За празника си Перник събра българи от цял свят


На 19 октомври, когато православният свят почита преподобния Рилски чудотворец св. Иван Рилски, Перник отбелязва своя Ден на града. Тази година тържествата са под знака на навършилите се 1000 години от най-важната битка на болярина Кракра, в която той и воините му след близо тримесечна обсада на крепостта отблъснал византийските войски на императора Василий II и така отстоял Първото българско царство. На празник като на празник, с всичко, което му се полага и за култура и дух, и за забава и развлечение. Но тази година ще се запомни и с полагането на началото на една нова традиция - среща на българи, които живеят извън пределите на страната.  Своеобразният фестивал е наречен "Български ритми от близо и далеч", а организаторите от община Перник обещават да развият идеята и тя да стане добра традиция за единение на българите, които са се родили и живеят зад граница.
Фолклорната среща "Български ритми от близо и далеч" събра в Перник в навечерието на празника
носители на българската традиция от Украйна, Румъния и Западните покрайнини в Сърбия
Бесарабски българи, банатски българи и нашенци, останали отвъд границата през 1920 г. заради Ньойския договор, се срещнаха с традициите на Майка България, представени от Неделинския двуглас от Смолянско,  Духовата музика "Дунавски ритми" на видинското село  Антимово и, разбира се, представителите на домакините в лицето на 61 водачи на сурвакарски групи в Пернишко.
Малко преди своя празник Перник беше домакин на проява, организирана от фондация на рапърите Румънеца и Енчев и наречена Фестивал на балканската кухня, култура и музика със заглавие "Перник мези". Покрай щандовете с кебапчета и печени на шиш прасета и пред сцената на сръбски изпълнители се изсипа много народ, но и опразни кесиите си. За срещата на българите от света публиката не беше така многобройна, но за това пък имаше много повече дух, родолюбие и ритъм на сцената и най-вече в сърцата. Още преди да започнат изявите на сцената, пред пернишкия  Дворец на културата се извиха хора под съпровода на музикантите от Видинско. В едно скачаха в танца и артисти в носии, и перничани, дошли да се порадват на празника. "Абе, не мога да подрипна и на сантиметър, но отвътре ми играе", каза на своя съседка от публиката млада жена. Беловласата перничанка веднага намери отговор и обясни: "Това ти е кодирано в гена, мило дете, да знаеш. Една от спиралите на твоето ДНК със сигурност е българското хоро. Сега може и да не можеш да наредиш стъпките, но то е част от тебе, да знаеш." Няма как този извод  да не е верен,  защото в Перник се събраха любители на българското фолклорно изкуство, които са се родили и живеят извън пределите на страната. Техните предци са побегнали от турския ятаган преди повече от 200 години и са свили гнезда далеч от пределите на Родината, по думите на певеца Илия Луков, който също беше част от празника. За тях обаче  всичко българско е родно и свято, както  е казал поетът и то тъкмо заради гена и българщината.
Идеята за празника в Перник се роди едва ли не преди дни, когато сурвакарската група от село Долна Секирна беше гост на Събора  на българите в Украйна. Там те усещат, че макар и малцинство, българите зад граница пазят ревниво културното си наследство. Така се заражда необходимостта от подобен празник, който да покаже близостта във фолклора и същевременно неговото разнообразие. Идеята е подкрепена от кмета на Перник Вяра Церовска и организацията започва. Лични познанства все по линия на маскарадните традиции довеждат в Перник танцьорите от Ансамбъл "Българче" към Съюза на банатските българи от град Винга в Румъния. Техният ръководител Адриан Посилков ги е научил на много  български танци. При него хоро играят около 80 човека, но в Перник са дошли само представителна група и представят китка от народни танци,  
на която може да завидят и нашенски хореографи
Публиката изпада в екстаз, когато зазвучава  характерната за Граовско мелодия на Селското хоро и макар стъпките да са по-опростени, ритъмът на краката и сърцето е все същият.  През годините Ансамбълът е успял да се снабди и с носии от различни български краища.
