Крепостите на вярата


Над 200 манастира са съхранявали православието и българщината през вековете, 80 са действащи и днес

В България има над 200 манастира, но само 80 от тях са действащи. През вековете те са били истинска духовна съкровищница на православието и българщината. Опожарявани и пак възстановявани, изгубени и отново възкръснали по чудо - историите им са истинско свидетелство за Божията промисъл и силата на вярата. В много от светите обители се съхраняват чудотворни икони, безценни книги, уникални стенописи - богатство, с което си заслужава да се гордеем. Вестник "Стандарт" вече обяви, че тази година включваме манастирите в кампанията "Чудесата на България", която правим вече шеста година. В поредица от публикации ще ви разкажем за известни и непознати места, които са запазили нашата духовност. Коя е светата обител, с която се гордеем най-много, ще покаже и тазгодишната ни класация в сайта "Чудесата на България", където ще има специален раздел за манастирите.

Вакарелският - пазен от турците, поруган от комунистите

Вакарелският манастир "Света Петка" се намира във Вакарелската планина, част от Ихтиманска Средна гора, на около 2 км южно от Вакарел. Според преданията манастирът е основан през XVIII век с разрешение на турците. Местен турчин и фамилията му по-късно са се застъпвали за възстановяването му, запазвайки го от башибозуците след Априлското въстание, като са ги отпратили към Панагюрище. Обителта е била действаща и цветуща до 1944 г., когато монасите били прогонени от новодошлата комунистическа власт, а сградите ѝ - превърнати в обори. През тези мракобесни за вярващия християнин години оцелялата манастирска църква е отваряна само на храмовия празник – 14 октомври (Петковден).

Днес манастирът представлява комплекс от еднокорабна и едноапсидна черква и малка жилищна постройка.

Варненският "Св. Димитър" приютява руски войници

Варненският манастир "Свети Димитър" се е намирал на около 10 км североизточно от град Варна - на нос Свети Яни, в района на днешния дворец "Евксиноград". От някогашния манастир днес не е останало нищо, бил е унищожен при строежа на двореца, а последната част от него - църквата, е разрушена през 1948 г. Съвсем наскоро на мястото на разрушения манастирски храм е издигнат нов параклис.

Доста информация, свързана с историята на манастира и особено с времената, предхождащи появяването му, ни разкриват разкопки в околностите на резиденцията, направени със съдействието на Варненския археологически музей. Интересни находки, някои от които са датирани към дълбоката древност - фрагменти от сечива, керамика и украшения, както и зидове от римска вила или римска пътна станция, са намерени още при строежа на резиденцията. Това са открити и множество антични и средновековни монети, както и некропол от късноантичното римско селище от IV - V век, известно като Кокодива. Към селището е съществувала крепост, която е градена през V в., но е била унищожена по време на аваро-славянските нашествия. Първият изследовател на това място е Карел Шкорпил, който прави археологическо проучване през 1899 г.

Вискярският пази духа на Средновековието

Вискярският манастир "Св.Св. Апостоли Петър и Павел" се намира на около 1,5 км северно от село Расник, на югоизточния склон на планината Вискяр. До обителта води черен път, проходим само в сухо време.

Днешният манастир е изграден над стара средновековна църква, която е била разрушена до основи през турското робство. Сега от тази църква над терена няма видими следи, изцяло е вградена в съвременния манастирски храм, построен през XX век. Малкото пространство, което е заемала, дава основание да се причисли към характерните еднопространствени църкви от късното средновековие.

Освен черквата, от някогашния манастир не са останали други сгради. На няколко метра южно от храма стърчи стар каменен оброчен кръст.

Понастоящем Вискярският манастир е периодично действащ, всяка година на Петровден тук се отслужва Света литургия, прави се водосвет и курбан.

Във Владайския е отсядал цар Иван Шишман

Владайският манастир "Св. Петка" е разположен над железопътната гара на софийския квартал Владая. До манастира може да се стигне пеш от квартала, както и с кола. Ако се пътува с автомобил от София, вместо да свиете от главния път вляво към центъра на Владая, трябва да поемете по асфалтова отбивка вдясно, която отначало върви успоредно на главния път София-Кулата. След това се минава през подлез под него, следва завой наляво и след по-малко от километър се достига манастира.
Съществува предание, според което манастирът е възникнал през X в. Оттогава насам той е бил многократно разрушаван и съграждан. Друго предание разказва, че през 1328 г. е бил сринат до основи от кръстоносци, като всичките му монаси са били избити. Преди смъртта си те поставили каменен кръст, под който са заровили Евангелие и две икони – на св. Петка и на св. вмч. Неделя, тъй като манастирът е бил двупрестолен, т.е. посветен на двете светици.

Има и легенда, че Цар Иван Шишман често е отсядал в манастира напът за Рилската обител и го е дарявал щедро.
По-късно, през турското робство, манастирът е имал подземна църква. Според запазени документи, по това време там е било хайдушко сборище, като хайдутите обичали да отмарят в сянката на дъбовете в двора му. И до ден днешен десет дъба се извисяват в манастира, като възрастта им е няколкостотин години.

В сегашният си вид храмът "Св. Петка" е бил възстановен през 1902 г. върху останките на стара църква. Освен това, в чест на вмч. Неделя са изградени параклис и нова черква. В манастира има каменни колони-свещници от 1911 г., дарени от поклонници от село Луково, Дебърско (днешна Македония).

