Бай Реджеп - несменяем като Тато
„Няколко пъти оставях тетрадката и документите, исках да се откажа, но хората все ме избират”, казва Реджеп Хаджиев. И веднага уточнява, че дори и да не е домоуправител, пак ще помага. „Щом живия тук, не мога да бъда безучастен”, признава възрастният мъж. Според него, за да спечели авторитет един домоуправител, трябва да се държи добре с хората, да е деен и да има желание да върши работата си. Преди 89-а десет години бил старши домоуправител и отговарял за три блока - 8-и, 8 А и 9-и. Бай Реджеп е един от първите заселници в „Тракия”. Със съпругата си Мюрвет пристигнали в панелния квартал през 1979 година. „Ние кал не сме газили, щом построиха жилищата и веднага асфалтираха улиците. А бай Тошо дойде точно пред нашите блокове, за да открие новия квартал, спомня си той. От тогава съседите му започнали да се шегуват, че и той като домоуправител е несменяем като Тодор Живков.
След известно време плочките пред трите входа - Б, В и Г, започнали да се чупят и къртят, защото съседите му си паркирали колите върху тях. Много пъти ходил при предишния кмет Гиньо Матев, докато се уреди да се направят тротоарните блокчета. После лично бай Реджеп забранил качването на автомобили, дори и Бърза помощ оставала на шосето. „Направих им забележка, ала и те не ми се сърдят. Едно нещо , ако не се поддържа и се разваля”, убеден е 78-годишният пловдивчанин. По негова инициатива младите от блока засадили райграс и зелени храсти, а беседката отпред подарил собственик на заведение наблизо. „Сега като направят нови паркоместа и тротоари, като се асфалтират и вътрешните улички, като се озелени и нашият микрорайон ще стане най-хубав в цяла „Тракия”, гордее се бай Реджеп. И изброява поименно всички кметове, управлявали квартала. Казва, че от Костадин Димитров е най-доволен. Като домоуправител съседи често му оставяли ключове за жилищата си, докато са на почивка. Цели 20 години държал ключа на апартамент във входа, чиято собственичка работела в Гърция.
Реджеп Хаджиев е роден на 6 септември 1937 година в Пловдив. Раснал е в квартал „Мараша” заедно с петимата си братя, а родителите им цял живот били тютюневи работници. От 13-ата до 19-ата си година Реджеп играел футбол в детския отбор на „Спартак”, а после и в юношеския. След това се прехвърлил в „Септември Пловдив” и като нападател изкарал три години, но после се разделил с топката. След казармата започнал работа в несъществуващия вече завод "Бряст". Там първо бил общ работник, после майстор на банциг, главен бригадир на смяна и накрая началник на смяната. Произвеждали щайги, касетки, палетни опаковки за мотокари. След 31 години стаж в предприятието се пенсионирал.
А със съпругата си вече 55 години са заедно. Имат двама синове, внук и внучка. Радват се на правнучето Ангел, а скоро очакват още един правнук. „Взаимното уважение и отстъпки заздравяват семейството. Съпругата ми е прекрасен човек. Никога не съм разсъждавал - аз съм мъж и трябва да командвам”, споделя формулата за дългогодишния брак бай Реджеп.
Сега, макар и пенсионер, постоянно е в движение. Прави си разходки из квартала и до Лаута. Така поддържа добро здраве. Често се събира с приятели и съседи на карти. Когато е хубаво времето компанията, която играе белот, е на беседката пред блока или пред блок 9, а когато е студено - в пенсионерския клуб в 46 блок.
Дори и до магазина да отиде, слага костюма. Така свикнал от млади години - да ходи със сако и вратовръзка. Чете вестници, често си купува и „Марица”. Харесва градските теми и спортните материали. Като млад много четял приключенски книги.
Какво четем:
🔴 Дяволският мост – магията, която всеки трябва да види🔴 Потресаващо видео, което криеха от нас много дълго! Вижте как се правят кренвиршите!
🔴 Чешмата с обицата
Източник: Марица
Коментари
Последвайте ни във facebook!
