"Под игото" като туризъм - деца ходят до Дядо-Стояновата воденица


Щом бие последният школски звънец, децата в Сопот затварят учебниците. До края на лятото обаче им предстои да видят на живо много неща, за които са чели в тях, например Дядо-Стояновата воденица. Иван Вазов е вмъкнал местната старина в романа си „Под игото”, като във воденицата Бойчо Огнянов затрива двама турци, които се канили да отнемат честта на щерката на стопанина.

Шефката на Центъра за работа с деца в балканското градче Пенка Терзиева пък е включила обекта в историческата обиколка, която правят децата през ваканцията в лятна школа по краезнание. Центърът предлага още занимания по немски, литературни четения и поставяне на куклена пиеса, но заради приключенията на открито най-вълнуващи са туровете из местни забележителности.

Тази година Пенка Терзиева не изтраяла и още на Спасовден повела 12 деца и две баби помощнички към манастира „Св. Спас”. Всички заедно се черкували, хапнали курбан и после посетили воденицата, която е реставрирана в последните години.

Групата вече е успяла да си направи и пленер в двора на Вазовата къща, като всички хлапета рисували от натура сградата и двора.

Сега, пак в рамките на лятната си академия, усилено се готвят за детско утро, с което Сопот ще чества рождения ден на Иван Вазов. Датата 9 юли тази година се пада в събота, затова местните изтеглят тържеството с ден напред. Учениците наизустяват  усилено Вазови стихове и песни по тях, целият рецитал ще е само с творчеството на патриарха на българската литература.

Докато готви честването, което ще е в експозиционната зала на музея, Пенка Терзиева се шокирала колко малка част от творчеството на писателя познават децата. Те не са чували за „Де е България”, нито пък са пели „Високи сини планини”. Такива песни вече не се пеят в училище, огорчена е Пенка Терзиева и се опитва да навакса пропуските в лятното училище.

Сред набелязаните от нея маршрути е и разходка до параклиса „Св. Георги”. Каквото и да прави с децата, шефката на Центъра за работа с деца не спира да говори на хлапетата за история. Заслушват се с интерес, понечи ли да им разправя за 27-те чешми в района. Лично ги е изследвала. Така хлапетата например научават за Кадиевската чешма, която била в някогашни градини край Сопот.

А за Хамамската вече знаят, че е наречена така, понеже е градена срещу турската баня. Там навремето кадъните сядали да закусят, след като сутринта си къносвали косите и после отивали на баня. Къпането било цял ритуал и жените си прибирали у дома чак към пладне.

Сладкодумието на Пенка Терзиева увлича децата от всички възрасти - в групата има от 5-годишни до петокласници. Идват и две софиянчета, пратени при бабите. Като им доскучее, жените ги водят в лятната занималня без пари. Седнат да пият по едно кафе. Докато обсъдят местните клюки, децата се връщат.

Общуването в група с хлапета от различни възрасти е много полезно и от психологическа гледна точка, проверила е Пенка Терзиева. А неформалното общуване сближава и отпуска децата. Често ръководителката на групата най-ненадейно научава кой баща го боли кръстът и кое хлапе страда заради домашни неуредици. Така може и навреме да го подкрепи.


Какво четем:

🔴 Станилия със сребро от европейското

🔴 Седемте най-красиви български плажове

🔴 Вилна зона (1976г.)

Източник: Марица



Коментари



горе