Трифон Иванов - сърцатият бранител, който опази името си чисто


Сърцат. Железен. Непреодолим... Трифон Иванов. Легендата на българския футбол почина на 50-годишна възраст, но остави зад себе си ярка диря.

Той беше част от онова "другото" поколение, което не просто се класира на три поредни големи първенства, но и постигна историческото четвърто място на световното в САЩ '94. Иванов имаше ключова роля по пътя към незабравимите успехи.

Защитникът вкара зрелищния гол на Уелс по пътя към европейското в Англия през 1996 г. Той донесе и победата с 1:0 срещу Русия, която подпечата класирането за световното във Франция през 1998 г. Последното световно, на което българският отбор е играл...

Трифон Иванов заяви на 50-годишния си юбилей на 27 юли 2015 г. пред "Дарик", че някога всички в националния отбор излизали на терена с една-единствена мотивация - за победа. "Забравяхме всичко и сме играли за България. Винаги сме давали всичко от себе си. На днешните футболисти им липсва себераздаване, мотивацията да играят за България."

Според него един от проблемите на българския футбол е, че понякога хората, които разбират от материята, остават встрани. "В България имаме треньори, които разбират и напредват, но просто трябва да изчакаме малко. Всички президенти, които не разбират от футбол, въпреки че в България всеки разбира от политика и от футбол, да оставят треньорите. В България това е най-голямата грешка, всеки в един момент мисли, че разбира много от футбол, започва да се меси и оттам нататък нещата тръгват в обратна посока", добави тогава той.

Като важна част от ядрото на поколението от САЩ '94 Иванов се включи в издигането на кандидатурата на Борислав Михайлов за президент на БФС през 2004 г. След това сякаш остана един от малкото в тази група, запазили името си неопетнено.

Всички, които са били близо до Иванов, го описват като прекрасен човек с чувство за хумор. "Е, да, аз съм си такъв човек. Хубаво е човек да се смее. Когато трябва да си сериозен, си сериозен, но смехът е здраве, казали са хората", заяви той в интервю за ТВ+ миналата есен.

"На 50 всички хора започват да помъдряват и аз се чувствам леко помъдрял. Като погледна назад, не съжалявам за нищо", добави Иванов пред "Дарик".

Комбинацията между добронамерен и весел нрав извън терена, несломимият му хъс на защитник и специфичният му образ го превърнаха в една от забележимите футболни личности на 90-те години.

Вероятно тази му харизма доведе до създаването на песен специално за него - в зората на поп фолка известният като Радо Шишарката изпълнител изпя: "Туньо, български герой".

Чарът на Иванов излезе извън границите на България. Доказателство е и турнирът на негово име... в Бразилия. Цели две десетилетия след "американското лято" в Сао Пауло любители играха в надпревара, носеща името на "Вълка от Липница". Организаторите обясниха, че са избрали именно бившия български защитник заради изключителния му характер.

Характер, който ще липсва на българския футбол. Но и характер, оставил ясна следа за пример, който трябва да бъде последван.


Какво четем:

🔴 Руши се мемориалният комлекс на Христо Ботев в Калофер

🔴 Пижо и Пенда летят към САЩ

🔴 Илиана Раева: Зелено, "Зелени", ама ми писна от тези "ЗЕЛЕНИ"!!!

Източник: Дневник



Коментари



горе