Ние сами носим кръста си. Ако не беше Наско, никога нямаше да се омъжа


Семейството на Наско Сираков бе изправено отново през изпитание. Тази сутрин легендата на “Левски” бе настанен в болница със съмнение за инсулт. Няколко часа по-късно дойде новината, че състоянието му се подобрява, а съпругата му Илияна Раева е неотлъчно до него. Славният голмайстор приема с чувство за хумор “болничния си затвор”, смее се.

В момента няма съществени проблеми", съобщи директорът на "Света Анна" Славчо Близнаков.

 

Епицентър.бг пожелава бързо възстановяване на легендарния голмайстор на "Левски".

 А на читателите предлагам един откровен разговор с Илияна по време на гостуване в дома на обичаните спортисти.

....

Да си на гости на Илияна Раева е истинско преживяване. Посреща те по пенюар и пантофи. Илияна е фурия и когато разказва за гимнастиката и Нешка Робева, и когато споделия интимните си приживявания с Наско Сираков. Слушала съм легенди за техния щастлив брак, за това, че тя продължава и до днес да е влюбена в съпруга си, а пък той да изпълнява всичките й капризи. Все си мислех, че в това има мъничко поза, че вероятно е мит, който известната двойка създава за себе си. Докато не чух изповедта на Илияна...

Домът им край София е като резиденция, с вътрешен басейн, със семеен параклис и огромен парк-градина. По време на строежа Илияна решила да направи подарък на Наско - ловна зала, където да бъдат изложени всичките му ловни трофеи. Поръчала в Италия специална маса за покер, защото съпругът й освен заклет ловджия е и страстен покерджия, отделна маса за табла и шах и специален фотьойл, на който сяда само той. “Угаждам му във всички мъжки желания, това и мен ме прави щастлива”, казва някогашното златно момиче на българската художествена гимнастика, което взривяваше залите с царствената си игра. В специална витрина в хола е изложена “гордостта” на Наско - бронзовата обувка, която той спечели през 1986 година като голмайстор в Европа, в друга - нейните медали. Във всеки ъгъл на огромната им къща се усеща женската ръка, подвластна на хармонията и чувството за свобода.  

 

             - Аз не съм имала истинската свобода. - Почти от вратата Илияна започва да разказва, пръскайки от своето лъчезарие. - Плакала съм за лоши оценки, защото навремето на всяка цена трябваше да имаш само шестици. И въпреки всичко правех това, което ми се искаше, успях да си го „открадна”. Затова ме наричаха бунтарка и черната овца...

          - Но сега свободата е навсякъде около теб, Илияна. В къщата, в брака. Каква е твоята формула за успех? За постиженията в спорта човек има обяснение: амбиция, хъс, талант, дарба, но за успехите в брака като че ли няма формула.

-   Чувствам се една щастлива жена в дома си, в семейството си, с този мъж, с тези прекрасни дъщери, които създадохме. Ние преживяхме с Наско една страхотна любов. Тя съдържаше в себе си всичко: хубаво и лошо, положително и отрицателно. Бяхме почти деца, когато се оженихме, млади необуздани, аз на 20, той на 21 години. На сватбата ни приятелите и близките ни, които ни познаваха добре, ни предричаха не повече от година семееен живот.

-   Защо?

-   Бях много буйно момиче, безкрайно разглезено от славата, която ме връхлетя в много крехка възраст. Вярно, имах до себе си треньор като Нешка Робева, която непрекъснато ме сваляше на земята, но и това не помагаше. Спомняш си каква бе еуфорията около златните момичета - на всяка крачка ние усещахме любовта на хората, всички бяха пощурели по нас, имахме безкрайно много почитатели. Егоцентризмът ми беше много силен, отношението ми към моите обожатели беше като на една истински разглезена звезда.

-   Какво направи, когато разбра, че един футболист търчи по петите ти и иска да се запознае с теб?

-   Когато разбрах, че един футболист, не го познавах изобщо кой е, иска да се запознае с мен, подходих със същата грандоманщина, с която до този момент се отнасях към момчетата. Казах му, че няма никакъв шанс. А той още в първата вечер, в която седнахме очи в очи, говорехме си дори на “вие”, ми заяви: “Вие ще станете моя съпруга! - Моля?, отговорих възмутено аз. - Имате някаква грешка. Страхотна грешка!”

