Българският народен танц има антистресово въздействие


Асен Павлов е роден в Кюстендил. Завършил е Националното училище за танцово изкуство. В периода 1992-1999 г. е бил в НФА "Филип Кутев", като в последните 5 години (1994-1999) е и прима-солист там. От 1993 г. е художествен ръководител и хореограф на ансамбъл "Чинари". Завършил е хореографска режисура в АМТИИ в Пловдив. През 1995 г. започва своята педагогическа дейност като асистент-преподавател по български народни танци в НУТИ, а по-късно и като щатен преподавател. От 1997 г. е хореограф и ръководител на Детския фолклорен ансамбъл "Чинарче", От 2000 г. е главен хореограф на ансамбъл "Гоце Делчев" в София. Сред основателите е на фестивала за надпяване, надсвирване и надиграване "При шопите в Казичене", бил е хореограф към предаването "Сите българи заедно" с водещ Никола Григоров, водещ на рубрика в предаването "Български уроци" в сателитния канал ТВ България с реж. Стефан Мушатов. Хореограф, режисьор и постановчик е на много спектакли на различни ансамбли и индивидуални изпълнители. Женен е, има едно дете.
Официалната премиера на първата етно-рок група, в основата на която стои квартет гъдулки - "Етнотикс", ще се състои, както ДУМА писа, на 7 април в "София лайв клъб". Това е поводът да се срещнем с Асен Павлов - основател и продуцент на групата.

