Авторът на националния химн е забравен


Цветан Радославов създава "Мила родино" през Сръбско-българската война

Малцина знаят кой е авторът на българския национален химн. Днес Цветан Радославов е забравен. Дори няма достоен паметник. Само скромен барелеф в столицата и бюст в родния Свищов напомнят за създателя на “Мила родино”.

Песента, която всички пеем!

Роден през 1863 г., Цветан Радославов завършва класическа гимназия във Виена и записва история. През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и студентите в странство са свикани под знамената. С неколцина другари той потегля по Дунава към родината.

На кораба обаче

се чува сръбска реч

Прибират се и онези, които след ден-два ще са от другата страна на фронта. Като минават Железни врата, сърбите запяват някаква патриотична песен. Нашите няма с какво да им отвърнат. Не иде да се подхване “Шуми Марица”, защото с нея наши доброволци се бият в Сръбско-турската война през 1876 г.

Цветан Радославов излиза на палубата с цигулка в ръка. Погледът му шари по хоризонта. Там някъде е България, взира се момъкът. Лъкът докосва струните, а думите идват една подир друга: “Горда Стара планина...” Българите се събират около него и запяват:

Мила родино,

ти си земен рай,

твойта хубост,

твойта прелест,

ах, те нямат край!

През 1894 г. Цветан отново се прибира у дома, за да стане свидетел на друга родна картинка. Неговият приятел

Алеко Константинов

е кандидат за

депутат и той

иска да го

подкрепи с гласа си

От 19 май на власт са народняците на Константин Стоилов, които насрочват избори за Осмо обикновено народно събрание. На 11 септември народният вот трябва да прати в парламента най-достойната част от нацията.

Шумно е разгласено, че гласуването ще е напълно свободно. “Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона”, телеграфира Стоилов на Алеко в Свищов. Неговата кандидатура е издигната от Демократическата партия.

Двамата се виждат в крайдунавския град и премиерът крепко стиска ръката на кандидата. “Господин Константинов, ще ми бъде твърде приятно да се срещнем и в Народното събрание”, уверява го той.

“Абе Стоилов и на

мене каза същото”,

споделя опозиционер

от Радомир

Оказва се, че с тази фраза народняшкият водач замазва очите на политическите си противници. Инак на ухо нарежда да се вземат всички мерки за изборна победа. “До урните да бъдат допуснати само наши!”, шепне Стоилов на окръжните и околийските управители в обиколката си из страната.

В нощта срещу неделя в Крайната махала на Свищов народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, която е призвана да осигури изборната им победа.

На 11-и заранта в центъра на града започват да се стичат избиратели. “По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.”

“Аз до днес не съм

предполагал,

че в нашия Свищов

живеят такива

страшни хора!”,

възкликва Цветан, като вижда шайката на Данко Харсъзина. Той учи философия в Лайпциг при светилото Вилхелм Вунт, но не е подозирал, че е възможна подобна деградация на личността.

Инструкцията на Стоилов е спазена - на 4853 избиратели е отрязан пътят до урните. Правителствената листа отбелязва блестяща победа в Свищов, тамошните няродняци стягат бохчи за парламента. Покрусеният Алеко също се прибира в София, за да облече Бай Ганьо в депутатски одежди. 

“Бай Ганьо прави избори” е писан без желание. “Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит”, отбелязва Пенчо Славейков.

Щастливеца

подостря перо и сяда

зад белия лист

“Почнах вече “Бай Ганьо прави избори”, но работя без охота", съобщава той през октомври на д-р Кръстьо Кръстев. Очеркът е завършен чак през февруари 1895 г. и следващия месец се появява в Кръстевото списание “Мисъл”. Под заглавието четем: “Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов.”

Цветан защитава докторат на тема “Емоционалният фактор при мисленето”. За него извършва 17 000 опита по експериментална психология. Опитва се да разбере какво се случва в главата на такива като Данко Харсъзина.

“Честита е България, че има такъв син!", казва ректорът на Лайпцигския университет, като му връчва дипломата.

Цветан Радославов

се изхранва

със заплатата на

гимназиален учител

“Помня неговата невисока, набита фигура, изразителното лице със снопчето косми по долната устна, пожълтяло от вечно запалената цигара”, описва го неговият ученик Петър Динеков.

Цветан живее под наем на ул. “Ангел Кънчев” 3, после се мести на ул. “Патриарх Евтимий” 70. Тук умира самотен на 27 октомври 1931 г. Смъртният акт е подписан от неколцина съседи. Тодор Коцев разказва: “Една от далечните роднини на Цветан Радославов напълни няколко куфара с багаж, които вдигна от квартирата с полицейско разрешение. Като свидетел, подписан и под смъртния акт, на този така тъжен момент бях повикан и аз.

Наследницата

натъпка в тия куфари

всевъзможни вещи,

за които изготвихме и някакъв непълен протокол: документи, стар часовник, наследствен малък пръстен в тъмна кутийка с надпис на турски от вътрешната страна, снимки, на които тя откри, че е сниман и дядо ѝ, един малък револвер със седефена дръжка, но без патрони, други вещи и малкото пари, които се намериха. Накрая се върна, тъй като в ъгъла бе останала някаква покрита с прах цигулка. Тъй като нямаше как да я носи, поиска връвчица и я привърза за дръжката на единия куфар."

“24 часа” събра 50-те

любими български песни

и стихове в книга

 

Подбрахме ги с помощта на читателите, започваме поредица как са създадени

Кои са 50-те песни и стихотворения, които ни определят като българи и всеки български гражданин трябва да знае?

“24 часа” започна инициатива да изберем песните и стиховете с помощта на читателите. С класация в сайта ни 24chasa.bg бяха подбрани тези, които ни зареждат с патриотична енергия.

Издателство “Труд” ще пусне на пазара книгата “50-те песни и стихове, които ни правят българи”. Това е книга за всеки български дом и е безценна като помагало в часовете по литература, история и музика в средното училище.

В “24 часа” започваме поредица, в която ще разкажем историята на създаването на 50-те песни и стихове, които ни правят българи.

“Мила Родино” по текст на Цветан Радославов, “Върви, народе възродени” по текст на Стоян Михайловски, “Тих бял Дунав” по текст на Иван Вазов, “Вятър ечи, Балкан стене” по текст на Добри Чинтулов, “Де е България” по текст на Иван Вазов, “Хубава си, татковино” по текст на Петко Славейков, “Шуми Марица” по текст на Никола Живков и Иван Вазов, “Излел е Дельо хайдутин”, “Хубава си, моя горо” по текст на Любен Каравелов, “Цар Симеон” (“Край Босфора шум се вдига...”) по текст на Иван Вазов, “Къде си, вярна ти любов, народна” по текст на Добри Чинтулов, “Я кажи ми, облаче ле бяло" по текст на Ран Босилек, “Стани, стани, юнак балкански” по текст на Добри Чинтулов. Сред текстовета са “Високи, сини планини” на Младен Исаев, “Вяра” на Никола Вапцаров, “Една българска роза” от Найден Вълчев, “Моя страна, моя България” от Васил Андреев и много други.


Какво четем:

🔴 Велико Търново – от миналото към съвремието

🔴 Врачанският балкан става ритуална зала

🔴 Соломон Паси: Държавата трябва да подкрепи доброволците по границата

Източник: 24 часа



Коментари



горе