Кючеци тровили съня на софиянци в първите дни след Освобождението


На 10 февруари 1878 г. официално встъпва в длъжност първият български градоначалник на София, Манолаки Ташев. По това време шопската паланка наброява почти 11 000 жители, а близо 75% от сградния й фонд, поне официално, принадлежи на турци. Българите, които в навечерието на Освобождението съставляват малко повече от половината от населението, са се скупчили в единия край на градчето – в карето между днешните ул. „Алабин“, бул. „Витоша“, бул. „Патриарх Евтимий“ и сградата на Министерството на земеделието и горите. В западния си край последните къщи от „българската махала“ граничат с непосилно вонящия през летните месеци речен канал, който опасвал София околовръст.

Юридически коректно е да се поясни, че позицията на Манолаки Ташев не е била „кмет“, а „председател на Софийския градски управителен съвет“. Към него имало „прикрепен“ и руски чиновник, който му помага при взимането на решенията. Това е Александър Мосолов, който идва в града след кратко администриране на Кавала.

Самият Манолаки Ташев произлиза от заможно семейство. Получава първоначално образование при Сава Филаретов – изявен възрожденски деец и пръв български учител в града. След това е изпратен във Виена, където учи търговски науки. Първото заседание на общинарите е свикано на 13-ти февруари 1878 г., като основна точка в разискванията е въпросът за издирването на „откраднатите от шопите фенери“.

Особено разгорещени са дебатите около даването под аренда на имуществото на забегналите богати турци. Иначе през делничните дни главна задача на общинарите е съблюдаването на чистотата. Те разпращат из целия град стражари, които карат столичани да очистят своите дворове и сокаци.

Първото военно училище в София, намиращо се на мястото на днешния Военен клуб

Внезапната смърт на Манолаки Ташев (на 8 май 1878 г.) прекъсва неговата дейност. Но независимо от краткия срок, в който управлява града, той поставя началото на много полезни инициативи по облагородяването на бъдещата българска столица. Една от тях е изграждането на санитарна комисия и на „Служба за потушаване на пожари“. Открива се и първата обществена градина – част от днешната Градска градина. Основава се и техническа служба при общината, оглавявана от чешкия архитект А. Колар, със задача да започне работа по съставянето на първия регулационен план на града. 

Кючеци безпокояли софиянци в първите месеци след Освобождението

С течение на времето в протоколите на Градския съвет се появяват все по-шарени решения, показа справка отпреди години на в. „Стандарт“. Едно от тях например забранява "тъй називаемите кючеци като разпространяващи разврат и несъобразни с духа на времето". Друго решение пък постановява: "Да се съберат всички леки жени из града и чаршията и да се поместят в нарочно за них определен квартал, да ся помисли и за болестите и да сe умоли господин полицмайстера, ако се яви нужда, да се разпореди за пазенето на тишина в този квартал." 


Какво четем:

🔴 Британци възраждат родопско село

🔴 "Панамски документи" разкриват как богатите и могъщите в света укриват парите си

🔴 Наредиха Бербатов до Кантона и Роналдо (ВИДЕО)

Източник: Кмета



Коментари



горе