Преди 90 г. кап. Христо Николов създава първата БГ картечница


Преди 90 г. - в периода от 1923 г. до 1937 г., капитан Христо Николов конструира уникална картечница, която успешно патентова в Англия, Германия и Чехия.

Оръжието бързо привлича вниманието на редица европейски специалисти поради простотата на конструкцията и високата надеждност. Самоукият конструктор нямал инженерно образование, но притежавал невероятен технически нюх, наследен от неговия баща.

Трудности,

интриги и типично

българска завист

се изпречват пред творческия дух на пехотния офицер. Недостигът на средства и липсата на каквато и да е помощ не отказват Николов от идеята да създаде българска картечница, която превъзхожда по качества и надеждност редица прехвалени чуждестранни образци.

С изключителна прецизност и задълбоченост капитанът изучава най-модерните по това време картечници “Максим”, “Пюто”, “Хочкис”, “Сент Етиен”, “Шпандау”, “Шварц лозе”, “Бергман”, анализира техните недостатъци, изучава теоретичните основи на оръжейното конструиране. Сам достига до теоретични изводи, които обобщава в няколко сборника.

За своята картечница капитан Николов решава да използва разпространените по това време в армията ни 7,92-мм патрони за пушките “Манлихер”. Те са достатъчно мощни и позволяват създаването на сериозно оръжие за огнева поддръжка на пехотата.

От 1920 г. до 1924 г. Николов успява не само да избистри конструкцията, но и да изработи редица части на картечницата от отпадъци в софийския военен арсенал. През 1927 г. подлага на изпитания своя прототип. Резултатите му дават смелост

да представи

картечницата си за

патентоване

Тук обаче се развихря типичната българска завист. Предлагат му в разработката и в патента да се включат хора, които нямат нищо общо с картечницата. След категоричния отказ започва тих саботаж. Провокатори извършват некачествени термообработки на някои части. Пробутват му патрони с усилен заряд, които буквално разрушават подвижните части. Това обаче не го отказва. Намира добри и честни оръжейни майстори, с помощта на които успява да изработи надежден прототип.

След първите положителни резултати самоукият конструктор предложил своята идея на военното министерство. Посрещат го с мълчание. Тогавашните оръжейни асове не допускали, че един пехотен офицер без специална техническа подготовка може да конструира успешно автоматично оръжие.

През 1929 г. изненадващо в дома на Николов в Самоков пристига английски патентен специалист. Той вече имал информация за тактико-техническите данни на българското изобретение, но искал да го види в действие. Можем само да се досещаме каква е била изненадата на англичанина, когато капитан Николов извадил картечницата, поставил я на маса в спалнята и отворил широко прозореца, който гледал към борова гора.

Последвала серия от единични и автоматични изстрели. Англичанинът бил шокиран. В родината му било немислимо някой да стреля с бойни патрони в населено място, за това го чакала тежка присъда. Николов го успокоил, че от прозореца на своя дом пробва картечницата почти всеки ден, и то със специално разрешение на полицейските власти. Освен това домът му се намирал на края на Самоков.

Още по-голям бил шокът на англичанина, когато получил категоричен отказ да продаде картечницата срещу огромна сума в чисто злато. С тази картечница ще стреля само български войник, отсякъл Николов. Чужденецът бил толкова сигурен в изгодната сделка, че

носел скъпоценния

метал в колата си

Години по-късно при среща със сина на Христо Николов - Димитър, научих, че англичанинът лобирал за известната фирма “Викерс”, която по това време произвежда картечници за британската армия. Но каква била разликата! Разчетът на английската картечница бил от 6-8 души, като един стрелял, друг подавал мунициите, а останалите помагали при преноса на оръжието, патроните и резервните части. Докато разчетът на картечницата на Христо Николов се състоял само от двама души. Освен това тя привлякла вниманието на специалисти с компактност, мощен патрон и надеждност. В крайна сметка вместо българската разработка военното ведомство

избира шведската

картечница “Мадсен”

“Мадсен” е с къса цев, слаб затвор, неудобни мерни прибори, силен откат, голямо разсейване при автоматична стрелба, ниска надеждност. Докато картечницата на Николов е лека, използва мощен патрон, работи устойчиво, затворът е значително опростен, без никакви пружини, разглобяването е лесно и не изисква никакви инструменти. Отгоре на всичко през 1935 г., едва 41-годишен, Христо Николов бил освободен от армията. Умира през 1972 г.

През 1998 г. имах две срещи с неговия син - Димитър. Той ми показа около 10 тома записки на баща си по конструирането и изпитанията на картечницата. Предлагал ги на МО и военното издателство, но никой не проявил интерес.

Огромна бе изненадата ми, когато Димитър Николов донесе от другата стая на къщата образец на тежка картечница с водно охлаждане, също дело на баща му. Твърдеше, че я показва за пръв път, след като близо 60 г. била укривана от властите.

Днес са запазени 3 картечници на Христо Николов - две леки и една тежка. Едната лека картечница е в музея на артилерията в Санкт Петербург, а другата е в нашия военноисторически музей.

Тежката картечница се намира във фондовете на регионалния музей в Самоков, след като я откупила местната община.

Доц. д-р ГЕОРГИ МАРИНОВ

Отказва купчина злато

за патента, предложена

от англичанин

Конструкторът Христо Николов в униформата на полковник. Високото звание получава, след като минава в запаса.


Четете още:

🔴 Старица цапна грабител по главата със сопа и го прогони

🔴 "Възрожденски разкази" на ансамбъл "Чинари"

🔴 5 идеи за селски туризъм, които ще ви очароват





Източник: 24 часа





Коментари

горе