Велико Търново – от миналото към съвремието


Руините на старите български столици са едни от най-трайните паметници от Средновековието до съвременността. Приема се, че някои от градовете са възникнали върху останките от по-стари селищни системи. Археологическите разкопки потвърждават това.

Велико Търново има повече от петхилядолетна история. Първите следи от човешки живот са намерени през 1972 г. в западната индустриална зона на града, местността Качица. Открито е селище, което е от края на VI хилядолетие пр.н.е. и неговите обитатели се смятат за първите жители на територията на съвременния град. Според открития материал заселването на Търново засега може да се отнесе на хълма Трапезица и да се датира от първата половина на ІІІ хилядолетие пр.н.е.

За произхода на името на града има няколко предположения. Първото е, че то идва от латинските думи tres naves- три кораба (хълмовете Трапезица, Царевец и Момина крепост). Второто, че е от латинската дума turis – кула, поради големия брой кули по крепостните стени. Трето предположение, че името Търнов идва от славянската дума „терн“ или „трън“ и оттам с годините съответно се развива в Тернов, Трънов, Търнов, Търновград. През XII-XIV в. градът-столица е известен с името Трънов и Търновград.

През 681 г. Търново влиза в пределите на създадената от хан Аспарух българска държава. През 1185 г. Търновград става център на въстанието на българите, предвождани от братята боляри Петър и Асен. Въстанието е обявено при освещаването на църквата „Св. Димитър“. По това време, повече от два века, Търновград става столица и център на политическия, духовния, икономическия и културния живот възстановената българска държава.

Средновековният град бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, „Асенов“ по поречието на р. Янтра. На хълмовете Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости, известни като „град Трънов“ и „град Трапезица“. Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т. нар. Нов град. Под югоизточната кула на Царевец се намирал кварталът на чуждестранните тьрговци-франките, а в подножието на хълма Момина крепост, до реката, били жилищата на най-бедната част от средновековното население на столицата-нищите.

Една от най-известните кули на крепостта е Балдуиновата кула, която е строена през 60–те години на ХХ в. Много хора смятат, че тя датира от Средновековието, но това не е така.

Във вековете на турското владичество от 1393 г. до 1877 г. градът се превръща в непревземаема крепост на българския дух. Той е център на величави борби за национално освобождение, църковна и културна независимост. Едно от основните неща, които държавата, различни институции, занимаващи се с културното ни наследство, могат да направят е да се обърне повече внимание на културния туризъм. По този начин могат да се привличат средства, и да бъдат прилагани за опазването на цели архитектурни комплекси.


Какво четем:

🔴 Врачанският балкан става ритуална зала

🔴 Соломон Паси: Държавата трябва да подкрепи доброволците по границата

🔴 Не просто Иван Асен ІІ – а далновидният, могъщ управленец!

Източник: Трио



Коментари



горе