Драматургът Христо Бойчев: Да внесат 1 милион арабки в Германия, иначе ония погват и мъжете


- Ето че наченахме и 2016-а. С какво ще остане 2015-а година в Историята, г-н Бойчев?

- Със старта на новото Велико преселение. Процесът вече е неконтролируем и необратим.

- А с какво ще я запомните за себе си?

С ролята на филмовата звезда от „Четири сватби и едно погребение” Джон Хана в пиесата ми „Оркестър титаник”. Разбира се, имах десетки други премиери по света, но най-значими за мен са „Оркестър титаник” с Джон Хана, „Полковникът птица” в култовия московски театър „Станиславски и премиерата ми преди Коледа в Белградския театър „Мадленианум“ - „Великият Гетсби” - пиеса, която създадох по романа на Скот Фитцжералд. Това бе най-бляскавата премиера от всичките ми белградски премиери досега.

- Не е ли предизвикателство да напишеш пиеса по толкова прочут роман?

- Предизвикателство е, естествено, затова никой не го е правил досега. Гетсби има поне 6 филмови версии и нито една театрална постановка. Защото никой не е открил сценичен ключ към романа.

- А вие открихте?

- Мисля, че да. Първата ми премиера на Гетсби беше в Латвия - постановка на Дж. Дж. Джилинжърс. А втората сега в Белград.

- У нас ще я видим ли?

- Едва ли...

- Защо така?

- Защото тук вече няма режисьори за постановка от такъв мащаб. Жълтият поток в театъра деморализира и тези, които можеха. Това не е работа за всеки и режисьорите бягат от риск. Всеки гледа да претупа някоя битова комедийка с двама-трима актьори и да си вземе хонорара. И като вземе някой познат актьор от телевизията да привлича публика - нещата се връзват без напъване. Това е масовият български театър днес. Да поставят някъде Радичков? Няма такова нещо. Слава богу, че се измъкнах навреме на световната сцена. Дано и други драматурзи успеят, та да се съхрани българската драма поне на чужди сцени.

- В началото на промените начело бяха писатели, поети, художници, артисти - творци да ти види окото. А сега в парламента с фенер да ги дириш - и за мая не се намират. Те ли се скатаха, народът ли ги не ще?

- Такива имаше във Великото народно събрание. Тогава депутатите бяха 400 и партиите канеха личности, разчитайки на популярността им. Сега никой не кани личности - сега им трябват пионки. Но с риск да засегна интелектуалците ще припомня, че и Волен Сидеров беше един от тях. И ще добавя, че никога не е късно човек да стане за резил.

- Освен че сте преуспял драматург, сте учили и театрознание във ВИТИЗ - теоретично школуван сте значи. Обяснете, моля, защо в днешния български театър липсва злободневна сатира, защо съвремието няма своя Станислав Стратиев, а материал - бол.

- Сатира няма, защото сатирата е вече анахронизъм. Демокрацията направи сатирата излишна, защото можеш всичко да говориш. В своята същност сатирата е ироничен намек, а за какви намеци да говорим днес? Днес ги гониш с камъни от властта и пак се натискат.

- Задават се пак президентски избори. Ако хипотетично се кандидатирате за президент, както дръзнахте навремето, как виждате кампанията, вицето си, предизборния щаб? Ако за щаба има кастинг, току се пробвала и наша скромност. С предимство, предполагам - с фамилията Бойчеви…

- Когато бяхме кандидати с Кулеков, не сме имали нито щаб, нито сътрудници, защото кампанията ни беше изцяло виртуална. Дадоха ни само телевизионен екип, който се полагаше по закон, за да отразява кампанията ни. Имахме посещение в Китай (снимките бяха в китайски ресторант). Срещнахме се с и глутница бездомни кучета, обещахме да им решим проблемите с раждаемостта и им раздадохме презервативи. Много беше весело и официално ни признаха 100 000 гласа. Всъщност гласовете са били двойно и тройно повече, но нямахме структури и застъпници и после разбрахме, че в повечето случаи основните партии по провинцията са си поделяли гласовете ни. Но все едно - никога не сме искали да влизаме в политиката и слава богу.

- Родом сте от балканско село, по мекия говор си ви личи все още. А нашето село, малките селища погиват главоломно, докато големите градове набъбват от вътрешни мигранти. Как ще ги обрисувате?

- Мекият говор си е мой запазен знак. По него дори ме разпознават по телефона и винаги ме разконспирират, когато си резервирам билет за самолет и пр. Не мога дори да напусна тайно България заради говора си. А за селяните в градовете - техният образ е типичният образ на икономическия мигрант - сиромах човек, дошъл в града за работа - да си изкарва хляб за семейството. Основната масирана вълна бе след насилственото коопериране на земята след 1950 г. Изведнъж селянинът от собственик се превърна в измекяр без собственост и трябваше да работи в ТКЗС-то за 50 стотинки надница. И понеже властта хвърляше тогава средства в масовата индустриализация, заплатите в заводите бяха по-добри и за 20 години селата обезлюдяха. Младите се изселиха, старите си заминаха. Селата в моя район се изселиха масово в общинския център, където имаше няколко предприятия.

Вторият етап започна сега, след фалита на социализма. Сега и общинският ни център опустя и започна миграцията към чужбина, към столицата и окръжните центрове. Така след 60 години икономически геноцид връзката със земята е прекъсната и българското село е напълно унищожено. Ако пътуваш през цветущите села на Сърбия, Гърция и Хърватия, че дори Босна, ще ти стане ясно какво се е случило с българското село. Много от селата вече са превзети необратимо от цигани, от което изглеждат още по-съсипани, защото битовата култура и трудолюбието не са елементи на ромската народопсихология.

