Полет над орлово гнездо


Вазов, който често отсядал в близкия Черепишки манастир, разбрал за случката в кръчмата на Челопек и я описал. И днес обителта напълно отговаря на неговото описание: "Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе; реката монотонно и жаловито шумтеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Насреща се тъмнееха канаристите стени "Бабините плазове"; те стояха мрачни и намусени със своите невидими сега черни дупки и самостойни обелиски, със задрямалите орли на върховете им. Спеше и манастирът, глух и пустинен." От скалните орли, рядък и защитен вид, са останали само две двойки в природен парк Врачански Балкан. Обителта "Св. Успение Богородично" е възникнала сред живописните скали през ХIV век и се свързва със средновековния Коритен град. Една от легендите гласи, че клисурата е била покрита с кости на загиналите войници на цар Иван Шишман. Иманярите също се вдъхновяват от тази история и неуморно ровят из целия Врачански Балкан в търсене на скритото царско имане.

Друга версия гласи, че името идва от многобройните малки пещери в скалите - над 270, които приличали на черепи. Третата е, че е кръстен така заради костницата, в която се пазят черепи на калугери и четници. "За мен най-достоверна е легендата, че името означава "Цареписи" и говори, че наблизо са скрити писанията на старите царе", казва енорийският свещеник Кръстьо. Манастирът е два пъти опожаряван от турците, а през 17-ото столетие е възстановен от Пимен Зографски. Иконописи от неговото време още личат върху стените на храма.

"От Искърското дефиле започват и чудесата, благодарение на които Врачанският край е на път да се превърне в притегателен център за поклоннически и приключенски туризъм", казва Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм.

Преди да тръгнете из обителите, не пропускайте да се отбиете и в местния Исторически музей, един от най-богатите у нас. Сред най-ценните находки в него са златният лавров венец на тракийска княгиня от Рогозенското съкровище, както и плащеницата, осветена от мощите на св. Константин Кирил Философ. Отскоро е отворена за посещения и средновековната Куртпашова кула. От венеца от изящни църкви, опасващи центъра на Враца, най-знаменита е "Свето Възнесение", където е служил самият Софроний Врачански. Вътре са изложени няколко шедьовъра от знаменития майстор Захарий Зограф.

От Бендида до св. Иван Рилски

Високо сред скалите над близкото село Бистрец пък е сгушена една от знаменитите скални обители - Свети Иван Пусти. Наскоро бе възстановена красивата църквица, а самият манастир се намира в пещера с формата на раковина. В светилището, използвано още от траките, има каменен амвон и олтар, а високо по стените са зографисани уникални иконописи. В аязмото туристите пускат парички, а около тях плуват малки тритони. Археолозите подозират, че в древността там са извършвани ритуали и жертвоприношения в чест на езическата богиня Бендида. В този край е живяло свирепото тракийско племе трибали.

Според преданието обителта е основана от св. Иван Рилски, който тук изкарал 40-дневен пост, преди за замине за Рилската пустиня. Пази се спомена и за килията, в която се е молил светецът. Открити са и други пещери, в които са живели отшелници. От двете страни на "Св. Иван Пусти" са разположени римски крепости, а под него шуми водопадче. Стенописите в църквата са от ХVI век, но разкритите по-долни пластове доказват, че храмът датира от ХI-ХII век. Наричат го Бистрецки заради кристално чистата вода. От другата страна на билото пък е Мътнишкият манастир, около който изворите са мътни. "През уикенда е пълно с миряни - най-вече софиянци. Храмът ги привлича със своята скромност и неподправеност", казва отец Цветан, който отскоро се грижи за обителта.

