Как Стоичков стана европейски шампион преди 25 години


Българинът удари греда, подаде за  гола, донесъл 1:0 на “Барселона”

над “Сампдория”, и обърна гръб на кралската ложа при награждаването

9 октомври 1998 г. Лондон, стадион “Уембли”. Старият, онзи с двете кули, не със сегашните арки, под които Антъни Джошуа смени физиономията на Владимир Кличко в мача за световната титла по бокс в тежка категория.

Тренировка на българския национален отбор по футбол преди европейската квалификация срещу домакина Англия на другия ден. Треньор е Димитър Димитров-Херо, а от четвъртите в света четири години по-късно е останал почти само Христо Стоичков.

Именно той излиза последен на терена за заниманието, но изведнъж се обръща и се затичва нагоре по стълбите на празния “Уембли” към официалната ложа. Минава по пътеката пред нея, набира се на ръце и сяда на парапета. После се обръща широко ухилен към журналистите и подвиква: “Ей тук преди шест години седнах с гръб към кралицата и вдигнах купата на шампионите!”. После, горе-долу като във филма “Диамантената ръка”, последва непреводима на английски игра на думи с използване на устойчиви словосъчетания.

Ставаше въпрос за единствения случай, когато българин е вдигал най-авторитетния европейски клубен трофей - купата на европейските шампиони. Именно Христо Стоичков (че кой друг) я спечели за всички родни фенове, при това като основна част от един от най-силните, ефективни и игращи красив футбол отбори в историята - “Барселона” на Йохан Кройф. Във финала на “Уембли” беше победен италианският “Сампдория” с 1:0, като гола вкара холандският защитник Роналд Куман в 113-ата минута от пряк свободен удар.

Още тогава каталунците

бяха кръстени “дриймтийм”,

отбор на мечтите. Именно това поколение сбъдна мечтите на милиони не само в Испания, но и в целия свят.

Малко изненадващо, но до 1992 г. “Барселона” така и не успява да се пребори за “купата с големите уши”, както наричат трофея заради големите дръжки. Най-близо “синьо-червените” са през 1986 г., когато падат с дузпи от “Стяуа” във финала на испанска земя - в Севиля.

В края на 80-те години УЕФА разбира, че турнирът за купата на европейските шампиони трябва да бъде реформиран, за да стане машината за печатане на пари, каквато е днес Шампионската лига. По тази причина сезонът 1991-1992 г. е преходен.

За първи път се въвежда фаза с групи - две по четири отбора във всяка, като победителите се класират за финала. Не е лошо да се напомни, че тогава този турнир си е наистина шампионски - участват само първенците в отделните страни.

За да се класира в груповата фаза, “Барселона” трябва да мине през две германски препятствия. Първото е последният шампион на ГДР (социалистическата част на Германия до обединението на 3 октомври 1990 г.) “Ханза” (Рощок). У дома каталунците лежерно вкарват три гола срещу нито един на съперника и спокойно се готвят за реванша. В Рощок “Барса” губи 0:1, което дава ясен сигнал, че трудното тепърва започва.

Следващият съперник е “Кайзерслаутерн”, изненадващо спечелил титлата в Бундеслигата. На “Ноу Камп” Стоичков и компания лежерно бият 2:0 и смятат, че няма да имат никакви проблеми в реванша. Да, ама не -

в 76-ата минута резултатът набъбва

до необходимите на домакините 3:0

и сензацията е съвсем близо, въпрос буквално на минути, че и дори на секунди.

Точно тогава дребничкият халф Хосе Мари Бакеро, най-добрият приятел на Стоичков, реагира на едно центриране с глава и вкарва за спасителното 1:3. Голът на чужд терен класира каталунците в групите, които играят ролята едновременно на четвъртфинали и полуфинали.

Компанията на “Барселона” със сигурност не е особено опасна - единствено “Бенфика” е име от европейска класа, но португалците са преследвани от проклятието на Бела Гутман и редовно се провалят в решителните моменти. Другите два са “Динамо” (Киев) и “Спарта” (Прага), която, както се оказва впоследствие, доставя най-много главоболия на “Барселона”.

Все пак всичко приключва благополучно за момчетата на Йохан Кройф. Единственият неприятен момент е загубата от чехите с 0:1 в Прага, като точно в този мач Стоичков не играе заради наказание. Използва случая, за да прескочи до София, за да гледа бъдещия си съперник във финала.

Сигурно някой ще попита защо в София. Интересното е, че не един, а цели два мача се играят в нашата столица, независимо че в груповата фаза няма български представител. Заради войната в бивша Югославия на актуалния европейски клубен шампион “Цървена звезда” е забранено да домакинства в Белград.

