Стоянка Мутафова: Казах си, това е краят, ескалаторът ще ни смели


Шиха ми раната на крака с упойка. Дори не знам колко шева имам, но май са доста, казва голямата актриса

- Г-жо Мутафова, наш читател се обади, че ви е видял в болница, пред спешния кабинет (разговорът се води около 20 ч в сряда - б.а.)...

- Не питай, не питай, замалко не ни смляха с Муки на кайма! На ескалатор!

- Но това е ужасно!

- Ужасно, наистина! Как ѝ се хванах на акъла на моята щерка да отидем в мола до вкъщи. Търсела да купи нещо, което го нямало в другите магазини, та и аз да си кажа мнението. Както винаги, взехме такси. Пристигнахме и се качихме на един ескалатор.

А той ту спре,

ту тръгва, пак

спре, пак тръгва

Отначало не се стреснах, макар че винаги съм имала страх от ескалатори. Все ми приличат на някакви крокодили или динозаври, които само чакат възможност да те захапят и сдъвчат с огромните си челюсти. Това са си мои страхове, досега не ми се е случвало, но все има първи път.

- И какво се случи?

- Не знам каква точно е техническата причина, но изведнъж и двете с Муки се оказахме заклещени в стъпалата, една върху друга, оплетени на кълбо. Добре, че навреме спряха тая машинария. Иначе щяхме наистина да станем на кайма, ако ни повлечеше надолу. А сега се случи най-малкото зло. Отървахме се - тя с натъртвания и синини. Аз имам също синини и сериозни болки в ребрата, нищо счупено, но и с голяма прорезна рана на крака. Едва ни измъкнаха от зъбците на ескалатора. Казвам ви - хищно животно е това чудовище. Внимавайте! Гледайте си в краката. Ние пътувахме надолу - бяхме тръгнали да дадем телефона ми на поправка, това беше и едната от причините да отидем в този мол.

- Как ви помогнаха?

- Персоналът ужасно се притесни. Помогнаха ни да седнем, дойде и медицинска сестра - оказа се, че в екипа на мола има и такава. Лошото беше, че имам синдром, който не позволява кръвта ми бързо да се съсирва и жената се паникьоса.

Разряза ми

чорапите,

направи

промивка,

сложи превръзка, разбра за проблема ми със съсирването. Вече бяха се обадили за линейка. Тя дойде много бързо и там санитарите сложиха още бинтове. Разбирам ги. Щях да им оплескам колата.

- Какво ви казаха в болницата?

- Ще ме наболяват ребрата, ще имам синини, но раната на крака ми е сериозна. Тя се оказа точно над тази, която получих при едно слизане от такси, когато се нараних на ръба на вратата му и която току-що зарасна. Пак ме приеха и в същата болница, където вече ме знаеха с моите болежки и рани. Знаят колко се страхувам от операции, от лекари, от интервенции, но напоследък все ми се налагат.

- Наложи ли се сериозна лекарска намеса?

- Много сериозна.

Раната беше

до костта

Не можех да я погледна. Шиха ме с упойка. Дори не знам колко шева имам, но май са доста. Сега упойката започва да ме пуска и чувствам болки. Ще има и още болки. Вдигнала съм си крака на една възглавница в леглото. Всеки ден ще ходя да ми сменят превръзката. Тя е доста голяма, по-широка от тази при предишния инцидент с таксито. Големият ми страх е от инфекции. Панически се плаша. Налага се да отлагам представления. Лекарите са категорични - кракът ми трябва да почива. Бързо няма да мине. А знаете какво представление е “Г-жа Стихийно бедствие”. Там се джаскам, играя канкан и други бесни танци. Мога да ги докарам със счупена ръка, но как би се вписал в сценария куц крак? Дума да не става!

- Е, ще си подберете друга подходяща пиеса след този инцидент.

- Какво да направя, когато хората искат да гледат все тази проклета старица, която, честно казано, ми е писнала с капризите си след сигурно 200 представления? Обиколихме Европа с нея и все ѝ ръкопляскат. Колегата ми Шуши, който е силно вярващ, ми се обади малко след инцидента и ми каза:

“Стояно, вярваш,

не вярваш, но

отивам да се

помоля за твоето

здраве,

може би трябва да направим и водосвет.” Казвам му: “Прави каквото прецениш, но знаеш, че съм атеистка. В черква не влизам. И на смъртния си одър ще се шегувам с тая проклетница - смъртта.” Макар че, в интерес на истината, този път, в малкото минути, в които осъзнах в каква ситуация се оказахме с Муки, си казах: “Е, това е краят, ще ни смели!” Наистина този път се уплаших сериозно. Но мина.

- Преди дни се върнахте от гастроли в Холандия, в Германия, как ви приеха?

- Препълнени зали, овации, цветя. Успях да разгледам университета в Хайделберг. Винаги съм уважавала тази алма матер на толкова известни хора, включително Братя Грим.

- Като заговорихме за писатели, как са ви очите след двете операции, по-добре ли четете?

- Лекарите никога не са ми казвали, че ще виждам като 20-годишна, но да, доста по-добре чета. Разбира се, все още си помагам с лупа. Но да ви призная, след толкова години невъзможност да хвана книга, направо съм отвикнала от четенето. А четях толкова много. Но не какво да е - само сериозни неща. Никога лековати романи, камоли сега. Нали пътуваме с моята колежка Адриана Андреева, с която си партнираме в “стихийното бедствие”, и тя, когато спрем на някоя бензиностанция, първо се хвърля към щанда за книги и възкликва: “Я, новият роман на Мери Хигинс Кларк, откога го търся!”, веднага го купува и се зачита в него. Не отричам, забавно четиво, но губи време. А аз ѝ казвам:

“Ех, ти не си

виждала

големите

книги...”

- Кои са големите книги?

- Тези, които те карат да се замислиш над нещата от живота, пък дори и да си прехвърлил 90-те. А може би точно тогава трябва да се замислиш? Чета Александър Балабанов. Философ, мислител. Увлича и теб да го следваш в дебрите на нещата, на които се е посветил, разбрал, проучил. Да се съгласиш или не с него. Но е храна за ума, а не евтина интрига от типа “кой отрови баба ми”.

- Знам, че често ви изкушават с гастрол в САЩ.

- Да, да, знам и лайтмотива - “да сваля и Америка”. Засега това не е в програмата ми, а и съм била там и там ми е интересна само природата. Ниагарският водопад! Мога да отида десетки пъти и все ще ми е интересно, все ще ми е различен. Все едно за първи път го виждам. Истинска магия. Истински се вълнувам от историята на маите и ацтеките. Защо е това разрушение на древни цивилизации? Нямате ли усещането, че в тях имат пръст извънземни? Четох една книга, в която се правеше сравнение между Монтесума и Кортес. Единият полубог, другият - грабител. Разрушението е престъпление, а го виждаме и в днешно време. Четях и през цялото време бях на страната на Монтесума.

- Ще се укротите ли най-после, пък дано и водосветът помогне - то не бяха счупена ръка, наранен крак, комоцио... Нищо не ви спира...

- Къде си видяла укротено “стихийно бедствие”? Както казах - когато умирам, пак ще се шегувам. И не се шегувам, когато го казвам.


Какво четем:

🔴 Чинтуловски манастир "Св. пророк Илия" - Чинтулово

🔴 Да си спомним за Георги Парцалев

🔴 Исус от "Надежда" ще играе на Световното по футбол в Шотландия

Източник: 24 часа



Коментари



горе