Музеят на мозайките в Девня
Идеята за изграждането на единствения Музей на мозайките в България се ражда
в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания
пет сезона. През този период е била разкрита голяма късноримска сграда с мозайки.
Необичайната експозиция е изградена по проект на архитект Камен Горанов върху
част от античните основи на сградата с мозайки (villa urbana). Тя е построена
в края на III - началото на IV век на мястото на по-ранни сгради, разрушени при
готските нашествия през 251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала
до началото на VII век.
Постройката заема площта на цяла инсула (квартал) с дължина 37,15 м (север -
юг) и ширина 37,75 м (изток - запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското
атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (атриум) (5,87 x 11,11 м), настлан
с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с варовикова
колонада (перистил) (92,63 кв.м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови
помещения с обща площ от 1409 кв.м. Стените на жилищните помещения са били покрити
с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата
и портика са покрити с многоцветни подови мозайки - едни от най-добрите образци
на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.
Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол
(Marcianopolis), чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на гр.
Девня. Носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) - сестра на император
Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98-117). В надписи на преторианци,
открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора - Ulpius (Ulpia Marcianopolis). След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България
през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори,
но в църковно-административното деление то остава по традиция до ново време.
Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета - кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.
МОЗАЙКА „МЕДУЗА-ГОРГОНА”
Мозайката, покриваща пода на дневната стая - трапезария (таблинум) (8,00 x 8,00
м), представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава
на Медуза Горгона. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите
със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).
Според гръцката митология Медуза-Горгона (грц. „ужасната”) била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на
морските божества Форкин и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред
била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Горгона
била насилена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я
погледнел.
Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала
крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид - женски същества с криле,
покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир
превръщащ всичко живо в камък.
Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная - дъщеря на аргоския цар Акризий)
обезглавил спящата Медуза-Горгона, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението
й в медния си щит (подарен му от Атина Палада) и успял да отсече главата й с кривия
си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони
с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната
глава на Медуза-Горгона на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя
щит (или егида), с цел да плаши враговете.
МОЗАЙКА „САТИР И АНТИОПА”
Подът на спалнята на сградата (кубикулум) (5,60 x 4,40 м) е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Сред запазените мозайки от това време този сюжет е изключително рядък.
Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита - дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, който се преобразил на млад сатир. От страх пред гнева на своя баща тя избягала от Тива в Сикион (Пелопонес ) и станала жена на тамошния цар Епопей. Преди смъртта си Никтей завещал на своя брат Лик насила да върне Антиопа в Тива. Лик убил Епопей и довел у дома пленената Антиопа, която по пътя в планината Китерон родила близнаците Зет и Амфион. По заповед на Лик те били изоставени на произвола на съдбата. Дълги години Антиопа била измъчвана от Лик и жена му Дирка. Когато синовете й пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за несгодите на своята майка, като убили Дирка, превързвайки я за рогата на свиреп бик.
МОЗАЙКА „ГАНИМЕД И ОРЕЛА”
Приемната зала (екус) (5,60 х 13,40 м) е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана (емблеми) представя старогръцката легенда за Ганимед и орела. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.
В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните - син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Зевс, под образа на своята птица орела, го похитил и взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бога Хефест).
МОЗАЙКА „СЕЗОНИ”
Мозайката „Сезони” е покривала пода на женската стая (гинекей) (8,60 х 7,80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била унищожена.
В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти. В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали.
МОЗАЙКА „ПАНОНСКИ ВОЛУТИ”
Мозайката „Панонски волути” е открита при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на Марцианопол в постройка с неизвестно предназначение (може би старохристиянска базилика). Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята. При изработването на мозайката е използвана техниката opus tesselatum - по-едри кубчета от мрамор и печена глина.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
