Какво не чухме в предизборното говорене?


Проследих с голямо внимание развитието на предизборната кампания в община София и за Президент на Републиката. Не бих искал да се спирам специално на общината, доколкото компетенциите на един кмет са конкретни и относно тях не може да се проведе някакъв особен политически диалог. В случая с президентския пост обаче възможностите са много големи за един по-широк дебат в обществото. Действително се зарадвах на двойката Плевнелиев-Попова, тъй като бяха позитивни през цялата кампания, нещо което не видях при останалите кандидати, които в основната си част се опитваха да убедят гласоподавателите, че не трябва да се доверяват на Плевнелиев-Попова, вместо да сложат ударение на своите положителни послания. Тъй като по стечение на обстоятелствата познавам г-н Плевнелиев от много години, чух онова, което очаквах до един момент. Чух повторението на постиженията на правителството на Борисов/ГЕРБ и на възможностите, които се отварят с него, чух някои акценти по повод привличането на инвестиции в страната, но не чух споменаването на някои проблеми, с които се сблъскваме и за които си говорим всички помежду си и които представляват сякаш някакво обществено табу за всеки българин и изобщо за всеки гражданин, избрал да живее в страната и обичащ родината си. 

Това, което бих искал да чуя, но не се случи по време на предизборната кампания на отделните кандидат-президенти, е свързано с бъдещето на страната, на младите български граждани и с възможностите за едно значимо „вътрешно” развитие на държавата. Г-н Плевнелиев е имал шанса да работи в Германия и сам да се убеди как един достоен човек като него може бързо да се изкачи по стълбицата на успеха, ако се пребори и се докаже със собствени сили в едно общество, предоставящо му необходимата база и осигуряващо му правилното развитие на основата на личните и професионалното качества, а не на основата на връзките и личните контакти, което е един особен феномен в след-отоманското развитие на държавите от Балканите и Близкия изток.   

„Вътрешното” развитие би могло да се случи успоредно с идването на чуждите инвестиции, които никой не може да оспори, че са необходими за напредъка на страната и за осигуряване на качествена работна среда за хиляди хора, очакващи нещо по-добро от това, което имат днес. Ако вземем за пример развитието на следвоена Западна Германия, унищожена на практика след Втората световна война, ще видим, че дадена страна може да прогресира, ако създаде и следва един сериозен национален и стратегически план, който неминуемо ще доведе до конкретни резултати с течение на времето и с активното му осъществяване от страна на управляващите. Не чух, за съжаление, да се говори за някаква подобна национална и стратегическа рамка в предизборните политически дебати тук.    

Изкушавам се в тази връзка да споделя своите мисли за това какво би трябвало да стане обект на обсъждане в текущата предизборна кампания, която дава винаги един шанс да се обсъдят животрептящите социални и други проблеми на българските граждани.

Α. Ниска раждаемост и застаряване на населението: Всеки Президент на Републиката, както и всеки кандидат-политик, обикновено оставят този проблем за по-късно. Става дума обаче за един сериозен въпрос за обществото, който бих характеризирал дори като „горещ”. България, за съжаление, застарява и намалява чисто аритметично. В същото време не успява да стане привлекателна за младите хора, в резултат на което освен застаряването, ставаме свидетели на изтичане на национален човешки капитал в чужбина – мнозина от младите намират реализация и създават семейства в странство, където и остават след като не виждат достойно бъдеще в собствената си страна. Това положение трябва да се промени с една политика с тридесетгодишна перспектива може би. Нито един политик не започна сериозен диалог, за да може обществото да види директно този проблем и на основата на изборните процедури да се проведе диалог, на основата на който впоследствие да се предприемат инициативи и да се намерят решения с дълготраен ефект.   

 

Б. Сериозен диалог за революционна реформа в образованието: Всички знаем, че образованието в България е много назад в сравнение с другите страни от бившия комунистически блок. Училищата, въпреки подобряването на сградния фонд от страна на правителството, нямат основното: образование с визия и цел да създаде достойни граждани, способни предприемачи, учени или просто знаещи хора от всички социални слоеве и да предоставя едно съвременно конкурентно обучение на нивото на училищата в централно-европейските страни, а защо не и по-високо. В тази връзка, би трябвало да се създадат определен брой „образцови” училища, да се въведе съвременно ноу-хау от други страни (например Великобритания, Германия или от САЩ/ Канада), което те ще направят с голямо желание и напълно безплатно и на основата на сериозен 30-годишен план да бъдат положени основите на една програма, финансирана от фондовете на ЕС. Лично аз вярвам, че инвестирането в интелект, човешки стойности и способности е много по-важно от инвестирането в инфраструктура, пътища, пристанища и други големи обекти. Става дума за огромен политически капитал, за който, за съжаление, нито един кандидат не говори смело и не го издигна като знаме за бъдещето на страната и като негов стратегически приоритет като президент на страната.     

В. Инвестиране в родното предприемачество: Писал съм в много свои текстове, но ще го повторя отново. Не чух, за съжаление специално от г-н Плевнелиев, който е пример за самосъздал се предприемач (чрез сътрудничеството си с Lindner постигна значими резултати, тръгвайки от нищото), да говори по този въпрос. България има нужда да подпомогне гражданите си, склонни да поемат рискове, да създаде инфраструктура в сътрудничество с международни институти и университети за активно обучение на всички желаещи и да създаде необходимите стимули затова. Идеи и възможности за формата на тези стимули ще бъдат намерени, стига да е налице съответната политическа воля. Страната не трябва да чака само от чужденците да вкарват тук инвестиции, но трябва да дава сила и перспектива на собствените си чеда. Това, за съжаление, не го чухме по време на политическите дебати.   

Г. Привличане на чужди инвеститори: На това се наслушахме. Може би това беше единственото послание, преминало през предизборния диалог. Тъй като сами по себе си един Президент на Републиката или една Агенция за инвестиции с почти никакъв бюджет не могат да постигнат нищо, затова искам да отбележа, че не чухме някаква обща модерна програма от западен тип за популяризиране на международната сцена на всички постижения на българската икономика, на възможностите й, както и един ясен план за стратегическо привличане на инвестиции в конкретни области под конкретна форма и вид на инвестициите. Само така ще станем свидетели на нарастване на работните места и то на качествените такива. Това не може да бъде постигнато само от един Президент на страната, а се изисква една обща и смела политика. За съжаление, не чухме нещо подобно.

Бих искал да се спра и на много други моменти, опиращи се на факта, че България, представляваща днес пример за макро-икономическа стабилност за цялата планета (не се шегувам!), би могла да излезе на европейската политическа сцена и да предприеме активни инициативи, демонстрирайки позитивната си различност в сравнение с останалите страни, сблъскващи се с дългови проблеми на прага на собствения си фалит. България в една такава среда може да ”изгради” политическата си перспектива и да представи европейската си идентичност, нещо което в предизборните политически разговори не го чухме по един ясен и конкретен начин.     

Иска ми се да вярвам, че ще станем свидетели на подобни инициативи след изборите и поемането на пълномощията от новия Президент  на Републиката. Конституцията не дава големи възможности на Президента. Но от позицията му на първи гражданин на страната, има силата да даде началото на значими инициативи, нещо което мнозина очакваме от един Президент, имащ желанието да създаде градивно и успешно бъдеще за България  и в същото време да положи основите за коренни промени в страната. 



Източник:





Коментари

горе