефир и днес ми каза:
- Толкова хора ми се обадиха, вдъхновени, просълзени … но знеш ли много се надявам скоро отново да се появя по телевизията … и то не само като човек, надвил рака.
И после добави нещо, което ще остане в мен завинаги.
Тя иска да се появява по телевизията не само като пример за човек, надмогнал диагнозата, не само като човек, който се е преизтощавал, разболявал, надвил болестта и е възкръснал след нея.
А като човек, който е научил нещо друго - да цени покоя в себе си. Като човек, който твори и пази онази уникална интегралност, с която всички ние се раждаме, с която сме снабдени още там, на старта, преди животът да започне да ни разпилява и рендосва грубо, без милост.
Защото истинското здраве не е само да оцеляваме, а да оставаме цели, докато живеем, даваме, обичаме и създаваме.
Да, ужасно трудно е, сигурно даже и е невъзможно това. Но нека поне да опитаме. Тя, самозащитата .. е в наши ръце .. няма кой друг, сами трябва да се опазваме.
Обичам ви.
Благодаря, че прочетохте."
Какво четем:
🔴 Над 1 млрд. лв. са приходите от тол системата за 2025 г.🔴 Божидар Божанов: Собственикът на БТВ продава влакове на правителството и коли на МВР, зависим е от Пеевски
🔴 Почивните дни през януари
Източник: Блиц
Коментари
Последвайте ни във facebook!
