Гайдарката Красимира Чуртова - Вярвам, че Бог ме съпровожда по пътя ми


Студенти по музика от цял свят търсят уроците на гайдарката Красимира Чуртова. Има покани да преподава във Франция, Белгия, Япония, Австралия, но тя отстоява и си живее в Смолян. Казва, че камъкът си тежи на мястото и винаги се връща там където са изворите, където са корените й. Краси е преподавател по музика в 1-во основно училище в града и лектор в Природо Маматематическата гимназия. Казва, че е приела професията си за мисия и че е

гушнала гайдата под сърцето си още от 8 годишна

“Вярвам, че Бог ме съпровожда по пътя ми и че нищо не е случайно. Едни го наричат “нещо”, други “сила”, аз го наричам Исус Христос, защото съм християнка не само по празници, а в душата си”, споделя родопчанката.

От 23 юни Красимира е горда баба и живее в София, за да помага в отглеждането на първородния си внук Алекс. Въпреки че е далеч от родния Смолян не минава й ден, в който да не продума на родопски. Молим я да ни каже нещо на нейния диалект и тя веднага подема: “Да сме на ноги и с юмо! Което ще рече - да сме на крака и с ума си! “Снахата е софиянка, но аз със самочувствие си мохабетя на нашия диалект.” Освен че помага в отглеждането на бебето, тя им приготвя и родопски вкусотии. Прословутият пататник често присъства на трапезата им. Приготвя и качамак, а

утрините им ухаят на вкусните родопски кулаци (мекици)

Всичко обича да си приготвя сама, защото е убедена, че в приготвянето с ръце има някаква магия, а знанието винаги се е съсредоточвало около огъня, около създаването на храната. И понеже е с човек с чувство за хумор ни разказва следния родопски мохабет: “Преди много години родопчанинът бай Тоньо, който никога не е ходил на море решава да замине и цялото село се скупчило да го провада, а той се втасал, че цял месец ще седи там, не знаел какво представлява морето. Отива и гледа, хората се поразголили с бански и започнал да побарва и нещеш ли, плажуващите се оплакали в полицията и го изпратили обратно в Широка лъка. Отива в кафеньона и другите му рекли: “Тоньо, ти какво ходи нали щеше сдиш цял месец, пък то нема и неделя и си дойде. Ами, такова де, я щях да седя и повече, ама, то морето беше в ремонт. И всички му повярвали, щото никой не е ходил дотогава на море.”

Костюмите на Красимира си имат имена

- “Бяла приказка”, “Целият свят”, “Родопска зима”, “Козият рог”, “Шишарките”. За изяществото им е виновна художничка и дизайнер Веселка Кънев, която така добре познава душата на гайдарката, че успява да я претвори в дрехите, които шие. Има костюм в бяло с избродирани червени кръстчета - като шевици, но най-скъп е вълненикът завещан й от баба й Ружа- 104 годишна реликва, с която Краси представя страната ни по света. Предпочита да е в бяло, то най-добре изразява душата й, а и чернилката по родопския костюм идва след турското робство, казва Красимира. Белят цвят е преобладавал преди това, освен това е характерен за славянските народи и е символ на чистота. Неслучайно и Учителя Петър Дънов казва да се обличаме в бели дрехи. Бялото е отвътре!

Питаме я за гайдата, а тя отвръща, че е нейният полъх от детството, от моминството. “Тя ми е спътница, която ми отвори много светове и култури.” Краси имала куриозния случай да тръгне с наметна гайдарска чанта на рамо и да забрави дамската си чанта. Така се оказва без дамския аксесоар в автобус на път за турне, без документи и пари. И сега като идва да бабува в София чувства, че нещо и е шуто (празно) на рамото, както казват родопчаните. “

Ако родопската песен е сърцето на родопите, то гайдата е душата

тя разплаква, действа на подсъзнанието, има нещо закодирано в звука й. Този звук ни трансформира вибрационно.”
И до ден днешен носи в гайдарската си чанта с другите пискюлчета и материали един анкерпласт, който я спасил навремето. “Трябваше да съпровождам песен на Валя Балканска в Панагюрище преди години. Вечерта преди концерта, докато интервюираха Валя в гримьорната, аз извадих гайдата и видях, че в горната част е пукната. Притесних се, че ще проваля участието и единственото решение беше да купя анкерпласт от аптеката, с който я залепих.” В друг случай гайдата я спасява, когато пресичат българската граница на път за Франция. Тръгва с 11 гайдара, на които Чуртова е ръководител. Оказва се, че един от младежите ще навърши 18 г. по време на престоя във Франция и е без необходимото пълномощно. Митничарят казва, че ще ги пусне, само ако му изсвирят песента, която лети в космоса. “Пусна ни без проблем, разбира се, а ние веднага извадихме гайдите и засвирихме!”


Четете още:

🔴 Старият чесън – продукт №1 срещу сърдечни болести

🔴 Добре дошли в града на мъртвите – подземието на “Св. София”

🔴 Бойко Борисов: Проблемът с ваксините е абсолютно изкуствен





Източник: balkanite





Коментари

горе