Годеницата на Левски (втора част)


След обесването на Апостола Гена Бонина е преследвана от турците, а след  освобождението кандидатства за народна пенсия като негова законна годеница

На 11 февруари “24 часа” представи първата част от разследването на журналистката Светослава Рудолф за сърдечните връзки на Васил Левски. Тя ни разказа, че като всеки човек, и Левски е обичал, при това не една жена. А понякога дори се забърквал в любовни триъгълници. Идеализацията му като мъж, който не е поглеждал жена, започва след Освобождението. Архиви и спомени днес обаче я опровергават. Но все пак има една жена, която може да се нарече негова годеница. Сега разказваме нейната история.

Когато издирваме годеницата на Васил Левски, на нас адски ни се ще да сме откриватели на таен ритуал, извършен на свещи в хайдушко скривалище. За жалост, годежът в село Свежен е бил шумен, пред очите на 5000 души и е станал известен от самото начало.

Годил ги е кметът на селото - властният чорбаджи Вълко, в своята къща. Именно той избрал момичето за Васил. Гена била хубавица, но бедно сираче. Понякога я наричат Гена Бонина по името на майка ѝ Бона, която останала вдовица, а понякога по името на баща ѝ Бою - Боюва. Защо тогава за нея почти нищо не се знае? Вероятно впоследствие тя нарочно е забравена. Защото “хероичната” митология на Захари Стоянов няма интерес от годеница.

Чорбаджи-Вълковата къща, където се е сгодил Левски.

Странно, местните изследователи навсякъде гордо изтъкват, че за пръв път годежът е споменат от Захари Стоянов. Но е тъкмо обратното! Нито в “Записките”, нито в биографичната книга за Левски, “Чърти от живота му”, няма и дума за него. Захари Стоянов споменава село Аджар (старото име на Свежен) един-единствен път - наред с много други селища, където Апостола прави тайни комитети след 1871 г.

Общ изглед на Аджар - старото име на Свежен

За пръв път историята на този годеж разказва не кой да е, а писателят с най-хаплив език в началото на ХХ век - Кирил Христов. Публикацията, озаглавена “Левски се сгодява”, излиза през 1903 г. в сп. “Просвета” и е подписана с неговия псевдоним - К. Ведрин. Всичко станало като в приказките: авторът си яздел на кон от Карлово към близките села, когато срещнал белобрад старец.

Кафенето в Аджар, за което разказва дядото.

“- Ти помниш ли Левски, дядо? Дохождал ли е някога във вашето село? - го запитах аз.

Скривалището на Левски в къщата на полковник Серафимов

- Абе, как да не го помня, ами моята бабичка е била негова годеница!”

Писателят Кирил Христов, който пръв пише за годеницата.

Кирил Христов буквално щял да падне от коня. Левски не само се е годявал, но е имало и любовен триъгълник? “Не помня дип кога беше това, ама чини ми се, че беше 5-6 години преди страшното (Априлското въстание)”, заразказвал дядото. По онова време той бил ергенин и искал да се задоми. Поискал за жена Гена, но не му я дали. “Минаха се няколко месеца от тогава... Това беше по есен. Бяхме насядали една света неделя на мегдана пред кафенето. От срещната ни улица се зададоха чорбаджиите в село - и чорбаджи Вълко беше с тях, заедно с попа. С тях вървеше един сив, непознат човек, стегнат с цървули, и по дрехите приличаше на чобанин. А след него търчеше едно шарено овчарско куче... Кафеджията зяпна, та ми разправи тогава, че оня човек бил чобанин от Карлово и бил дошъл в Аджар да се сгоди сега, а после щял да се засели в нашето село. “Чорбаджи Вълко - добави кафеджията - му свърши работата за Гена Боюва, та отивали сега да го сгодяват.” “За коя? За Гена ли?” - запитах изведнъж и трепнах като ужилен... Май бая ми домъчня... На другия ден овчарят се разшетал из село, ходил тук-таме, пък мен ме беше яд да го гледам. Въртя се той из село 5-6 деня. Фасул купува, на годеницата рокля крои - говореше се вече за сватба. Кога един ден - що да видим! Бяхме в кръчмата. Като тича отвънка чорбаджи Вълко разпъхтян и като псува, та девет рода корени’ с псувни.” Чорбаджи Вълко бил бесен, защото изведнъж се оказало, че това не е обикновен овчар, а комита, който иска “да прави комитети, да се слободи българинът”. Чорбаджията си заскубал косите и се развикал пред всички, че

Историкът Иво Тавитян

ще издаде комитата -

Кметът на Свежен Христо Енков и съпругата му Дороти, които събират факти от историята.