Владимирският построен върху езическо капище

Владимирският манастир "Св. Петка" е разположен в най-горната част на възвишението Свети Петър в планината Голо бърдо, в чието западно подножие е село Владимир. Самият хълм се намира вдясно от главен път Е79, в посока София-Кулата, в отсечката край село Долна Диканя.

Сведенията за този манастир са изключително оскъдни. Това, което се знае, е, че в близост до мястото през античността е имало езическо светилище. По-късно римляните построили крепост – „Градището", която просъществувала и през късната античност. Укреплението било част от фортификационната система, охраняваща пътя от Сердика към поречието на Струма или Бяло море. Разкриваните на терена от крепостта единични късове от шлака и сгур подсказват, че тя е била свързана и с рудодобива, който по това време бил добре развит в планините Верила и Витоша. Днес от късноантичната крепост „Градище" няма следи на повърхността.

Макар и да не се знае кога и как е бил разсипан манастирът, споменът за него се е съхранил през вековете. Потвърждение за това дава името на възвишението – „Св. Петър", както и построеният през XX в. параклис "Света Петка". Непосредствено до параклиса се намира извор със света вода - аязмо, вграден в каменна постройка. Но за жалост целебната вода спряла да блика преди няколко години. Напълно е възможно причината за пресъхване на извора да е ретранслатора, който с функционирането и вибрациите си нарушава сакралността на святото място.

Хайдут Коло пазел Врачанския "Св. Троица"

Средновековният манастир - крепост „Св. Троица" се намира югоизточно от гр. Враца, на юг от квартал "Медковец", срещу Химическия комбинат, в местността „Манастирски дол". Обителта е разположена в подножието на удивителните скални образувания на Врачанския балкан, на левия бряг на рекичката, течаща през дола, водите на която малко по-нагоре образуват живописен водопад.

Манастирският комплекс е проучван и е отнесен по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Този манастир е тясно свързан с историята на гр. Враца и по-точно с Врачанската книжовна школа. "Св. Троица" заедно с близкия манастир "Св. Иван Пусти" край Бистрец и други по-малки образували един мощен духовен център. Тук са писани и преписвани книги, манастирът е осъществявал жива връзка с просветните средища в района - Долна Кремена, Влашко село (дн. Царевец), Долна Бешовица, Камено поле, Черепишкия и Етрополския манастир и др.

Врачанският манастир "Св. Троица" е действал и през тъмните векове на турското робство, когато е спомагал за поддържане будно народностното съзнание на българския народ. За него се разказват легенди и предания. Една от тях е свързана с хайдут Коло, чиято дружина охранявала манастира, а гробът му се намира над комплекс "Хъшове".

По вероятност манастирът е разрушен и ограбен от кърджалиите, предвождани от Осман Пазвантоглу в края на XVIII и началото на XIX в., когато се опитват на няколко пъти да превземат Враца. Тогава пострадали много села наоколо, били разорени църкви и манастири (Веслецки, Хърлецки и др.).

Врачешкият построен от цар Иван Асен II

Врачешкият манастир "Свети Четиридесет мъченици" се намира на около 5 км западно от село Врачеш, което е на още 5 км от Ботевград. От града до манастира води асфалтов път, който преминава през село Врачеш.

Светата обител е построена по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто е и до наши дни.
След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги, като преписи на Псалтир от 1559 г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666 г. и Служебник от 1673 г. се пазят и до днес в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". През 17-ти в. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище. При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опажарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890 г. Тогава Богородица се явява на местен младеж - Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. Светата Майка му показала мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчала да възстанови обителта.

След като младежът споделил видението си със селския свещенник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век.

През 1891 г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възразжда функциите си като мъжка обител, а от 1937 г. се превръща в девическо общежитие.
По настоящем манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от сградите са реставрирани и в отлично състояние, а храмът е реконструиран и вече напълно завършен. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже, че тук могат да се видят истински постожения на градинарското изкуство.

В близост до светата обител - само на около 20-30 минути пеша по горска пътечка, се намира лековитото аязмо, което Богородица посочила на овчаря. А над манастира, на 1 км западно от Врачеш, е крепостта "Градище" или както е известна още – Чешковград. Крепостта е непристъпна, обградена от стръмни скали. Единственият начин, по който можете да стигнете до нея, е малката, тясна пътечка тръгваща от манастира.

Връдловският със стенопис „Целувката на Юда"

Връдловският манастир "Свети пророк Илия" се намира на около 1 км югоизточно от село Връдловци. До него се стига като непосредствно след жп подлеза преди края на селото, се отбиете вляво по черен път. На около 50 метра над жп линията се намира манастирчето.

Каква е била най-старата му история - няма запазени сведения. Но ако се имат предвид намиращите се артефакти около него, началото на духовна дейност тук трябва да се търси назад във вековете.

За последно обителта е възстановена в началото на XX век, когато е вдигната сегашната църква - изглежда, върху основите на по-стара. Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна постройка с каменен градеж. Отвътре е изрисувана със стенописи, които не са с особено голяма художествена стойност. Интерес обаче представлява сцената "Целувката на Юда".

Понастоящем манастирът не е действащ. Но хора от околността се събират тук и правят курбан всяка година на 20 юли.



Какво четем:

🔴 Реставрираха 200-годишна родопска църква

🔴 Къде може да се види Исус Христос, излитащ в космическа ракета

🔴 Колко вредни са пластмасовите бутилки

Източник: Стандарт



Коментари



горе