- А преселените стават ли граждани?

- Естествено, че не. Тези хора, които напълниха панелните комплекси и в основната си маса не са хора с градска култура - нито като бит, нито като дух, не могат да се нарекат граждани. И причината е не само, че не ходят на театър, на концерти, не четат книги и пр. Те не са граждани и по начина, по който изхвърлят боклуците си, по начина, по който си простират бельото по тераси и под прозорци, по начина, по който се блъскат по опашките, по начина, по който се отнасят към другите и различните като цяло… И те не за култура са дошли, хората, а за хляб. Животът им минава на работа, ако все още имат такава, и пред телевизора.

- Телевизията не облагородява ли духа?

- Духовит въпрос. Предназначението на телевизиите е точно обратното. Телевизиите правят всичко възможно да слязат под средното културно ниво, за да привлекат социалната масовка, да вдигнат рейтинг и да получат реклами. Целта на бизнеса им е да печелят, а не да възпитават, макар че може да печелят и по малко по-почтен начин. А те го правят по най-елементарния път. Те дори нямат съзнание за изключителната си отговорност като проводник на „култура”. Вестниците също, затова стават все по-безмислено шарени и улични. Така че всичко по естествен път работи срещу културата и духа. Страшно няма - от това не се умира. Но няма и да прокопсаме.

- Като заговорихме за вътрешни мигранти, да минем и към външните. Какво всъщност става?

- Преди спонтанния фал на Ангела Меркел нещата бяха под някакъв контрол. Сега катастрофата е неудържима. Бягат като от ядрен взрив - но целта е богата Германия. Вече никой не може да спре процеса по ред причини. Първо, защото стана масова психоза. И второ - няма цивилизовани средства за това. Как ще ги спреш, със стрелба ли? Те знаят, че това няма да стане. Оградите спират тълпа до 50-100 души, а те са милиони. А лодките към Лесбос как ще спреш? С потопяване ли? А ако не претранспортираш тия хора, дето идват с лодките, ще превземат не само остров Лесбос, а и всички гръцки острови и ще накарат ЕС да ги храни и издържа. Засега друга алтернатива няма.

- Причините?

- Няма да се впускам в сценарии, защото има всякакви. Но реалното, което се случи, е американски експеримент на чужд континент. Безпричинната война в Ирак и свалянето на Саддам отвори „арабска пролет”. Но се оказа, че понятието „демокрация” е несъвместимо с арабския мюсюлмански свят. Факт е и това, че етносите, макар и равноправни, не са еднакви. И така „арабската пролет” се превръща в „европейска зима”.

- За Кьолнския синдром? Сексуалните ексцесии?

- Това е само началото. Какво да очакват при нарушен полов баланс на общността? Един милион млади мъже без жени и без задръжки - те ще подгонят и мъжете накрая. Сексуалният запор избива в агресия, особено в ислямските култури, където жената не е човек. Така става, като се отваря спонтанно границата пред неконтролирани орди.

- И как ще се решава проблемът?

- С внос на жени, как. Как иначе ще овладеят този хормонален потенциал? Накрая ще внесат и един милион арабски жени в Германия да компенсират дисбаланса.

- Внос на жени както в Австралия и Канада някога?

- Да, но в арабската традиция жената не работи и Евросъюзът ще трябва да ги издържа. А и да ги стимулира финансово, за да дойдат. На мъжете не знам кой им плащаше пътните разходи, но на жените ще ги платим ние. Така ще стане. Ще внесат един милион арабски мюсюлманки и ще се оформи Германски халифат в сърцето на Европа, защото мюсюлманите не се интегрират, а живеят в анклави с висока раждаемост. Дано не сформират и ислямска държава, но опити ще има.

- А нашата съдба в този процес?

- Нашата съдба ще се определи от квотите за разселване - ние не сме дестинация за тях, но ЕС ще ни задължи компенсаторно с финансова квота. Така че, като ни изпратят няколко арабски квоти, ромският ни проблем ще се вдигне на квадрат.

- Както си говорим така, да не ни обвинят в антиислямизъм?

- Българинът има 500 години генетичен опит с исляма, а Централна Европа едва сега започва. Денят на раздялата ни с исляма - 3 март, е национален празник. И не случайно. Има и някои неща, които познаваме по-добре от Европа. Например дали ислямът е религия или политика...

- И последно да питам - „Ще се оправим ли?”, както казвахте някога?

- Пред България стоят два основни проблема. Развитие на демократичния процес и интегриране на ромите. Демокрацията ни тръгна и върви по грешен път. А случай на „интегрирани роми” в последните 1000 години няма. Няма и по света. Така че „Никой не може да обхване необхватното“, казваше един легендарен мъдрец - Кузма Прутков.

НАШИЯТ ГОСТ:

Христо Бойчев е един от най-играните съвременни драматурзи в Европа. Пиесите му се поставят в над 40 страни на пет континента. Роден е в с. Орловец, а не Аглавец, както го копират навсякъде, живял е и е учил в Полски Тръмбеш. През 1997 г. в Лондон става „Световен победител” на световния конкурс за драма на Британския съвет. Лауреат на наградата „Енрико Мария Салерно“ - Рим, 1999 г.


Четете още:

🔴 Бдение срещу подмяната на историята в Смолян (Снимки)

🔴 Най-красивите българи за 2015-а година: Поет и преводачка (Видео)

🔴 Тервел Пулев чака втори син, пак ще носи име на български владетел





Източник: Труд





Коментари

горе