-   Е, оказало се, че не е грешка. С какво те плени този мъж?

-   Това, с което Наско ме привлече още в самото начало, беше неговият интелект, неговата невероятна ерудиция за годините му, великолепното му чувство за хумор. И най-важното, Наско имаше страхотно отношение към семейството. Беше маниак на тема: в семейството му всичко да е както трябва. Бебето - първата ни дъщеря, рожба на нашата любов, трябваше да има абсолютно всичко, и то най-доброто. Знаеш, по комунистическо време всичко се поръчваше от чужбина, защото у нас нямаше маркови стоки. Беше изключително грижовен баща и съпруг за своите 21 години. И въпреки това в първите две години общото ни съжителство беше истинска мъка.

-   Мъка, защо?

-   Аз все още нямах изградени навици за семейство, нямах усещането за майка, съпруга, домакиня. А Наско си беше мъж, който каза ясно: жена му трябва да готви и да прави всичко в домакинството!

-   И какво стана?

-   Настъпи първият сблъсък. Беше в кухнята. Кошмар! Слагах костюми в пералнята и ги вадех като за детски кукли. Изхвърлях загорели тенджери. Всичко абсурдно, което можеше да се случи на един мъж, който се оженил за жена, неподготвена за брак и домакинство, Наско го преживя с мен като съпруга. Искаше да му сервирам, да отсервирам, а аз не само не можех, но и не исках. Предстявах си по по-друг начин брака ни... Мисля, че направихме в действителност много по-сполучлив филм от “Укротяване на опърничавата”. На 100% го изиграхме перфектно. Това за мен беше ад, толкова трудно ми беше.

-   Тогава как заздравихте семейството?

-   За да имаме това семейство, го отдавам естествено на Наско, но мисля, че в по-голяма степен се дължи на мен. Ако някой тръгна да прави компромиси със себе си, със собствените си желания, това бях аз.

-   Какви жертви направи?

-   Когато ние се оженихме, аз приключих с кариерата си на състезател, но тогава започна неговият възход. Той беше първият футболист, продаден за огромна сума, излязъл извън България. Точно по това време у нас избухнаха страхотните скандали между Нешка Робева и Бианка Панова. Държавата буквално се тресеше от тази конфликт, разправията в отбора беше стигнала до ЦК на БКП. А бяхме на прага на Олимпиадата в Сеул, където за първи път художествената гимнастика бе допусната като част от състезателната програма. Десет дни преди това Наско беше заминал за Сарагоса с първия си подписан договор, аз бях с бебе на три месеца и с още една дъщеря на 4 години. Той ни чакаше в Сарагоса, а мен ме извикаха в СК “Левски” и ми казаха: “Илияна от утре трябва да поемеш подготовката на Бианка за Сеул, ти ще я изведеш на Олимпиадата.” Тя категорично отказваше да работи с Нешка. Аз се обаждам на Наско и му казвам каква е ситуацията в София. А той ми заяви кратко и ясно: “Ако не дойдеш при мен, просто си остани там!”

-   Ти какво направи?

-   Валерия, на мен ми трябваха точно три секунди, за да взема решението. И аз взех правилното решение. Събрах си багажа и отидох при мъжа си. Това е може би единственият случай, в който Наско постави пред мен някакво условие. Отидох при него и му казах: “Зарязах всичко, в България имах страхотен отбор, бяха шампионки, но никога пред мен не е стоял въпроса -твоята кариера или моята.” Никога! Винаги неговата кариера е била най-важното нещо за мен. Толкова се отдадох на утвърждаването му като футболист, че за мен това се превърна в цел №1. Аз треперех за всяка нещо, свързано с него - дали е добре, дали се е нахранил, дали е здрав, дали е щастлив. Вложих цялата си енергия - всички качества, които бях изградила като спортистка и възпитала в себе си като личност, буквално ги изливах върху него. През цялото време съм се старала изключително много да му се харесам. Аз не съм се облякла сега само за теб - в къщи винаги съм с пенюар, винаги малко нагласена, никога не съм пет за четири, винаги леко кокетна. За мен това е много важно. Аз искам той да ме възприема не само като неговата съпруга, аз искам да бъда неговата истинска любовница - винаги съм се стремяла страхотно за това, винаги съм искала да бъда жената, която той най-много да харесва, въпреки че той е мъж, който е имал много възможности.

