Щип е бил българският Витлеем през XIX в. (СНИМКИ)

През XIX в. българската нация на Балканите преживява небивал подем. Благодарение на демографския си бум само за няколко десетилетия българите стават преобладаващо мнозинство в източната част на полуострова, което предизвиква както завистта на съседните народи, така и вниманието на Великите сили.

През първите години на миналия век страната ни е най-близо до осъществяването на многовековния идеал - "България на три морета". За съжаление обаче заслепението на някои родни политици и лошият стратегически избор на "приятели" сред големите държави на Стария континент, помрачават нашия национален подем.

От това време битува твърдението, че в Македония има един град, който е своебразен "български Витлеем". Става дума за Щип. През античността населеното място се е наричало Астибо. Той е бил средище на важен кръстопът по пътя от Дунава за Адриатика. Щип е известен в древността и като родно място на древногръцкия писател Йоан Стобейски. И до днес над града стърчат останките от стара крепост на хълма Хисаря, за която легендата разказва, че била възстановена и укрепена отново от цар Самуил. Друга легенда свързва историята на хисарската крепост с Крали Марко. В околностите на Щип се намира и строената през XIV век църква “Свети Арахангел Михаил”, който вероятно щипяни са приели още от тогава за свой покровител и патрон, тъй като името Михаил е едно от най-срещаните там и до днес.

През дългите векове на турското робство не били забравени българската писменост и език.

Тодор Александров В края на 18 век тук се открило килийно училище. През Българското възраждане жаждата за просвета не затихнала у щипските българи. Тук били поддържани първоначално и класно училище, като техните учители първоначално били и активни участници в борбата за самостойна българска църква срещу фенерското духовно иго.

Сред щипските учители народни будители се нареждат имената на Антония Георгиев, даскал Мано, Трайко Клисаров, хаджи Георги, Павел Грозданов, Димитър Павлов, поп Анастас, Апостол Златанов, Георги Милетич, Йосиф Ковачов, Александър Попорушов и мн. др. От Щип били и възрожденските книжари братята Михаил и Арсени Костенцеви.

Щип е един от малкото македонски градове, в които е отсядал Васил Левски

За това будно българско огнище известният публицист и краевед Петър Завоев пише, че било посетено през 1864 г. от Апостола на българската свобода - Васил Левски. За това посещение знаели и разказвали Михаил Костенцев и Хаджи Мише Хаджикимов.

В Щип се е развивала не само просвета и култура, но той е бил и важен революционен център. След създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) учителите били не само просветители, но и първите дейци на революционната организация. Тук току-що създадената Вътрешна организация осъществява първия си експеримент при масовизирането на революционното движение в Македония, когато за учители в Щип идват Дамян Груев, Гоце Делчев и Туше Делииванов. Те сложили началото на Щипския революционен комитет, който дори успял да си завоюва за известно време статута на Окръжен комитет.

Иван Михайлов

Щип даде на българския народ учени със световна известност като проф. Любомир Милетич и проф. Александър Балабанов и революционери като Тодор Александров, Иван Михайлов, Тодор Лазаров, Славейко Арсов, Михаил Развигоров, Христо Попкоцев, Доне Стоянов, Владислав Ковачев, Ефрем Чучков, братя Хаджикимови, Владимир Сланков, Санде Малинов, Спиро Келеманов, ръководителя на Върховния македонски комитет Йосиф Ковачев и още много други.

Акад. Любомир Милетич