Атракция №1 и „Пулицър“ за България
Днешна България понякога граничи с абсурда и ние – жителите ѝ, макар да виждаме
небивалиците в страната ни, майсторски сме се научили да извръщаме глава настрани.
Това че притваряме очи обаче, далеч не означава, че сме напълно слепи за минусите,
които ни обграждат. Напротив! Наясно сме с всички заобикалящи ни небивалици и
като че ли дори започваме някак да свикваме с тях, въпреки че нещата не се разминават
без солидна порция оплакване… Да, здравеопазването ни хич го няма, политиката
ни куца, икономиката ни не наред, ако не броим 2-те почти готови магистрали май
и инфраструктурата ни си е била шута, образованието ни все повече започва да прилича
на виц, а с малките заплати и високите цени българинът се научи да преживява от
нищо и половина… Ами ние направо сме магьосници! Ако Дж. К. Роулинг мисли, че
магическият свят на Хари Потър е истинско олицетворение на вълшебството, то обезателно
трябва да отскочи до България и да поживее тук месец-два. Силно се надявам, че
след като си тръгне със сълзи на очи и писъци, способни да събудят и най-дълбоко
заспалата зимен сън мецана, ще се върне в Обединеното кралство здраво ударена
от музата за новия си роман, вдъхновена от нашата чародейна страна. Така де, Роулинг
понамеси българския образ, в лицето на Виктор Крум, в четвъртия си роман от поредицата
за магът Хари, но далеч не е уловила целият ни магически потенциал, аз си мисля,
че дори и сладкодумницата Шехерезада ще се откаже след скромните 1001 опита, но
това е друга тема за разговор.
Истината е, че независимо колко нелепости и парадокси се случват в страната ни,
имаме и не малко причини да се гордеем с нея, потеклото и сънародниците си. И
именно сега можем да наредим на този рафт, отрупан с български постижения, още
два успеха, които са повод за истинска радост. Още две победи, с които светът
ще научи за малка България, за способностите и идеите на нашия народ, с които
той върви редом с останалите, а и често дори с няколко крачки пред тях.
„Влюбен във вятъра“ не е филм, нито книга. Това е спиращ дъха средновековно изглеждащ
замък, издигнал се в село Равадиново – само на три километра от Созопол. Човек
може да се закълне, че атракцията е излязла директно от приказките с всичките
си кули, мостове, фонтани и статуи. Прекрачиш ли веднъж прага, забравяш за времето,
защото в пределите на замъка, то сякаш е спряло и не ти остава нищо друго освен
да попиваш с очи всичко, което те заобикаля.
Това уникално постижение на бизнесмена Георги Тумпалов, който е собственик и
строител на атракцията, спечели приза за туристическа атракция номер 1 в света!
"Влюбен във вятъра" взе златен и сребърен медал в категорията "Туристическа атракция"
и бе обявен за архитектурно чудо на престижния международен конкурс "A' Design
Award" 2016, като отвя на трета позиция резиденцията на краля на Саудитска Арабия
– Абдула. В конкурсната надпревара, която е сред най-силните за архитектура и
дийзан, са се борили общо 18 000 проекта в 20 различни категории. Българският
замък в Равадиново надминава проекти на познати и прочути американски, японски
и индийски победители в различни световни дизайнерски конкурси. Журито избрало
родния призьор се е състояло от 46 души, все признати и уважавани личности, които
са имали правото да дадат няколко награди на един проект. Сега на специални изложби
в Италия, Ватикана, Испания, Китай и Холандия ще бъдат показани удостоените със
златен медал, като награждаването им ще бъде на галавечеря през юни в италианския
град Комо.
Говори се, че от 1997 година насам, когато е била направена първата копка на замъка, Георги Тумпалов е получил редица предложения за атрактивни суми, с които да купят творението му, но той е отказал. Тумпалов не слага цена на мечтата си, не я продава и може би никога не би го сторил, което личи и от надписа до входа на атракцията: „Странник съм аз от далечна земя и по пътя те нося в сърцето си. Пазих те скрито в моята душа, както майка пази детето си. Носих те дълго, моя мечта, и изграждах те камък по камък. Виждам те вече, пред мен си сега – влюбен във вятъра, приказен замък“.