“нехранимайко” на

Мостът в с. Свежен днес – по него е дошъл Апостола.

турците, за да го

“обесят като паяк”

Един от кафенето се обадил: “Бе, знаете ли кой бил този чобанин?... Той бил дякона от Карлово, когото турците търсят от няколко време насам под листо и камък.” “Ние бая опулихме очи - забеляза старецът. - Зери бяхме слушали много приказки за Левски... Отпосле няколко дена из село шушнеха все за дякона... На пролетта аз се ожених за Гена, която ми казваше после, че Левски ѝ писал писмо из Влашко да не го чака, защото той не щял нивга да се жени. След година ли беше, после пак през пролетта се научихме, че Левски го хванали къде Ловеч, издали го пак нашите...”

Освен с шекспировите емоции този разказ е забележителен с фактите. Става ясно, че годежът е станал през есента на 1871 г. Защото се знае, че след това Левски отива в Букурещ, за да присъства на първото общо събрание на БРЦК, което изработва устав и програма на революцията, после през юни 1872 г. се връща отново да заздрави комитетите и в края на годината го залавят на Къкринското ханче.

Писмото на Левски до Гена трябва да е именно от Влашко от този период. Очевидно тя се жени за “дядото” през пролетта на 1872 г. Но дали “дядото” си спомня добре годините, в които се развива действието? Всъщност най-трудно в тази история бе да установим кой е той? Според един от наследниците на Гена, Стоил Енев, има вероятност името му да е било Христо Дидин, но това е всичко. Впрочем архивите на църквата и на кметството на Свежен в голямата си част са изгорени, така че вече е невъзможно да открием актове за раждане, венчавки и смърт... Остават спомените.

В своята книга за Левски от 1925 г. Данаил-Кацев Бурски събира още сведения за годежа. Картината е по-различна. Става ясно, че поп Данаил Попвасилев от съседното Кочмаларе (днес Отец Паисиево) изпраща Левски до чорбаджи Вълко с препоръка - да му намери жена, защото Васил бил богат чобанин, имал 200-300 овце и искал да се установи в Аджар. Съобщили на Васил, че Гена Бонина се съгласила: “Той гръмнал с пищов от къщата на момата. Аджарци разбрали, че е станал годеж... Гена целувала ръка и заедно с годеника си се появили на пруста. Левски, вече годеник, започнал да приема поздравления на аджарските младежи, запознал се с всички,

играл хоро и им пял

“Отдавна ли си,

момне ле,

калугерица?”

(Тази песен нали беше посветена на любимата му от Карлово, монахинята Ана?... – бел.авт.) А когато си отишли старите годежари, попял и бунтовни песни. Гена хлъцнала. Тя била на десетото небе от щастието, което изневиделица я сполетяло. И започнало се за Аджар цяло празненство. Всяка вечер Левски придружавал младежите по седенките и ги обайвал с ангелския си глас... Но комитет не могло да се образува... Като гостувал 7 дни, сбогувал се с чорбаджията и на годеницата съобщил, че отива да извади вула (документ, официално разрешение от властите - бел. авт.) за венчило. Сватбата била определена до горна неделя. Обаче минала се горната неделя, та и втора. Годеникът все не идвал. Годеницата, посрамена, се затворила вкъщи...”

Тогава чорбаджи Вълко кипнал от ярост и отхвърчал при поп Данаил Попвасилев да пита къде е оня “хаймана”, който “го измамил така подло”? Попът му скръцнал със зъби - да замълчи, да “занемее”, защото ако научат турците, ще подпалят селата... - Тази версия на Бурски за годежа е зашеметяваща, но също се оказва непълна.