-   Не живееш с илюзии, така ли?

-   Не. Но винаги съм знаела, че той харесва това мое женско кокетсто и уважава моето старание. Толкова съм искала да бъда неговата любима жена, че в един момент това стана мой приоритет в живота. Докато станах на 40 години, когато вече той започна да се интересува от моите желания. Започна да пита аз от какво имам нужда, аз какво точно искам да правя. Но за това ми трябваха 15 години! Бях търпелива, последователна. Никога не му направих скандал. Той е ловец, знае го цяла България. В петък, събота и неделя - най-хубавите дни - той е на лов. Никога не тръгнах да проверявам какво прави. Ако съм се обаждала да го питам всичко наред ли е, то е защото той е много луд шофьор и винаги съм треперела да не направи нещо по пътищата. Тази грижовност сега ми се връща в пъти, в пъти. Наско наистина е страшно грижовен. И най-важното - той не се уплаши от силата ми на жена, не се уплаши от моята свободолюбивост като личност. Напротив! Помагал ми е и благодарение на него съм успявала. Никога не ме е спирал да ходя, където си поискам, да правя, каквото си поискам. Аз буквално го заливам и отравям с любов, може би понякога го задушавам с любов. Ако не е с мен, звъня му, само да му чуя гласа.

-   Но това е обсебващо!

-   Не, това е любов! Голямото и истинското щастие е ти да обичаш. Когато бях млада, настоявах той да ме обича на всяка цена. Страстта, земната сексуална любов между мен и Наско, телесната жажда да бъда с него, ме караше да си мисля, че връзката ни е кармична. Сега съм щастлива, че го обичам и не настоявам той да ме обича толкова, защото осъзнах, че духовнота ми връзка с него е много силна. Любов е ти да даряваш, а не да искаш. Това е най-голямото ми щастие, защото аз не само че обожавам мъжа си, но тази любов ме научи да обичам хората, с които работя, децата, които тренирам.

-   Слушам те, не знам къде да те прекъсна и се чудя как си съхранила тази емоция към един-единствен мъж?

-   Аз съм наистина много емоционална жена. Не съм от майките, които като родят децата си, забряват, че имат мъже. Двете ми дъщери знаят, че ги обожавам, но за мен Наско винаги е на първо място. Имало и случаи с тях да седнем на масата и аз им казвам: “Не пипай, да дойде баща ви, да хапне от това!” Няма нормална майка, която да прави така. В повечето случаи казват : “Яж, яж, за баща ти - ако остане!” За мен мъжът е всичко. Аз обичам мъжа като индивид, като животно.

-   А вярваш ли му на 100 процента? Или ревността те изгаря?

-   О, бях ужасно ревнива! Хвърляла съм дини от 17-тия етаж, хвърляла съм му дрехите с куфарите от 17- тия етаж, нарязах с нож матрака, за да не го убия. Той пък разби вратата и влезе с шут в стаята. Чудеса бяха нашите отношения. Болезненото ми чувство ме държа докъм 36-37-ата ми година. Сега не изпитвам никаква ревност. И ще ти споделя нещо чисто по женски - вярвам, че мъж като Наско не може в целия си живот да бъде само с една жена. Имам съмнения за неговата вярност, но през всичките тези години нито за секунда той не направи така, че аз да се чувствам по-различно от първия ден, в който сме се запознали. Ако е правил нещо, ако е преживял нещо, бих казала: Той го заслужава! Защото е качествен, изключително класен мъж!

-   Стига моля те, толкова си великодушна, че дори да му прощаваш изневерите, не мога да повярвам!

-   Не съм великодушна, това е моето мислене.

-   А той как намери ахлесовата ти пета, за да те укроти? Чувала съм, че е казвал: Като се ядосам, качвам я в спалнята!

