Иван Мърквичка
Двадесет и пет годишният чешки живописец и педагог, който твори българска живопис,
пристига през 1881 г. в Пловдив, по покана на правителството на Източна Румелия.
В средата на Петко Славейков, Константин Величков, Захари Стоянов, Иван Вазов
и много др. патриоти, Мърквичка развива своята дейност като художник, преподавател
и организатор на бъдещото българско изобразително изкуство. Периодът на първото
десетилетие след Освобождението е време, за което Иван Вазов казва: „Нямаше нищо,
трябваше всичко.” Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат
в културен и социален център. Така, повечето поради художествените нужди на България, отколкото поради разнообразната
художествена индивидуалност, Мърквичка е един от най-многостранните художници
у нас.” пише за него Андрей Протич в книгата си „ Петдесет години българско изкуство”.
Своето рисунково майсторство Мърквичка започва да формира още в началото на 70-те
години на ХІХ в. Пражката Академия за изобразителни изкуства. Възпитаник е на
големите рисувачи- професорите Емануел Ром и Антонин Лхота. В обучението му, има
култ към идеалната плавна и изящна линия. В ранните рисунки на Мърквичка от това
време, личи сериозното влияние на Петер фон Корнелиус. По- късното му следване
в Мюнхенската Кралска академия при Ото Зайц, насочва предпочитанията му повече
към живописта, отколкото към рисунката. Със завръщането си обаче в Прага, в края
на 1870 г., той заема място на учител по рисуване в престижна пражка гимназия
и работи като асистент на известния чешки график проф. Хусник, с чиято помощ си оформя, по-близък до реалността рисунков стил.
Преди да дойде в България, Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична
живопис, в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка - „Майка ми” (1880), „Баща
ми” (1880).
През есента на 1881 г. той започва работа като учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”. До идването му, преподавател бил грък - непрофесионален художник, който карал учениците да копират рисунки със съмнителна художествена стойност. Мърквичка има неоценими заслуги за въвеждането и овладяването на рисуването, в учебните програми на българското училище. Скоро след назначаването си, той въвежда обучение по рисуване и за момичетата, нещо, което според негови думи, е било непознато за тогавашните времена, даже в Германия. Обучението му има доста академичен характер – рисува се по гипсови модели и от натура. През 1886 г. прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, съвместно с колегата си от гимназията Антон Митов. В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои - "Пловдивски пазар" (1883), "Сакаджии" (1887), "Пловдивски пазар" (1888), както и портретите - "Д-р П. Данчев" (1883), "Йеник сред череши" (1887).
През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно
Мърквичка се мести в София (1889). Тук той намира приятелите си от Пловдив, които
са ключови фигури в България и заедно развиват активна обществена дейност. Създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр
- двата варианта на "Ръченица" (1894 и 1906 ), двата варианта на "Задушница" (1895
и 1899). През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават
Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор (1896-1900).
С помощта на проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др., той организира
първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството
в България - преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България.
Заедно с Антон Митов редактира първото българско списание за изобразително изкуство
– „Изкуство” (1895-1899).
Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове - битов селски
жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт. Той е също активен илюстратор,
рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина.
Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник "Александър
Невски" в София. Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на
Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма". През 90-те
г. рисува голям живописен исторически цикъл "Страдания за свободата на България"
("Под игото"): "В кърджалийско време", "Преследваният въстаник", "Мъченици", "Бащина
глава", "Ноктюрно на ужаса", "Хайдути" и др., както и първия образ на Паисий в
българската живопис. Заедно с Антон Митов и Й. Обербауер илюстрира романите на Иван Вазов "Под игото" (1894, 1896) и "Нова земя " (1896).
Прави илюстрации към стихотворението на Вазов "Борът", към спомените на Х. Ковачев
за Левски, към народните приказки "Педя човек - лакът брада", "Мечи син".
През 1900 Мърквичка прекарва известно време в Париж и създава редица платна под
влиянието на импресионизма и пленерната живопис: "Кози", "Козар", "В Осиковския
балкан", "Дървосекач", "Автопортрет на открито", "Лазарки", "Сляпа просеща циганка",
"Увещаване". През този период Мърквичка създава и високохудожествени си портрети:
"См. Салабашева", "Стоян Заимов" , "Актрисата Мария Попова". Мърквичка рисува
и пейзажи: "Зимен пейзаж", "Пътечка около р. Ерма", "Селски пейзаж", "Борисовата
градина под късния сняг", "Маково поле". Заедно с Антон Митов работи декоративни
платна за Земеделската банка в София и за Мавзолея в Плевен.
Участва във всички изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България,
в много
международни изложби: Париж, Сен Луи, Венеция. Организира самостоятелни изложби
в Пловдив (1886 и 1888 заедно с Антон Митов), в Пилзен, в Прага. Той е организатор
и участник в първата колективна изложба в България - в Павилиона на изящните изкуства
към Първото българско земеделско-промишлено изложение (бъдещия пловдивски панаир).
Главният павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892);
тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието
и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният
плакат на изложението.
От кратката му автобиография на чешки език научаваме любопитни факти, свързани с народопсихологията на българина от миналото. "Не беше възможно да се намери човек да позира" - спомня си художникът за първите години след пристигането си в България, като учител по рисуване в Пловдив през 1881 г. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел "зазиждане" са били сериозна пречка за създаването на студийни рисунки, дори на леки наброски не само на хора, но и на животни. А без тях не е било възможно да се създаде живописна композиция, отразяваща реалистично нашия патриархален бит, обичаи и носии - тема, на която Мърквичка посвещава повече от половината си творчество. "Вървях ли по улицата, - разказва той, - често се спирах скрит някой да не ме види и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре, щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам". Рисунките му, са с всички възможни тогава техники - молив, креда, туш, сангин, акварел. Защриховката е лека и моделира обемно формите чрез меки и плавни преходи от тъмно към светло. Липсват острите противопоставяния между засенените и осветените места. Запазени са и рисункови студии към портрети с маслени бои, сред които особено ценна е тази на ученика на Мърквичка - Владимир Димитров-Майстора. След повече от четири десетилетия, посветени на културното строителство в България, художникът се завръща в свободната си родина.
През 1921 г Мърквичка се завръща в Прага и живее там до смъртта си на 16 май 1938. Рисува портрети на чешки културни дейци - "Й. Б. Фьорстер" (1930), "Л. Шалоун" и др. Мърквичка прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из българския живот - "Пашкулочистачки", "Пред пазар". Често пътува обратно до България, но не се задържа тук. В този период Мърквичка започва да се подписва с български букви.
Четете още:
🔴 Казанлъшки пенсионер пробяга 660 км след операция, печели надпревара за Световната купа🔴 Ловецът на бежанци Динко спасявал хора в катастрофиралия край Сливен автобус
🔴 Колко струват сълзите за Кристиян
Източник: УЧИТЕЛИ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
