От Буквите към Думите
Алфред Коржибски (1897-1950) е полски философ, роден и учил във Варшава, живял, работил и умира в Лейквил, Кънектикът, САЩ – той е основоположник на философия на познанието (обща семантика): човешкото познание е ограничено от структурата на мозъка и от структурата на езика.
Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия, и им казал, че иска да хапне малко. Взел си бисквита, предложил на студентите и някои от тях също хапнали бисквити. След това Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише Dog Cookies (Бисквити за кучета). Студентите били шокирани – тези, които яли бисквитите, отишли да повърнат. „Току що ви демонстрирах, че хората ядат не само храна, но и думи. И често вкусът на думите е по-силен от вкуса на храната“ – казал Коржибски.
„Ето Думата“ (Ecce Logos!) – перифраза на „Ето Човекът“ (Ecce Homo!) в евангелието от Йоан [19:5]. „В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово… – са първите думи, изписани с български букви от Св. Кирил – Константин философ през 855 г.” – това е част от мотото на статията “За азбуката или големият български ход”, написана от Кина Къдрева и публикувана в електронното списание „Литературен свят”).*
Възхитително – въпреки че някои от нас забравят да се възхищават – ние вече 1157 (хиляда сто петдесет и седем) години изписваме мисли и чувства с българската азбука -първоначално наричана „глаголица”, след това на името на Св. Климент и Св. Наум – „климентица” и „наумица”, днес популярна в света като „кирилица” (Cyrillic alphabet).
С нея Паисий Хилендарски написа за „любомъдрите” „История славянобългарска”, Иван Вазов – „Аз съм българче”, Пейо Яворов – „Две хубави очи”, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост”, доцент д-р Коста Костов – „Писането дори върху етикет за саздърма трябва да бъде от¬говорно и честно. Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите.”
За подреждането гениално го е казал (и) Моцарт – на въ¬прос как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“. Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен (може би и за някой от вас, „любомъдри читателю”): под¬реждане наблизо на думи, които се обичат. Не на думи, които се мразят, обругават, ненавиждат, иронизират, арогантстват… Забравили послания, където за първи път се срещат Слънцето, Науката и Душите:
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей! – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски на 15 април 1882 г. в Русе.
Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи започнаха да напускат душите ни, е тема за размисъл – и тревога. Ето епизоди от нея: на 24 май тази година поздравих приятели – българи и чуждестранци – с 1157-мия рожден ден на нашите букви. Повечето приятели споделиха с уважение празника. Думите на двама български приятели обаче не бяха подредени с обич** – нямаше да им отговоря с Et tu, Brute?, ако и двамата не бяха високо образовани, ерудирани хора, единият (68) – голям в българската писменост, другия (32) – учен в световната биомедицинска наука, работещ в чужбина.
Ето думите на първия приятел: „Георги, благодаря за вниманието, но не заслужавам подобни антибългарски внушения. Християнството прогони родните ни богове, гръцката азбука ни вкара в чужда, враждебна култура. Проблемът е, че ние празнуваме поробването като освобождение. Вярвам в светлите ти въжделения, но не ги споделям. Желая ти просветление. Бъди щастлив!”
Ето думите на другия: „Сътворяването на мит**, че Кирил и Методи са измислили българската азбука, е безобразно и срамно нещо, при положение, че както отбелязах в предния е-майл, 22 от буквите са идентични с букви на коптската азбука в Египет от IV век.”
Думите на третия приятел (57) – високостойностен лекар – бяха на страната на писателя и учения, но изписани балансирано и с обич и уважение към българите.
Европейският съюз прокламира, че триъгълникът на знанието, формиран от науката, образованието и иновациите, ще осигури икономически растеж на Европа. За да станем стойностни участници в този процес, крайно време е любознанието на българите да стане държавна политика – да бъде стимулирано и приоритетно финансирано в детските градини, училищата и университетите. Защото нашите първоучители ни завещаха триъгълника на Слънцето, Науката и Душите – много преди Брюксел и Лисабон да ни посочат триъгълника на знанието.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
