Преслав - столицата на българския "Златен век"


Ако сте избрали да пътешествате по най-славните стъпки на българската история, нейните следи неминуемо ще ви отведат до Втората столица на Българската държава – стария Преслав.

Годината е 893-та.Оттеглилият се от власт, княз Борис I се завръща на трона, колкото да осуети опита на първородния си син Владимир Расате за възстановяване на езичеството.На Всенароден събор в Преслав, Борис I обявява Симеон – третия си син, току що завършил учението си в прочутата Магнаурска школа в столицата на Византия, за новия цар на българите.Като единствен официален език в държавата и за църквата е провъзгласен славянският, а символичното ново начало в развитието на християнска България се поставя с преместване на столицата от Плиска, в Преслав.Оттук нататък, цар Симеон разгръща толкова мащабна строителна дейност, че за кратък исторически период успява да превърне новата столица в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа. Със своите величествени дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, според летописци - българската столица се превръща в достоен съперник дори на Константинопол.

Докато, Плиска била издигната изцяло в равнинна местност, старият Преслав се разполага на юг от днешния град Велики Преслав, в полите на Стара планина – пред дефилето, от където изтича река Камчия.Това му осигурява добра защита, както и контрол върху близките планински проходи.Заема внушителното за средновековен град пространство от 3,5 кв.км и бива защитен с дебели стени от големи варовикови блокове.Почти в средата, втора каменна стена огражда дворцовия център или т.н.Вътрешен град, добил значение на цитадела, както и на средище на върховната светска и духовна власт.

Площта между двете крепостни стени – на Външния и на Вътрешния град, както и близките околности, били същинската градска територия.Тук се издигали болярски имения и манастири, обособени били занаятчийски и търговски райони, както и жилищни квартали за обикновеното население.В скрипториите на манастирите кипяла усилена книжовна дейност, превеждали се от гръцки и се създавали оригинални произведения на български език, а в работилниците на някои аристократични имения, манастири и в производствените квартали, изкусни майстори създавали изящни произведения на прочутата преславска рисувана керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък.

Съвременникът на разцвета на някогашната българска столица Йоан Екзарх, описва великолепието й в своя “Шестоднев”, така:

"Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради, украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!"

Бляскавото архитектурно развитие на Преслав, както и цялата книжовна дейност, която се развива по време на управлението на цар Симеон( от 893 до 927 г.), достойно са наречени “Златен век” на българската история.

Днес, голяма част от великолепието на някогашната столица, е съхранено в Археологически музей „Велики Преслав”, включен в движението “100 национални туристически обекта” под №98.


Четете още:

🔴 Парк "Кайлъка" – една покана за разходка

🔴 КАЛПАЦИ ДОЛУ ЗА ОРАТНИЦА

🔴 Караконджорови нощи





Източник: nasamnatam





Коментари

горе