Във всички публикации личи едно нещо - че Левски сякаш е имал сериозно намерение да се ожени и доста се е охарчил за подаръци на избраницата: “купил ѝ шест аршина аладжа за фуста и една козанка кърпа с жълти сарафлъци”, а също “пръстен и огърлица”.

На никоя от предишните си любими той не прави такива подаръци, нито им пише писма. Но какво може да съдържа загадъчното писмо до Гена Бонина? Едва ли само информация, че той се отказва от сватбата, защото писмото е било скъпо за нея и я е вълнувало до края на живота ѝ. Дали там не са били написани единствените любовни думи от Апостола? Защото се оказва, че той е нощувал в нейната къща!

Когато разказва за това, гласът на Денка Димитрова, правнучка на Гена, потрепва:

- Той е преспал там не знам колко време... И се е крил при нея. И след това ѝ написал някакво писмо. Но това писмо не се е запазило, защото тя го е пъхнала на тавана под някакви греди. И после... после къщата ни беше паднала...

- В тази къща ли е било писмото на Левски?

 - В тази къща, която е съборена, да!

Майката на Денка е кръстена на баба си Гена Бонина и се казва Гена Груди Стефанова. Тя умира през 2001 г., но през 1987 г. успява да даде едно безценно интервю за благоевградския в. “Вяра”, в което описва свидетелството на самата Гена Бонина за случая: “Баба Гена почина през 1927 г. в село Аджар. Аз съм нейна единствена внучка, на единствения ѝ син Георги Стоилов. Той бе роден през 1880 г. Как го бе възпитала баба ми, не знам, но беше прогресивен човек, въстаник през 1923 г. и ятак по време на въоръжената борба 1941 - 1944 г. Аз и съпругът ми също бяхме ятаци. Баба Гена, на която съм кръстена, много ми разправяше за патилата си през турско робство. Аз бях вече момица, когато тя почина. Когато ставаше дума за годежа ѝ с Апостола, тя се натъжаваше, ставаше потайна. “За народното дело ме накараха да го сторя, нищо лошо не съм сторила - обичаше да казва оправдателно и малко троснато. - Първом не знаех каква е работата, бързо подразбрах и се утеших, но когато научих за гибелта му, няколко години не дадох да ме женят пак”.

Сторили годежа, той ѝ направил подаръци, даже един кюрк женски (елек - бел.авт.) - нещо, което всяка булка не можела да носи навремето.

Годеникът бил красив

и говорел като

карловски даскал

Постоянно бил с младежите, а годеницата забелязала, че носи в пояса и под мишницата си пистолети. Това я било жегнало в сърцето, но премълчала. След една седмица заминал да купи подаръци и извади вула за сватбата, но не се върнал вече в селото, а младежите запели революционни песни. Баба Гена и майка ѝ ходили в село Кочмаларе да се жалят на дядо Данаил Попвасилев, но той ги успокоил и казал, че това е от Бога предречено и е за добро дело.

Годеникът оставил писмо на баба ми с поръка да го пази на сигурно място, защото щяло да ѝ потрябва след време. Тя дълги години го пазела на тавана под една греда и често ходела да го чете. Оженила се вече като позастаряла мома, макар че хората казвали за нея, че “като ходи, слънцето се спирало да я гледа”. От тези свидетелства излиза, че Гена Бонина се е омъжила за дядото доста по-късно - след Освобождението, и е родила сина си едва през 1880 г. И друго не се връзва. Ако Гена Бонина е починала през 1927 г., то през 1903 г., когато Кирил Христов предава разказа на дядото, тя е била още жива. Защо писателят не се е срещнал направо с нея?

Но най-важният въпрос остава - защо му е било на Дякона изобщо да се жени, и то толкова публично? Още повече че в селото на годеницата той е имал къде да се крие.

Кметът на Свежен Христо Енков, който сега се опитва да събере остатъците от опожарената история на района, разказва, че Левски даже е имал роднини там. Предците на полковник Владимир Серафимов, известен герой от войните след Освобождението, са братовчеди на Левски. Скривалището се пази, слава Богу. “Аз помня този тунел още като дете! - казва кметът. -

Целта на Левски е

била тук да направят

не само комитет, а

склад за оръжие

Защото нашето село е имало особен статут. Тук жителите са имали право да носят оръжие”, пояснява той.

