Ето как ремонтираме отвътре Желязната църква


Откриването на музейна експозиция в изцяло обновената сграда и фасада на Метоха беше повод премиерът Бойко Борисов да посети и Желязната църква "Свети Стефан" в Истанбул. Това стана при визитата му в Турция точно преди 24 май. Цялостното възраждане на българските исторически паметници в Цариград, включително и на този забележителен български храм, е дело на пловдивчани. Повече от 15 години Пловдивският граждански клуб и приятели - чрез дарения - бавно и последователно през годините възраждат църквата, Метоха и Екзархията. 






Всичко започна след честването на 100-годишнината на Желязната църква „Свети Стефан” през 1998 г., припомня историята Лука Станчев. Председателят на Пловдивския граждански клуб е в основата на това забележително дело - в края на 90-те години на миналия век, той ангажира д-р Иван Чомаков, община Пловдив, Международният панаир, много пловдивчани и приятели и работата по църквата започва.

Най-напред реставрират 40-те икони от иконостаса на историческия храм, след като получават съгласието на собствениците. „Всички български исторически паметници в Истанбул и Турция са собственост на "Настоятелството на българските православни църкви в Цариград" и са подчинени на Вселенския патриарх.  Пловдивчани организират ателие в сградата на Българската екзархия  - осигуряват материали и професионални реставратори -  Ваня Христева и Рада Банялиева”.

През 2005 г. иконите са реставрирани, приети и осветени на специално тържество с много гости от България. По това време родолюбците откриват и архивите на българската болница в Цариград, по-късно те са закупени и пренесени у нас. Намират и възстановяват гроба на Гаврил Кръстевич в Истанбул (2005 г.).

През същата година финансират създаването на музей в сградата на Екзархията, помагат и за оформянето на красивия  двор. За съжаление, днес музеят е трансформиран, а даренията и имената на дарителите не се виждат. 

С делото по църквата „Свети Стефан” се ангажира и русенската фирма "Оргахим”, която дарява повече от тон бои и материали, за обновяване на вътрешната част на храма. В двора на църквата може да се види и мозаичният фонтан с три чучура на Жорж Трак - копие на този в Пловдив, срещу стълбите на Каменица. 

Сериозна част от работата поема и общината на Истанбул - ремонта и възстановителната дейност по терена и желязната конструкция. Тя укрепва терена на църквата, като фундира близо 300 колони на дълбочина от 28 метра - с диаметър 80 см. Така теренът се хоризонтира и се укрепва задната част, където църквата пропада към Златния рог.

Участието на общината на Истанбул в ремонтите продължават и до днес. В двора на храма е оборудвана малка фабрика за ремонта на железните части на църквата. Те се свалят, заваряват, почистват, боядисват и монтират обратно.

На 24 май бяха останали неподменени само четирите колони около централния вход. Вътрешността на храма вече е “пакетирана”, за да започне работа и по нея. Ръководителят на ремонтите г-н Ташкин увери, че след година-година и половина Железният храм ще отвори врати. 

Преди 2 години, когато Истанбул е Европейска столица на културата, нашенци получават съгласие да позлатят кубето на "Свети Стефан" - по подобие на куполана църквата "Христос Спасител" в Москва. "Оттук осигурихме материала - нитрат на титана - с 80-годишна гаранция. Докарахме техника и специалисти от България. Така днес Желязната църква е единственият храм в Турция със златен купол.

През 2010 г. тя беше обявена за монумент № 1 от нетурски и неислямски произход в цяла Турция”, допълни инициаторът. "Това беше нашият дар, от побратимения Пловдив за Европейската културна столица Истанбул!”. Нещо повече - Лука Станчев, с екскмета д-р Иван Чомаков и бившия областен управител инж.Тодор Петков, инициират създаването на Български културен център и музей във възстановената сграда на стария Метох, построен в далечната 1850 г.

В началото Метохът е руина, но постепенно те гo обзавеждат. „Искахме да запазим максимално атмосферата му - разказа Станчев -  търсихме ретро мебели, обиколихме антикварните магазини на Истанбул, избирахме, пазарихме се, купувахме, реставрирахме. Няколко дни и нощи пък скулпторът Жорж Трак оформял красивите тавани и алафрангите на големия салон в Метоха. В момента се планира и вътрешното озеленяване. 

На официалното откриване на Културния център в Метоха, Лука Станчев обяви: "“Преди 10 години с един пловдивски кмет - Иван Чомаков, направихме албума "Българските исторически паметници в Цариград" (2006-2007 г.)  на 3 езика. Днес с друг пловдивски кмет - Иван Тотев - поемаме инициативата на г-н Васил Лязе, председател на Църковното настоятелство на Българската православна община в Истанбул и на УС на фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград" - да направим нов албум”. 

Снимка 
Снимка от официалната визита на делегацията за 24 май

Кадри по време на ремонтите 

Пловдивчани реставрират 40-те икони от иконостаса на историческия храм

в каре
При последната визита

При визитата в Истанбул за 24 май Лука Станчев подари три неща за музейната сбирка в Метоха. Той занесе в Турция своя нощна снимка на арката в Палмира, Сирия, направена преди  войната, през 2010 г. И я поднесе с надписа: „ На обновения цариградски Метох с пожелание за Вечност”. „Дарих им и една Библия на арабски език - езика на Корана - с пожелание за толерантност и разбирателство, а също така и Албума на Гражданския клуб”. Предстои издаването на втори албум, озеленяването в Метоха и реализацията на някои нови идеи, свързани с въпроса за произхода на българите в Цариград.

За следващият 24 май - през 2017 г. - Лука Станчев е решил да организира пленер с пловдивски художници. Той ще се опита да заведе в Истанбул и ученици от Художествената гимназия, които да рисуват на място поне една седмица.

Снимка
Така изглежда днес Метохът


Какво четем:

🔴 "Търновска царица" спечели първо място на национален фестивал за народни хора

🔴 Силвия Калоянова спечели национална награда за илюстратор на детска книга

🔴 9 въпроса, на които само умните хора могат да отговорят

Източник: Марица



Коментари



горе