Кралица Мария върти любов с градинаря Стоядин
По Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е дадена на Румъния. През
август крал Карол и кралица Мария (цялото й име е Мария Александрина Виктория
де Единбург и Кобург) правят обиколка на придобитата територия. Кралица Мария
е очарована от посещението си в Балчик, затова решава там да построи резиденция.
През юни 1914 г. първото крило е готово и тя отива в Балчик. Всичко тогава е
разкопано за строежа и кралицата остава с неприятно впечатление. Нарежда веднага
да започне облагородяване на района, но се оказва, че няма кой да го направи,
трябва да повикат специалисти от Австро-Унгария. Тогава при нея се явява мъж във
военна униформа, но без пагони, и казва, че може да се заеме с тази работа.
Това е Стоядин Савчев, наскоро демобилизиран офицер от българската армия
Кралицата го пита има ли познания за тази дейност. Той й отговаря, че е завършил
военното си образование в Неапол, а там през ваканциите, за да припечелва пари,
е работил по поддържането на парковете на двореца. Макар и колебливо, кралицата
му възлага работата. В края на август обширен район е превърнат в екзотична градина
– жасминови храсти, езерце с водни лилии, благоуханни бели, жълти и червени рози,
кипариси, а има и две магнолиеви дръвчета. Когато Стоядин Савчев развежда кралицата
из нея, тя остава очарована. Двамата говорят френски и отлично се разбират. Сядат
за почивка в беседката край езерцето и тогава погледите им за първи път се срещат
отблизо. Може би в този момент
между тях пламва първата любовна искра,
но тогава те не я осъзнават. Но и двамата започват да желаят следващите срещи
и те зачестяват.
В края на септември обаче Мария трябва да се върне в Букурещ, решава да тръгне
на 1 октомври. На 30 септември за последен път се разхождат със Стоядин в градината.
Той набира огромен букет червени рози. Когато й го поднася, трънчета убождат пръстите
й и тя го изпуска, затова казва на Стоядин да го отнесе в покоите й. От убоденото
място е бликнала малко кръв, която Стоядин избърсва с листа от жасмин. Когато
решава да си тръгне, кралица Мария го спира с думите „Остани, може би това е последният
път, когато се виждаме“.
Преживяната нощ обаче толкова силно я впечатлява, че тя се връща в Балчик само
след три месеца, в навечерието на Нова година, а през това време Стоядин Савчев
е назначен за иконом на двореца. Едва дочакват да се срещнат и да останат насаме,
за да се вплетат в любовна прегръдка и да се обсипят с ласки и целувки. Задоволяват
дълго сдържаната страст, което и за двамата било мъчително, и след това сядат
на празничната трапеза.
Стоядин отстрелял фазан и го сготвил, осигурил петгодишно отлежало карабунарско
вино и цигански оркестър,
който свири български и румънски песни. Когато настъпва Новата година, Стоядин
поднася на своята възлюбена сребърен пръстен с намерена от него перла в мида в
морето. Тя също му е подготвила подарък – униформа с пагони на майор от румънската
армия. Стоядин коленичи пред нея, целува й ръката и казва: „Кралице моя, аз съм
офицер от българската армия и затова не мога да приема този великодушен подарък“.
Тогава
кралицата сваля диамантения си пръстен и го поставя на ръката на Стоядин
с думите „Отсега нататък само смъртта може да ни раздели“. За съжаление, човешкият
живот е кратък. Кралица Мария умира през 1936 г. По разбираеми причини Стоядин
няма възможност да присъства на нейното погребение. Но той продължава да се води
като иконом на двореца в Балчик. На свои разноски прави параклис в чест на Мария.
Когато усеща, че наближава краят на живота му, пожелава да бъде погребан до параклиса,
така душата му с тази на неговата възлюбена да се срещнат отново в отвъдния свят.
По желание на кралица Мария нейното сърце е погребано в градината на двореца
в Балчик до морския бряг. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940
г., включително и на Балчик, то е преместено в замъка Браун в Румъния. Строежът
на двореца продължава до 1930 г., а след връщането на Балчик към България ректорът
на Софийския университет превръща малката градина, направена от Стоядин Савчев,
в огромен парк.
Коментари