- Господин Павлов, повече от 20 години ансамбъл "Чинари" завладява сцените у нас и по света. Водите ли статистика колко постановки, колко спектакъла, в колко страни сте изпълнили?
- В своята история ансамбъл "Чинари" е участвал в повече от 6 хиляди концерта, представления, телевизионни продукции и спектакли, 360 от които в САЩ. Гастролирал е в Молдова, Гърция, САЩ, Италия, Македония, Германия, Сърбия, Южна Корея, Турция и Франция. Ансамбълът има издаден юбилеен каталог във връзка с 20 години от основаването, в който е включена голяма част от снимковата му история. С оглед на силното присъствие на интернет комуникациите ние предпочитаме да съсредоточим нашите събития в уеб сайта www.chinaryfolkdance.com, както и нашата фейсбук страница Ansamble CHINARY!, която се радва на изключително добър интерес.
- В края на 2013 г. изнесохте грандиозен юбилеен спектакъл в зала 1 на НДК "Болярите на танца" с фрагменти от най-новите тогава проекти на ансамбъла. Заснехте ли го? Изобщо документирате ли подобни свои изяви, за да може повече ценители да ги гледат?
- Всички големи продукции и спектакли на ансамбъла по традиция се заснемат с подкрепата на Българската национална телевизия и по този начин стават част от фонда на БНТ. Така всички наши почитатели не само в България, но и по целия свят биха могли да се докоснат и запознаят с творчеството на "Чинари". А във връзка с 15-годишнината от основаването на ансамбъла бе заснет документален филм под името "Магията на танца" с режисьорка Зоя Касамакова и главен оператор Марин Карамфилов.
- Всъщност как се издържа трупата? Имате ли постоянни спонсори, надеждни източници на финансиране?
- Ансамбъл "Чинари" е създаден по частна инициатива и в последните повече от 15 години аз съм в ролята не само на художествен ръководител и хореограф, но и на продуцент. В основата на нашето финансиране е мениджмънтът на фирмата, благодарение на което съумяваме, въпреки трудностите, да оцелеем и да инвестираме в нови проекти. В годините не сме разчитали на постоянни спонсори, a по-скоро на наши партньори, които са помагали по своя преценка при създаването на по-големите и мащабни спектакли. "Чинари" съществува по модела на пазарната икономика, която за съжаление в голяма част от българското изкуство не работи. А една от причините е малкият и несигурен пазар в България.
- Ансамбълът е инициатор за създаването на тв предаването "Надиграй ме" по БНТ, на което вие сте водещ. Чрез него дадохте сцена на много групи от цяла България и запалихте още хора, които го гледат, да се присъединят към такива групи. Доволни ли сте от резултата?
- Резултатите от телевизионния проект "Надиграй ме" са показателни с факта, че вече шести сезон предаването продължава да предлага на телевизионните зрители на БНТ колорита на българския танц и уменията на нас, българите, да се забавляваме, съхранявайки и пресъздавайки българската традиция. Още преди да започнем проекта "Надиграй ме", в продължение на 5 години представяхме телевизионната продукция "Български уроци", в която заедно с колегите от "Чинари" показвахме как трябва да се разучават български народни хора. Това бе първата и основна вълна, която накара много хора да се занимават с народни танци. В "Български уроци" показах повече от 250 хора от всички етнографски области на България.
- А ако говорим за обработка на изворен фолклор, доколко според вас е допустимо да се променят творбите - от една страна, през ХХт век самият живот и динамиката му са много различни, от друга - ако се експериментира невнимателно, може дотолкова да се отдалечи от оригинала, че да загуби автентичността си. Къде е мярката?
- Самото създаване на фолклора е процес, който е натрупван с векове. Творчеството на нас, българите, е съсредоточено не само в музиката, песните и танците, но и в носиите, архитектурата, занаятите и всичко, свързано с ежедневието ни до началото на ХХ век. След революцията на технологиите, навлизането на радиото и телевизията фолклорът става доста по-пасивен и хората стават много повече слушатели и зрители, отколкото изпълнители. За наша радост голяма част от фолклора в автентичния му вариант се съхранява от българските народни читалища, културни домове, както и специализирани училища и университети. Експериментирането с фолклора в днешно време е предизвикано и от световните тенденции, които поднасят старинните традиции в една съвременна и оригинална среда. Благодарение на технологиите и сценичните похвати фолклорът придобива ефектен и атрактивен вид, който провокира зрителите и по този начин ги запознава със забравените иначе традиции, които много трудно биха предизвикали интерес, особено в младото поколение. Мярката в изкуството е пропорция, която всеки автор носи в своите естетически виждания. Доколко би решил да премине тези свои виждания е решение на всеки творец. Аз смятам, че ние, като един от първите частни ансамбли в България, сме си позволявали да експериментираме единствено и само водени от мисълта за пропорция и естетика.
- Група "Етнотикс" е сред най-новите ви проекти - ефектен състав от четири гъдуларки изпълнява етно, поп и рок музика заедно с китарист, перкусионист и вокал. Оригинално и екстравагантно решение, но как ви дойде идеята?
- Идеята за "Етнотикс" витае в пространството на ансамбъл "Чинари" от години. Но се формира преди година и половина, когато заедно с композитора Ангел Добрев решихме в основата на групата да бъде квартет гъдулки и не само квартет, а и 4 момичета. Оттук нататък всичко беше по-лесно. Визията беше оригинална, а това, което ни липсваше, беше съвременната интонационна среда. И тогава към групата прибавихме сет барабани, рок китара, както и вокал. На 7 април в "София лайв клъб" ще бъде официалната премиера на "Етнотикс" и каним всички ваши читатели да се насладят на едно по-различно, съвременно звучене и представяне на българския фолклор в лицето на младите музиканти от групата.
- Пътувайки с представления в чужбина и по фестивали, сте забелязали, че немалко чужденци участват във фолклорни групи - певчески, танцови, по всички краища на света. На какво се дължи според вас този огромен интерес към българските мелодии и ритми?
- Всеки старинен фолклор носи в себе си необяснима мистика, която завладява човека, независимо от неговия етнос или раса. Българският фолклор въздейства на хората по целия свят благодарение на неговото хилядолетно пресяване, довело до тази мистика и завладяващо въздействие.
- През последните години буквално стана модерно да се посещават занимания по народни танци и т.нар. хоротеки. Сякаш има някакво активно завръщане към корените ни, към фолклора, от страна на хора от най-различни професии и възрасти.
- Да, правилната дума е модерно, и не само модерно. Българският народен танц има антистресово въздействие, което в днешното напрегнато ежедневие ни помага да преодоляваме трудностите. Държането ръка за ръка социализира хора от различни професии и възрасти по начин, по който може да се случи само играейки български народни хора.
 



Група "Етнотикс"
Снимки Личен архив
 


Какво четем:

🔴 Бербатов с гол в Топ 10 от 1000 за Юнайтед на "Олд Трафорд"

🔴 Навиците, които ни правят щастливи

🔴 Хирурзи вдигнаха на крака 79-годишна пловдивчанка

Източник: Дума



Коментари



горе