-   Думата “секс” все още предизвиква различни емоции в държава като нашата. Но това е много важно в отношенията между мъжа и жената. За мен сексът е изкуство. В нашето семейство, ако има нещо, на което най-много да са се крепели отношенията, това е сексът. И двамата сме съхранили секса във връзката ни, и двамата много държим на секса, и за двамата сексуалният ни контакт е изключително силен.

-   Ходили ли се в онова малко квартално ресторантче, в което той ти е казал: Вие ще станете моя съпруга?

-   Ходили сме и винаги с много приятни чувства си спомняме за онова време. Когато трябваше да ми се обясни в любов, той ми декларимираше стихове, беше научил поезията на Евтим Евтимов. Такива чудеса бяха! Сега вече толкова е улегнал, толкова е кротък, нищо не може да го изкара от релси, нищо не може да го накара да побеснее. Няма комплекса на мъжа, който да се страхува от успеха на жена си. Напротив! Той харесва такава жена, винаги е търсил такава жена.

-   Не всички мъже могат да приемат успеха на жените си.

-   Валерия, почти нямаме приятел, който да не му е казал: “Как живееш с такава луда жена!” Всичките ни приятели много ни обичат и двамата и винаги са казвали, че ние сме създадени един за друг. Аз се чувствам силна, само когато до себе си имам по-силен мъж. Аз съм човек, който развива страшно много дейности, но съм жена, която категорично е против еманципацията. Слагам мъжа винаги на едно стъпало над жената, аз съм “за” патриархалния свят. Не харесвам амазонките. Харесвам Клеопатра, която обожава мъжа до себе си, но тя държи този мъж да бъде там, защото без него е нищо. За мен изборът на мъж беше ужасно труден. Ако Наско не се беше появил в моя живот, никога нямаше да бъда омъжена жена. Не случайно дерзая и говоря така уверено за себе си - имам страшно силното мъжко рамо до себе си.

   - В този дом женската ръка навсякъде си личи.

-   Наско не искаше да правим тази къща, в която сега се чувстваме много добре. Бяхме купили това място преди години, разкошно е, с много хубава природа. Но си живеехме в Долни Богров, където направихме къща на моите родители и Наско се чувстваше много добре там. Каза, че не иска друга къща. Аз обаче настоявах за нова. “Строй си я, тогава, каза ми той - аз няма да се занимавам със строителството. - О, кей!” отвърнах и почнах. Разбира се, той ми помагаше финансово, но не идваше на строежа. Чак, когато къщата зопачна малко по-малко да израства, прояви интерес. Всичко тук е мой дизайн, моя идея, моя подредба.

-   Кухнята все пак стана ли твоята стихия?

-   Не, не е предпочитаното ми място. Но в кухнята вечеряме с часове и си говорим на масата.

-   Кога за последен път Наско ти каза: “Илияна, обичам те! Страхотна си!”

-   Преди няколко дни ми каза: “Нали знаеш, че си ми най-голямото съкровище!”

-   Четох някъде, че той бил вълкът навън и кучето в къщи, така ли ?

 -  Не, не, куче не! Имаше една страхотна книга “Белият зъб” на Джек Лондон и си спомням, че последната глава се казваше “Дремещият вълк”. Наско е точно такъв в момента - един дремещ вълк. Но си е вълк. Абсолютен!

-   Загърби ли войните с Нешка?

-   Към Нешка изпитвам силни чувства. Винаги съм била честна към нея и се гордея с това. Аз не приех да бъда тази, която тя искаше да изгради. Нешка не успя да ме моделира. И това не можа да ми го прости. С цялата си енергия и сила, Нешка не можа да разбере, че има един трон и не си седна на този трон. Отношенията ни в годините бяха наистина много драматични. Успях да преживея всичко - минах през ада! Ние сме много различни. Единственото, по което си приличаме, е еднаквото ни отношение към работата. Тя е кръстница на децата ми, но тя не ги погледна, докато порастнаха. Един ден реших да й се обадя, поканих я тук, говорихме си дълго време. Бях простила всичко.

-   Какво искаш да ти се случи оттук нататък?

-   О, много неща искам да ми се случат. Много дадох на семейството си, на мъжа си, на гимнастиката, дадох целия си живот и цялата си любов на Наско и на двете си дъщери. Сега искам да обърна внимание на себе си.

-   Как точно?