След като в Будапеща за първия мач на сръбския шампион идват само 5000 зрители, ръководството му решава да наеме стадион “Българска армия” в София. Откъм зрители се оказва оправдано - 25 000 при студ и сняг гледат победата 1:0 срещу “Панатинайкос”, а 33 000 - загубата 1:3 от “Сампдория”. Италианците се класират за финала.

А той е насрочен за 20 май на митичния стадион “Уембли” в Лондон. Италианците са водени от сръбския треньор ветеран Вуядин Бошков, в състава им е атомният нападателен дует Джанлука Виали - Роберто Манчини, а в средата блести бразилската звезда Тониньо Серезо.

Въпреки изключително атакуващия стил на “Барселона” мачът започва изключително внимателно. Манчини и Виали имат възможност да открият резултата, но не са точни. За каталунците, които играят в непривичните оранжеви екип в чест на холандския си треньор Йохан Кройф, най-опасен е Стоичков. Бакеро също пропуска да вкара, но българинът е готов да изяде тревата, когато в 66-ата минута се измъква от италианската защита и диагоналният му удар с левачката среща десния за вратаря Палиука страничен стълб.

Кулминацията идва в 112-ата минута. Еусебио е спънат на дъгата на наказателното поле и “Барселона” се готви да изпълни пряк свободен удар. Стоичков чуква леко топката, Бакеро я спира, за да я подготви за топовния шут на Роналд Куман, и холандецът опъва мрежата на италианската врата. 1:0, “Барселона” най-после е европейски шампион.

И по време на награждаването всички по света разбират кой е Христо Стоичков. Българинът отива последен да вземе медала си, а когато му предават купата, се обръща с гръб към ложата, където би могла да е и кралица Елизабет II. Сяда на парапета и размахва триумфално трофея. Тепърва му предстоят още титли на Испания с “Барселона”, незабравимото американско лято с българския национален отбор и “Златната топка”.

“САМПДОРИЯ” - “БАРСЕЛОНА” 0:1 след продължения (0:0, 0:0). Голмайстор: Роналд Куман (112). Съдия: Арон Шмидхубер (Германия). Жълти картони: Манини, Виерховод, Манчини; Бакеро.

“САМПДОРИЯ”: Палиука, Манини, Лана, Виерховод, Пари, Ломбардо, Серезо, Катанец, Бонети (74 - Инверници), Виали (101 - Бузо), Манчини.

“БАРСЕЛОНА”: Субисарета, Нандо, Куман, Ферер, Морено, Бакеро, Лаудруп, Гуардиола (113 - Алесанко), Еусебио, Салинас (65 - Гойкоечея), Стоичков.

Кои бяха и къде са сега “дриймтиймърите”, с които Стоичков взе КЕШ

Андони Субисарета
Играе 11 мача, вкарват му 8 гола за купата на шампионите през 1991-1992 г. Тогава е на 30 г. Вратар. Баск по произход, започва в “Алавес”, после преминава в “Атлетик” и работи с Хавиер Клементе. Прекарва 9 години в “Барселона”, приключва кариерата си във “Валенсия”. После става спортен директор - 3 години в Билбао, от 2010 до 2015 г. в “Барселона”, сега е в “Олимпик” (Марсилия).

Фернандо Муньос-Нандо
8 мача. Тогава е на 24 г. Централен защитник, рожба на школата на “Севиля”, откъдето го взема Йохан Кройф. След три години в “Барселона” преминава в “Реал” (Мадрид). През 1996 г. се връща в каталунската столица, но в “Еспаньол”. В момента се занимава с инвестиционен бизнес в родната Севиля.

Роналд Куман
11 мача, вкарва 1 гол. Тогава е на 29 години. Централен защитник. Смятан за най-резултатния бранител в историята на футбола с 252 гола в 745 мача. Уникалното му постижение е, че е бил играч и треньор в трите холандски гранда - “Аякс”, “Айндховен” и “Фейенорд”. В “Барселона” прекарва най-добрите си 6 години като играч. Треньорската си кариера стартира като помощник на Луис ван Гаал в “Барселона”, сега води “Евертън”.

Алберт Ферер-Чапи
4 мача. Тогава е на 21 г. Десен защитник. Рожба на академията на “Барселона”, в каталунската столица става и олимпийски шампион броени месеци след спечелената купа на европейските шампиони. Играе в “Барса” до идването на Ван Гаал през 1998 г., после отива в “Челси”.
Започва като треньор на холандския “Витес” и го спасява от изпадане, след което за първи път от 42 години връща “Кордоба” в испанския елит. Преминава в “Майорка”, но е уволнен след само 3 победи в 15 мача. Сега главно коментира по телевизията.