Изумяващият посетителите си замък се разполага на 20 декара площ и е построен с 16 тона страндженски камък и е украсен с елементи от мед и месинг. Голяма част от фасадата му е прикрита от прегръдката на зелен брашлян, който му придава нежна ефирност и тежка загадъчност. Камъкът мени цвета си според светлината, а вечерното осветление го превръща в истински мираж. Избата пък е забележителна с облицовката си от аметист. Из парка се разхождат пауни, а в езерото грациозно плуват лебеди. Разхождайки се из пределите на влюбения във вятъра замък имаш странното усещане, че всеки момент ще се сблъскаш на онези герой, за които си слушал в приказките, когато си бил дете… И може би, ако замъкът датираше от самата древност, а братя Грим и Х.К. Андерсен бяха българи, най-вероятно именно това щеше да се случи. Или поне щеше да срещнеш пра-пра-пра-пра-пра-пра (и т.н.) роднина я на спящата красавица, я на малката русалка.
Но освен признанието на чудото от камък край Созопол, тези дни има още едно в полза на българското. И ако вече сте сипали ракията, за да отпразнувате победата, изчакайте да ви дам още един сериозен повод за наздравица.
Българският фоторепортер Стоян Ненов, работещ за Reuters, само преди няколко
дни беше удостоен с престижната награда „Пулицър“, при това в 100-то юбилейно
издание на инициативата. На 18-ти април в Коломбийския университет в Ню Йорк,
беше церемонията по обяване на носителите на най-авторитетните американски награди
в сферата на журналистиката, фотографията, музиката и литературата. Ненов е първия
българин грабнал отличието, носещо името на американския издател Джоузеф Пулицър,
което нашенеца споделя с още 7 свои колеги от агенцията и четирима фотографи на
„Ню Йорк Таймс“ за отразяването на драмата на бежанците. Кадърът на Ненов показва
полицай, приготвящ се да удари с палката си качващ се през прозореца на влак мигрант
и е от гарата на македонския град Гевгели, заснет на 15 август.
Клуб Z успя да се свърже с фотографът, който в момента се намира на гръцко-македонската
граница, все още работещ по темата с мигрантите от Сирия.
„Снимката е от самото начало на кризата с мигрантите там. Тогава още го нямаше
още лагерът и хората вървяха по два километра от границата до гарата и живееха
там. На ден имаше по три влака, които изобщо не можеха да поберат всички, и това
се случваше при тръгването на всеки влак. Полицаи почти нямаше. Бяха трима-четирима
и се опитваха да въдворят някакъв ред“, коментира Ненов.
На въпрос за кой път се намира на мястото, където е в момента Стоян отговаря: За втори път съм в Идомени. Първият път минах заедно с около 2000 бежанци през реката и заедно с още тридесетина колеги журналисти бяхме арестувани за нелегално влизане в Македония. Получих забрана за 6 месеца да влизам там.
Той още не знае дали ще има церемония по връчване на наградите, но не крие както
изненадата си, когато е разбрал за приза, така и голямата си радост.
А ние на свой ред се радваме за него и сме щастливи, че страната ни е родила
хора, даващи ни поводи за гордост. И въпреки всичките нелепости, благодарение
на сънародниците ни от миналото и тези днес, Абсурдистан малко по малко изчезва,
а мястото му заема горда България. Има надежда, дори и за Меката на чалга културата.
Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“
Какво четем:
🔴 Шампанско и сълзи🔴 „Лошо” ли „гледа” стъкленото око на НАЗАР?
🔴 Не давайте България! Страхотна песен от далечна Америка, която разчувства милиони българи! Чуйте я! (ВИДЕО)
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