- Получава се така, че Апостола е подвел и злепоставил това момиче? - подхвърлям на историка от Свежен Иво Тавитян, бивш кадър на НИМ.

- Левски има едно изказване - “Аз и с дявола ортак ще стана, само и само да работя за свободата на България” - отвръща ми той. - Бил е готов на всякакви жертви в името на делото. А нищо чудно самият Левски, идвайки тука няколко пъти, да е имал наблюдения върху хората и да е забелязал Гена много преди годежа. Възможно е тук да има и сърдечна история. Но наистина би било много жестоко да подмами момичето и после да го изостави. Това не е в неговия характер.

- Все пак би могъл да бъде в селото и без да прави годеж?

- Защо му е бил годежът? - замисля се сам историкът. - Вярно, тук не е имало турско присъствие. Селото е много удобно за връзка - оттук е можел много лесно да стигне до Калофер пеша през гората, без да срещне турчин. Намирал е тук сигурно скривалище, и хора е имал. Тогава защо е трябвало да прави този панаир?

- Вероятно защото историята на годежа, която знаем до тук, е съвсем различна - питам аз, повече себе си.

Така се и оказва! Левски

оставя част от архива

си при годеницата

Използва нейния дом за склад на оръжие. А тя се дегизира като самия него в различни роли, за да се спаси...

- Този годеж е станал непосредствено преди Левски да тръгне за Ловеч и да го хванат на Къкрина - разкрива трети правнук на Гена Бонина, Стоил Енев. - Когато Левски им казва, че тръгва да вади вула, той им оставя някакви документи, боеприпаси, оръжие и т.н. Но когато го хващат на Къкрина, самата Гена Бонина се е уплашила. И е изгорила всичките документи. А оръжието дали е заровено, или хвърлено някъде, никой не може да каже. След като са заловили Левски, турците са разбрали, че е имало такъв годеж, и са отишли да търсят коя е тази мома. И същата тази Гена Бонина с една възглавница на гърба си, с една черна забрадка отишла с менците на селските чешми за вода. Турците спрели там конете и я попитали: “Абе, бабо, не знаеш ли къде живее Гена Бонина?”. Отговорът ѝ бил: “Ами тя като разбра, че са хванали комитата, поболя се момичето и умря!”.

- Ако е вярно, че годежът е станал през октомври или ноември 1872 г., това вече е голямо събитие! - казва вдъхновен Иво Тавитян. - Знаем, че Левски е дошъл да събере архива на Димитър Общи, когото турците са заловили през септември. Ситуацията е много напечена! Всички казват на Левски да не се връща в България, защото го търсят навсякъде. Но той бърза да прибере архивите. Защото, ако турците намерят архивите, край! Вероятно Левски е искал да замрази дейността, докато отшумят разкритията, свързани с Димитър Общи. Вероятно е искал някъде да се установи и да има твърдо алиби.

- Тази версия малко го оневинява, защото нещата с организацията са се влошили и той реално не е могъл да се върне повече?

- Не е могъл!

През 1916 г., когато Гена Бонина вече е над 60 г., един млад адвокат, по-късно виден прокурор, Спас Капелков, се заема с идеята да ѝ издействат народна пенсия като бивша годеница на Левски. Но от писмата до Народното събрание нищо не излиза. Гена се препитава с предене и шиене на дрехи.

- Доколкото знам, с онзи скъп кюрк, тоест с елечето, и с огърлицата на Левски са я погребали после в Аджар - добавя друг правнук на Гена Бонина - Пламен Николов. - В нашето семейство казваха, че е била много лъчезарна жена!

Последната снимка на Апостола от 1870 г. - по нея той е разпознат от турците. Той изглежда приблизително така по време на годежа.


Четете още:

🔴 Урок по родолюбие от потомък на Ботев

🔴 Житният режим на Петър Дънов продължава 10 дни

🔴 15 години преди оскара Койлазов разработи софтуера на "Аватар" и Game of Thrones





Източник: 24 часа





Коментари

горе