Легенди: Селим бей станал християнин, след като се излекувал в поморийското аязмо


Чудотворна икона и мощи на светци привличат поклонници и зиме, и лете в манастира "Свети Георги"

Отец Сергий е малко над 40 г., завършил е машинно инженерство. Обръща се към Бога преди 15 г., когато вижда, че нещата в живота му не вървят.

“Потърсих начин да ги променя и тогава срещнах добри хора, които ми казаха: “Вярвай в Бог и нещата ще се оправят.” Когато човек живее както на него му се иска, той обикновено е с гръб към правилната посока”, казва отецът.

Днес той е един от 4-мата монаси, които обитават мъжкия манастир “Св. Георги” в Поморие. Братята са на различна възраст. Най-млад - на 38 г., е игуменът на манастира архимандрит Иеротей.

“Св. Георги” се посещава от стотици поклонници и лете, и зиме. Известен е най-вече с чудотворната икона на св. Георги и с аязмото с лековита вода, което се намира в двора.

“Св. Георги е голям чудотворец, няма област, в която да не може да помогне. Чудесата продължават и до днес в манастира. Бог удостоверява с тези чудеса, че има защо да се обръщаме с молитва към него”, казва отец Сергий.

За какво най-вече помага иконата на св. Георги? Стига да вярваш силно, за всичко, казват монасите. Хора, които пристъпват с молитва, откровение, надежда, получават

дълго чакана рожба,

изцеление от тежки

болести

или помощ при решаване на житейски проблеми.

“Всички светии и ангели са в наша услуга, но тогава, когато спазваме Божиите заповеди. Не може да бъдем немарливи в спазването на нравствения закон и да искаме помощ”, категоричен е отец Сергий.

“Малко са манастирите, проектирани в градска среда. Той се озовава тук, когато се застроява новата част на Поморие след голямата бежанска вълна през 1912-1913 г. Стотици идват от Одринска Тракия и Македония. Първоначално бежанците само спят в манастира, а след това са оземлени с парче манастирска земя.

За благодарност и

кварталът е кръстен

“Св. Георги”

Освен чудотворната икона на светеца, дал име на храма, има и ценна икона на св. Николай. Тя е най-старата, която притежава манастирът - върху нея е изписана годината 1793. Олтарните икони също са много ценни.

В турско време тук е имало малък параклис, който се е намирал в централното пространство на днешния храм. Едва в средата на XX в., по времето на архимандрит Стефан Морски, храмът е разширен.

“През годините манастирът е бил многократно ограбван. През 1906 г., когато се изнася гръцката общност, голяма част от иконите и мощите са изнесени. Останала е само чудотворната на св. Георги”, разказва отец Сергий. В Поморийския манастир има много мощи, сред тях и частица от св. Георги.

“Имаме щастието да притежаваме мощите на двама светии, които са пострадали в дълбока древност в Доростол. Това са Емилиян Доростолски и Дасий Доростолски. Имаме и мощи на св. Теодосий Велики - основателя на общежитийното монашество, частица от мощите на св. Йоан Златоуст - един от тримата велики Учители, както и на св. Харалампи - благ и добронамерен защитник, който в своята предсмъртна молитва е молил там,

където има частица от

неговите мощи,

Господ Бог да изпраща

повече благодат

А това е важно за нас като монаси”, казва отец Сергий.

Според преданията манастирът е основан от гръцки заселници през VII в., но бил разрушен през XIV в.

В края на XVII в. Селим бей, който управлявал територията около днешно Поморие, построява параклис, след като е излекуван от нелечима болест.

Легенда разказва как един от ратаите на Селим бей - дядо Нено от Котел, сънувал чудесен сън. Явил му се мъж на бял кон и му казал: “Копай тук и ще намериш чудотворен извор.”

Дядо Нено отишъл при Селим бей за разрешение, но той отказал. Българинът обаче започнал да копае на своя глава. Ядосан, беят дошъл, за да поругае мястото, но когато влязъл в изкопаната яма, се парализирал. Това впечатлило всички и на място бил извикан гръцки духовник. Той прочел молитва на св. Георги и беят

бил освободен

от парализата

Тогава турчинът дал позволение да се копае. Първото, което е открито, е каменна плоча, на която е изобразен св. Георги. След това бликнал и лечебният извор.

Селим бей пил от тази вода и се излекувал от болест, която дълго време го мъчела. От водата оздравяло и семейството му. Когато беят видял тези чудеса, приел християнството с името Георги.

“Наскоро говорих със специалист от НИМ, според когото датировката на плочата е от XII в. А това означава, че от дълбока древност този извор е ползван и най-вероятно е бил засипан при турското нашествие”, разказва отец Сергий.

Преди няколко години игуменът на манастира му възложил да почисти кладенеца. Монахът включил две мощни помпи, които изхвърлили водата навън, и влязъл.

“Оказа се, че изворът е на по-малко от метър от повърхността. Вътре е прекрасно, на мен не ми се излизаше. Водата се излива направо в един по-широк кладенец, посипан със ситен пясък. Вътре беше съвсем чисто, не се налагаше никакво почистване. Това бе още едно доказателство, че водата е чудотворна”, разказва монахът.

Камбанарията на манастира е правена по комунистическо време. Тогавашният игумен дядо Поликарп събрал парите, построил и осветил камбанарията, но 3 г. по-късно бил прогонен след интрига, че е откраднал средства.

“Какво става с него ли? Година по-късно го изпращат с други монаси в Света гора. След 15-ина години той решава да се прибере в България, но с благословение - слага “История Славянобългарская” в джоба си и се прибира с нея. Това е архимандрит Поликарп, заради чиято смелост имахме възможност поне за малко да се порадваме на тази светиня”, твърди отец Сергий.

Някогашната

магерница днес е

църковен музей

с ценни експонати. От приземното помещение са били изнесени няколко бъчви за вино, за да се наредят църковните вещи. В музея има и вещи от бита като качета, тъй като в манастира много се държи на виното, тапи за огромни, 6-тонни бъчви, плуг, бъчонка за вода, машина за затваряне на бутилки.

Присъства и колекция от византийски монети, които са били в обращение повече от 1000 г. , както и руски, австроунгарски и турски от периода след Освобождението, които са използвани преди изграждането на българската монетна система.

Централно място в музея заемат разпятието, както и красиви църковни одежди. Сред тях е дяконска одежда, изработена ръчно в царската работилница в Тверска област. Тя е подарена от руския император заедно с едно златно евангелие, пояснява отец Сергий.

В манастира се провежда неделно училище, а всяко лято преподавателка по религия организира лагер, който събира деца от различни държави.


Четете още:

🔴 162 години от рождението на българския Бисмарк

🔴 На 1 февруари имен ден празнуват...

🔴 Паисий Хилендарски – История славянобългарска (пълен текст + pdf)





Източник: 24 часа





Коментари

горе