-   Интересувам се от духовното, от мистиката, от астралното, от космическото. Ще правя това, което искам, а не това, което очакват от мен или това, което трябва да направя. Ще бъда в помощ на семейството си във всеки един момент, ще бъда до всеки един от тях, но ще бъда плътно и до себе си.

-   Имам чуство, че си уморена. Уморена от тази гонитба на успеха, на медала, на Аз-а.

-   Да, това е най-точното ми състояние, което ти го усети. Помагаш ми да се разкрия. Целият този стремеж да се докажа, с който съм възпитавана от малка, този егоцентризъм и нарцисизъм, които имам, ме умориха. От малка имах лидерски качества. Сега откривам и друго важно качество у себе си: „изключвам”, дори когато съм в компания. Това е изчистване на мислите. Започнах да се интересувам от духовната страна на нещата, от медитацията и разбрах че това несъзнателно съм го правила още в детските години. То е като вид почивка, като инстинкт за самосъхранение. Този катарзис, който човек преживява срещайки мрачната страна на живота, му повлиява положително.

-   По едно време се бе докоснала до политиката. Сега подкрепяш Борисов, защо?

-   Аз и проф. Шойлев, Бог да го прости, бяхме сред учредителите на организационния комитет на Бойко, още когато се кандидатира за кмет. Твърдо стоя зад този премиер. Борисов е човекът, който скочи в казана, без никакъв страх. Пое страната в тежък момент и извършва реформи, които досега никой не е правил. Много се надявам българинът да бъде мъдър, да го оцени и да му даде шанс. Борисов показва устойчивост.

-   Имате семеен параклис “Св. Пророк Илия.” От суета или по необходимост?

-   Параклисът е първото нещо, което направихме, преди да бъдат готови къщата, и градината дори. Това е мястото, където се зареждам. На всеки празник съм пред иконостаса. В парклиса съм направила и пет кръщенета. Винаги преди пътуване си паля свещичка там. Всеки път, когато “Левски” влезе в шампионската лига, правя молебен, преди всеки мач с отеца четяхме за здраве и успех имената на футболистите. Оттук им носех светена вода, с която те пътуваха навсякъде по света. Наско ги пръскаше в съблекалните с тази светена вода.

-   В теб има някаква осъзната доброта, Илияна, носиш особена позитивност към живота.

-   Това стана в последствие. Бях много агресивна, бях буйно момиче с чудовищно темпераментен характер, без респект от никого. Бях убедена, че мога да направя всичко и да имам всичко, което пожелая, страстите ми бяха невъздържани, имала съм върхове и падания. Безпардонността ми се приземи от живота, от събитията, от хората с които се срещах. Много съм се борила със себе си. Преживях и много тежки години, когато бях на 33-35, имах здравословни проблеми, които преобърнаха живота ми. И тогава започнах да работя върху всичките си недостатъци. В момента смело мога да кажа, че не мразя човек. Към най-големите си врагове изпитвам страхотни симпатии. И винаги мога да видя хубавото в тях. Разбрах, че ние сами си ковем кръста, който си носим. Сами сме си виновни и за хубаво, и за лошо. Това промени живота ми. Единственото, с което не съм се справила още, е моето смирение. И върху това работя неуморно. Не мога да се смиря. С всичко друго се справям - с отмъщението, със завистта, с прошката дори се съм се справила. Със смирението не мога. Но ще успея.

-   Кое ти дава основание да си толкова сигурна в себе си?

-   Мечтаех си да имам камък от Божи гроб. Специално отидох в Израел, в Ерусалим на светите места. И когато видях какво представлява църквата - цялата в мрамор, разбрах, че нямам шанс да сбъдна мечтата си. В един миг обаче съзрях в църквата една дупка, бръкнах и в нея имаше само един-единствен камък. Моят камък! Тогава разбрах, че когато човек повярва в нещо, той наистина го получава. Сега съм повярвала, че ще се справя с моите недостатъци и ще го постигна!


Какво четем:

🔴 Полагане на първия камък на Шипка (снимка)

🔴 16 г. издирват кой дари 42 500 германски марки на храм в Асеновград

🔴 Руско-турската война не завършва на 3 март

Източник: epicenter



Коментари



горе