Гости на Перник са и танцьори от близкия на разстояние Босилеград в Сърбия. Води ги техният ръководител Сашо Радованов, както и директорът на българския център там Воислав Божилов. Едната граница само ни разделя, иначе всичко ни "исто", казват гостите от Сърбия, което си значи еднакво.
Момичетата, които танцуват и пеят, и момчетата от Босилеград са с носии досущ като тези на изпълнителите от Перник. Те са в стари саи на по 100 и 200 години, извадени от бабините ракли.
По-интересно ще се окаже обаче да се видят българи от Украйна с потури  и елеци и с бели беневреци, както са се казвали панталоните на мъжете в Граово. Бесарабските  българи са представени от Народен ансамбъл за български танци "Чушмелий" и Ансамбъл за българска музика и песни "Криничанка" от село Криничное, което е на десетина километра от най-българския град в Украйна Болград, който сега е в Одеска област. В групата им има шест Марии и всичките Маши се различават по фамилиите, но те ни звучат по български. С тях е и невероятната певица Олга Николаева и когато тя подхваща песента си "Не предавай, сине, песента", успява да просълзи и корави на вид мъже, защото в нея се пее "Българин бъди накрай земята, / цял народ ще те благослови. / България пази докрай в душата, християнската вяра спаси."
Първото издание на празника "Български ритми от близо и далеч" може и да изглеждаше скромно по мащаби отстрани, но пък имаше огромен заряд. Когато накрая на концерта микрофона подхвана певецът Илия Луков и запя хороводна китка, увлякла в хорото и артисти, и публика, един от гостите от Украйна намери българското знаме и с него поведе хорото. На празника се чуха много позабравени български думи. Когато гостите приветстваха пернишката кметица Вяра Церовска от името на кмета на своето село, те й подариха и икона на Богомайката, както нарекоха Богородица и както тя се е казвала някога в нашия език. Всички единодушно настояха пред домакините  - и гостите извън пределите на страната, и воеводите на сурвакарските групи, които бяха събрани на среща за първи път извън фестивала "Сурва", това да стане традиция и да се разраства. Българите извън пределите на страната имат нужда от единение и както ни обединява хорото, така трябва да сме ръка за ръка не само по празниците, пожела Илия Луков и припомни, че си е взел булка от Бесарабия и с нея гледат две свои рожби.
Извън официалната част празникът постави началото и на нови приятелства, но пък срещна и стари другари. Преди време на празник в Трън музикантите от духовата музика от Антимово стояли до сурвакарите от Долна Секирна. Станало така че се разделили, но ръководителят на духовия оркестър Пламен Димитров се сетил за свои другари от казармата, които били от пернишко. Оказало се, че
на трънския празник ги е делил само метър, но не са познали
За сметка на това на българската среща край  Струма Пламен се видя с бойните си другари братята  Иван и Васко от долносекирската сурвакарска дружина.
Малко е нужно, за да усетим колко е силна българската кръв, независимо дали тече под останките от крепостните стени на легендарния войвода Кракра или някъде далече зад Дунава. За това свидетелства и фолклористката Елена Огнянова, която 75 години от своя живот е посветила да обикаля навред по българските земи и да остави в архива си 25 хиляди оригинални и различни народни песни. Неслучайно тя е почетен гражданин на Перник, защото е родом от близкото село Радуй. С трънски корени пък е поетесата Надежда Захариева, която сега прави текстове за народни песни. И двете дами като част от пернишкия празник пожелаха той да пребъде и към букета от 61 цветя, подарен на пернишкия кмет от водачите на сурвакарските групи заради броя им да се прибавят и нови. До нови срещи под крепостта на Кракра и край водите на Струма си пожелаха и гости, и домакини.
Руми Борисова


Какво четем:

🔴 Лили Иванова разгърна магията на "Поетът" в Русе

🔴 Анета Сотирова, актриса Ние сме на една пешеходна пътека, която е изтрита вече

🔴 Николай Хайтов - Букова глава

Източник: Стандарт



Коментари



горе