Божият мост е загадка

Друга перла в короната на врачанските забележителности е Божият мост между селата Лиляче и Чирен, който всеки пътешественик неминуемо сравнява с Чудните мостове в Родопите. Скалният феномен представлява каскада от пещери и скален мост от около 15 м, под който извира река. Тя продължава в западна посока към с. Лиляче, обл. Враца. Наблизо се намира и реставрираната римска крепост Градище заедно със запазен амфитеатър, в който според местните някога са устройвани битки с гладиатори и зверове. Разкрит е и цял римски град заедно с непроучена още могила. Там е и пещерата Понора, в която се срещат редки видове прилепи. В нея тече подземна река с малки водопади, която образува серия от тесни дълги езера, на места много дълбоки. Последното езеро и реката завършват със сифон, чиято вода се излива в живописен карстов извор. Пещерата е дълга 3422 м, но може да се покори с помощта на опитен пещерняк. "Божият мост е рядко явление, което разкрива как умират пещерите. Наречен е Божият мост заради съвършенството си - в смисъл, че само Господ може да създаде подобно чудо. Следи от храмове или отшелници засега не са намерени", обяснява спелеологът Тихомир Тихолов. Каньонът на Лиляшката бара с тесни, виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми все още си остава една голяма загадка и славата му е далеч по-малка от тази, която заслужава наред с останалите чудеса във Врачанския Балкан.

Руслан Йорданов

Отварят къщата на Баба Тонка за юбилея й

След 20 години къщата музей "Баба Тонка" в Русе отново ще отвори врати. Вече е изготвен архитектурен проект и са предвидени около 150 000 лева за ремонта, съобщиха от кметската управа в крайдунавския град. Целта е до 1 ноември музеят да заработи, за да се отбележат 200 години от рождението на родолюбивата българка Тонка Обретенова.

Вече две десетилетия къщата в Русе стои затворена, а сградата се руши. Експонатите са достъпни за туристите, тъй като са преместени в съседна постройка по булевард "Придунавски".

Причините за затварянето на музея през 1992 г. са реституцията на част от имота и необходимостта от ремонт през годините, обясниха пред "Стандарт" от Историческия музей в Русе. Проект за реконструкция сега е направен от архитект арх. Тончо Тончев, който е експерт по паметниците на културата. Деформации по постройката има още след земетресението през 1977 година. През последните години е пропаднало стълбище и пристройка. Сградата е без ток, а е необходимо запустялата къща отново да бъде пригодена за музей.

Програмата по отбелязване на годишнината от рождението на Тонка Обретенова предвижда тържествен митинг със заря-проверка с участието на представителни армейски части. Всички мероприятия по честването на годишнината ще преминат под мотото "Русе - кандидат за европейска столица на културата 2019". Общината в крайдунавския грда предвижда поетапно реновиране и на други музеи - на градския бит, Семизовата къща и къщата на Захари Стоянов.

Ина Петрова

Руши се домът на Адриана Будевска

Единствената в страната къща музей на един от основоположниците на театъра в България - Адриана Будевска, е пред пълна разруха. От 30 години не са отпускани средства за ремонт на родния дом на актрисата. "Всяка година изпращаме апели към културното министерство, но винаги получаваме отказ", казва и.д. директор на Регионалния исторически музей в Добрич Надежда Иванова. Експозицията, представяща живота на актрисата, е евакуирана, а къщата, която е близо до храм "Св. Троица", стои заключена, дворът е потънал в бурени. Трева вече никне дори по покрива, музейните работници всяка година с подръчни материали подменят паметната плоча. Освен лични вещи и театрален реквизит- гривни, шапки, чанти, пръстени, костюми, с които Будевска е играла на сцената на Народния театър, в хранилищата на музея в Добрич се съхранява личната й библия, в която тя е записала част от историята на рода си. Сред пазените експонати са и тетрадки със стихотворенията й, както и дневник. Има копия на дипломите й за актьорско майсторство, което Будевска е завършила в Москва. Един от ценните експонати е и параходният й билет за Аржентина. Когато през 20-те години на миналия век Будевска е уволнена от Народния театър, тя решава да замине при сина си Вили, който през Турция е избягал в Аржентина. Музейните работници в Добрич са убедени, че ако къщата бъде ремонтирана, тя може да се превърне в единствения по рода си музей на българския театър у нас.

Виржиния Георгиева


Четете още:

🔴 Играта на фунийки и лагерната количка от нашето детство

🔴 Тайните на Козарника

🔴 Чаят на баба с 5 съставки, който лекува над 50 заболявания, и благодарение на него тя доживя 100 години





Източник: bgchudesa





Коментари

горе