Най-хубавото място през пролетта – яз. Въча



Пристигането

Да се запознаем с Иван, той ни чакаше на брега, до който успяхме да стигнем с колите си, и е нашият отзивчив домакин и много енергичен, почти набори сме. Набутахме колите една до друга със сложни маневри, разтоварихме багажа и двете налични бебета и застанахме на брега на Въча. Някои да снимат, други да се качват на лодката, която ни чакаше.

С лодка из Въча Лодка

Панорама на язовир Въча

Градската ни душа трудно възприемаше, че тази малка лодчица, тази орехова черупка, е достатъчно сигурна из спокойните, но дълбоки води на язовир Въча (преди са го наричали Антон Иванов), а жена ми до мен подскачаше на всяко люлване, люшване или поклащане на жълтите седалчици. Четиримесечното ни бебе гледаше с голямо любопитство, на мен се е метнало, все се оглежда, харесва му света. Лодката неусетно прекоси язовира и леко се чукна в гумата на кея. За някои хора слизането от лодката дори е по-страшно от самото возене, не че има какво да се страхуваш да паднеш в 50 – 100 см вода, но пък всички пристъпват все едно сме над огромна пропаст с буйни потоци отдолу.

Скалите

В крайна сметка без никой да се измокри попаднахме на „отсрещната страна“ на язовира. Този бряг винаги ми е бил така далечен и недостъпен. Минавайки по пътя Кричим – Девин все съм го гледал с любопитство. Най-близкото населено място е Равногор, но пък е доста далеч от водите на Въча. Трудното достигане на този бряг го прави така чист, див и приятно спокоен. И точно там се настанихме в една вила, захранвана от слънцето с ток и топла вода, а питейната вода е от близкия извор.

Гледката от скалите

Въча

Няма да ви отегчавам със забавите и веселията по случай годишнината от сватбата между мен и моята възлюбена половинка, а направо отскачам на разходката привечер. Иван с радост реши да ни съпроводи до едни красиви 

Вила Дива

язовир Въча

язовир Въча

язовир Въча

язовир Въча язовир Въча

Понтоните по Въча

Язовир Въча язовир Въча

Пренощувахме във вилата и на другия ден се сбогувахме с тъга с това красиво място, но стояхме до много късния следобед, изпънати в хамаците или полегнали директно, кой където свари под топлите лъчи на пролетното слънце, дивите пчели огласяха района с приятно жужене, е и гайда засвири за малко. За другия път ще се снабдим с пъстърва, много ще е подходящо.

Вилата

Вече се старая да ви показвам и места за отсядане,  Вила Дива се оказа може би най-подходящото място в района. Спокойно, тихо и с любезен домакин. Да не казвам, че не бе първото място, в което се опитахме да запазим. Но навсякъде ни отказа разговора с персонала по телефона. Невероятно удобни легла, красива гледка, спокойствие и тишина, козе сирене и добро кафе. Почивката ни бе прекрасна. (И това не е реклама, отзивите и препоръките си ги избирам сам дали да ги напиша). Гери от компанията ни направи скарата, вземете я с вас, ако искате хубава скара. А аз изядох много кюфтета.

 


Какво четем:

🔴 10 места в Родопите, които трябва да посетиш поне веднъж през животът си

🔴 Кметове помагат на изпаднало в беда семейство

🔴 Кючеци тровили съня на софиянци в първите дни след Освобождението

Източник: andrey-andreev



Коментари



горе