БИТКАТА ПРИ ОДРИН — ПЪРВОТО СЕРИОЗНО ПОРАЖЕНИЕ НА „НЕПОБЕДИМИТЕ ЛАТИНЦИ“
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
През април 1204 година войските на IV Кръстоносен поход превземат византийската столица Константинопол
и основават своя собствена държава – Латинската империя. Още от самото й създаване
нейният първи владетел Бодуен (Балдуин) проявява нескрита враждебност спрямо северния
си съсед – България. Предложенията за мир на Калоян са надменно отхвърлени, което
кара българският цар пръв да предприеме решителни действия. Той се възползва от
недалновидната политика на латинския император към ромейското население в Тракия
и сключва съюз с него, насочен срещу кръстоносците. Според споразумението, гърците
въстават и успяват да наложат властта си в много от градовете в Тракия, включително
и в най-важния – Адрианопол (Одрин).
венециянският дож – Енрико Дандоло
Това кара латинският император, който по това време се намира в Мала Азия, да прехвърли набързо войска в Европа и заедно с венецианците, предвождани от техния дож Енрико Дандоло, да се насочи към разбунтувалия се град. В началото на пролетта кръстоносците стигат до Адрианопол, на чиито кули се развявали български знамена и си построяват лагер близо до града. Те решават да го превземат със щурм и атакуват портите, но Адрианопол е добре укрепен и охраняван от въстаналото ромейско население. След няколко неуспешни опита, рицарите сменят тактиката и започват да дълбаят тунели към града, с цел да подкопаят стените му.
Няколко дни по-късно, в помощ на обсадения Адрианопол, пристига цар Калоян с войската си и с куманските си съюзници. Той установява лагера си на около 20-ина километра от кръстоносците, като взема мерки мястото да остане скрито. На 13 април, царят заповяда на куманите да нападнат лагера на латинците. Лековъоръжените конници стигат до противника и започват да го обсипват със стрели, за да го накарат да излезе от укритията си и да го примамят в удобно за тях място. Един отряд от кръстоносци се хваща на примамката и започва да преследва куманите, но се връща без успех и с много жертви.
Поучен от тази грешка, още същата вечер, Бодуен I свиква съвет, на който изрично забранява на хората си да се поддават на провокациите, призовава ги да запазят в такива случаи бойния си ред и да не преследват отстъпващите конници. На другия ден (14 април) куманите отново са изпратени от българския цар да обстрелят кръстоносците и да ги предизвикат. Първоначално рицарите действат по план и построяват бойните си отряди, както се били разбрали предварително. Граф Луи дьо Блоа обаче не издържа на провокацията и се впуска с хората си да преследва куманите, нарушавайки заповедта на императора. Самият Бодуен като вижда, че графът се хвърля срещу противника и вероятно отива на сигурна смърт, тръгва след него със своя отряд. Останалите рицари няма как да изоставят императора и хукват подир владетеля си. Думите на Жофроа дьо Вилардуен са особено показателни: „Уви! Колко зле те спазиха това, което бяха решили предната вечер.“
Калоян И Целогуба – художник Васил Горанов
Кръстоносците се улисват в дълго преследване на лековъоръжените конници и силно разтеглената им и изтощена армия се натъква на предварително подготвената от Калоян засада. Оказва се, че куманите са ги отвели към мочурливо място, където рицарите са нападнати от скритите българи. Сражението е изключително ожесточено, кръстоносците се бият яростно срещу по-многобройните българи и кумани, но в крайна сметка успешната тактика, приложена от цар Калоян дава резултат. В трудния за движение на тежките и изморени рицари и коне терен, те изгубват основното си предимство в боя – възможността да нападнат фронтално врага в масивни, стегнати и плътни редици и просто да го прегазят. Затова пък българите и куманите, които са доста по-маневрени, се нахвърлят срещу противника си и го обграждат. Както твърди Никита Хониат, рицарите „… били сваляни от конете, избивани с коси и удушвани с примки…“
Още в началото на битката, граф дьо Блоа е сериозно ранен, а по-късно и убит. Императорът отказва да бяга и се сражава през цялото време с рицарите си, но накрая кръстоносците са разбити. „Загинала най-добрата част от латинската войска“ – казва Хониат, а друг съвременник добавя, че край Адрианопол погинал „цветът на западното рицарство“. Повечето рицари и известни военачалници загубват живота си, самият император е пленен и откаран в Търново, където по-късно умира. Една малка част, предвождана от Жофроа дьо Вилардуен, успява да се измъкне и заедно с венецианците на Дандоло се отправя към Родосто и Константинопол.
битката при Одрин художник Васил Горанов
Победата на цар Калоян над кръстоносците при Одрин е едно от най-значимите събития през XIII век в балканската история. Така, още от самото си начало, Латинската империя понася много тежък удар, от който не успява да се възстанови напълно, дори при мъдрото управление на новия император в Константинопол, Анри. Победата дава шанс на новопоявилите се гръцки държави да се закрепят и да подемат борба за византийското наследство. България пък се утвърждава като сериозна военна сила на полуострова, с която трябва да се съобразяват всички нейни съседи. Известният историк Петър Мутафчиев пише: …битката при Одрин разрушила легендата за непобедимостта на обкованите с железни брони рицари. Начинът, по който те могли да бъдат победени, бил узнат…“
Какво четем:
🔴 Богата пилешка супа🔴 Крепости в България
🔴 Морето само живите обича
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