Хуан Карлос
5 мача. Тогава е на 27 г. Ляв защитник. Дебютира на 15 г. във “Валядолид”. На 17 години става европейски шампион за юноши и е купен от “Атлетико”. Печели купата на краля през 1991 г. и преминава в “Барселона”. После има неуспешен сезон във “Валенсия”, за да приключи кариерата си във “Валядолид”. Сега се занимава с благотворителност.

Еусебио Сакристан
10 мача. Тогава е на 28 г. Централен полузащитник. Започва и приключва кариерата си на играч във “Валядолид”, но най-добрите му 7 години са в “Барселона”, а през 1995 г. преминава в “Селта”. 5 години е помощник на Рийкард при каталунците, сега води “Реал Сосиедад” и беше спряган за наследник на Луис Енрике.
Хосеп Гуардиола
10 мача. Тогава е на 21 г. Централен полузащитник. Най-верният ученик и продължител на игровите идеи на Йохан Кройф. Възпитаник на академията на “Барселона”, след 30-ия си рожден ден отива в Италия - “Бреша” и “Рома”, минава и през Мексико. През 2007 г. се връща като треньор и поема “Барселона Б”, а скоро и първия отбор, за да стане най-успешният треньор в историята на клуба. Три години тренира “Байерн”, сега е в “Манчестър Сити”.

Хосе-Мари Бакеро
8 мача, 3 гола. Тогава е на 29 г. Атакуващ полузащитник. Един от капитаните на отбора, роден в Навара и разкрил таланта си в “Реал Сосиедад”, с който два пъти става шампион съвсем млад. Завършва кариерата си на играч в Мексико, където стартира и треньорската му. Води отбори в Полша и Перу, сега е технически директор на венецуелския “Гуайра”.

Михаел Лаудруп
11 мача, 3 гола. Тогава е на 28 години. Плеймейкър. След 6 години в “Ювентус” датският нападател с качества на плеймейкър отива в “Барселона”, за да смени върналия се в “Тотнъм” Гари Линекер. Заради конфликт с треньора Рихард Мьолер-Нилсен не играе на Евро 1992, където Дания става шампион. След четири поредни титли с “Барселона” печели и пета, но като играч на “Реал”. Приключва кариерата си в “Аякс”. Като треньор се проваля в “Спартак” (Москва), печели купата на английската лига със “Суонси”, а сега води катарския “Ал Раян”.

Хулио Салинас
7 мача, 2 гола. Тогава е бил на 29 г. Нападател. Още един от баското крило на “дриймтийма”, стартирал кариерата си в “Атлетик” (Билбао). През 1986 г. преминава в “Атлетико”, а след още две сменя Мадрид с “Барселона”. Играе по един сезон в “Ла Коруня”, “Хихон” и “Йокохама Маринос”, преди да приключи кариерата си в “Алавес”. Сега е лице на букмейкърска компания и коментатор в телевизия.

Христо Стоичков
9 мача, 4 гола. Тогава е бил на 26 г. нападател. Българската следа в каталунската приказка. Йохан Кройф окончателно се убеждава, че го иска в отбора си, когато той вкарва три гола за ЦСКА в двата полуфинала срещу “Барселона” в турнира за КНК през 1989 г. Твърдят, че именно той е последният ингредиент в перфектното футболно ястие на великия холандец. Става четири пъти шампион с “Барселона” и голмайстор на световното в САЩ, което му носи и “Златната топка”. След скандал с Кройф преминава за един сезон в “Парма”, но моли за прошка и се връща. Окончателно приключва с “Барселона” при Луис ван Гаал, което никога не му прощава. Играе къде ли не - в Япония, САЩ, два мача и купа в Саудитска Арабия, че даже и в ЦСКА. Треньорската му кариера започва в националния, после изпадна със “Селта”, направи “Мамелоди Съндаунс” втори в Южна Африка, за да се върне неуспешно в България начело на “Литекс”. От две години е коментатор в американския канал за испаноговорещи Univision Depfortes, където се справя изненадващо добре.

Освен титулярите на “Уембли” участие в спечелването на купата на европейските шампиони вземат още Хосе Рамон Алесанко, Йон Андони Гойкоечея, Мигел Анхел Надал, Рикардо Серна, Кристобал, Ричард Вичге, Гийермо Амор, Аитор Бегиристайн-Чики.


Какво четем:

🔴 ВАНГА: НЕ ИСКАЙТЕ МНОГО – НЕ МОЖЕТЕ ДА МУ ПЛАТИТЕ ЦЕНАТА...

🔴 Обновявайте често гардероба си, старите дрехи попиват енергията ни

🔴 Музеят на Делю войвода в Златоград ще ви накара да настръхнете и да се гордеете (Снимки)

Източник: 24 часа



Коментари



горе