"НОВООТКРИТОТО" ТРАКИЙСКО ИМЕ KANAC И БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAC

Хоматиан гледа на дедите ни като на мизи, те са най-големия тракийски народ обитаващ както Мала Азия, така също Балканите, а дори и Черноморските степи. За най-стара територия на мизите, Страбон смята Европа, като смята, че малоазийските мизи са дошли от земите край долното течение на Дунава – Strab.VII.3.2.

Малоазийската Мизия граничи с Фригия, където е намерен надпис W-07. При анализа на този паметник, лингвистът Александър Люботски изолира титлата AKENAC, като споменава и сродната й AKENANOГAFOS. Въпросният надпис W-07 е от Западна Фригия, т.е. непосредствено до земите на мизите, които Хоматиан нарича българи. Всъщност територията, на която е разположен надписа, в който се среща AKENAC, може да се приеме за мизийска, защото както Страбон споменава границата между мизи и фриги трудно може да се определи -Strab.XII.4.4.

Дали е случайност, че през VIII век пр. Христа мизи и фриги имат титла AKENAC, а около хилядолетие по-късно, през век е регистрирано тракийското име  Канас/Kάνας? Аз лично смятам, че Канас/Kάνας е развитата форма, или просто вариант на AKENAC.

Дали е случайност това, че първата регистрирана на каменен надпис старобългарска титла е  KANAC? Не мисля, че можем да говорим за случайни съвпадения.

В древната тракийска титла AKENAS, коренът е кен, а значението е начало, началник.  AKENAS е сродна на тракийската kenthо, която отговаря на стблг. чендо- чедо, дете, заченато. Коренът в KANAС е KAN, като значението е начало,  началник.Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъ- начало, а също и наченти, заченти-започвам, слагам начало, зачевам.

Аз не съм първият, който смята, че KANAC е старото изписване на кнез, княз, не съм и първия, който смята, че значението е първи, началник. Още през XIX век Стрезневски, а след него и Дяченко представят това виждане. По-късно, въз основа на собствени изследвания до същия извод стига и Ганчо Ценов.

Потвърждение за това, че канас-княз притежава значение първи, началник, намираме и в работите на Александър Макбейн и др. Ирландско-гаелската дума CEANNAS има значение превъзходство, водачество. Други сродни са шотландските и ирландски титли ceann, ceannard, ceannfidhe, ceannaire, ceannurra-водач, владетел предводител.

Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет.ceud, ceаd, cynt, kent -първи, начален. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата конь-начало. Тя има форма *кань, както става ясно от ζακανον - българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Днес, благодарение на споменатото от Özlem-Aytaçlar тракийско име Канас/Kάνας, разполагаме с още едно доказателство за балканските корени на народа ни, а и за древността на нашата титла канас-княз. Това, че тя е много стара бе отричано защото иначе нямаше как да се твърди, че е заета от старите германи някога си, някъде си, някак си.

Реално германските cyning, koning, konge-владетел, крал, са заемки от речта на дедите ни. Все пак докато германската етимология е несигурна, на български титлата княз имаща по-стари форми канас, акенас, има съвсем ясен смисъл. Да се признае това обаче означава да се обявят старите теории за напълно погрешни. Трябва да се признае, че дедите германските народи са културно повляини от балкански преселници. И не става дума само за влиянието на царските скити познати като хуни над германите, а за културни процеси, които са протекли дълги векове  по-рано.

Организираното земеделие, организираното скотовъдство, знанията за обработка на металите, погребални обреди като кремацията и т.н. са занесени от някой в земите на германите и това се признава макар и неохотно. Кой обаче е този някой не се казва, а то не е мистерия, а само неудобна истина. Все пак, не къде да е, а на Балканите е сложено началото на организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни са първите ковачи на Европа, а също и първите конници.

Не философията на гърците, а практическите знания, които дедите ни разпространиха, доведоха до пробуждането на Европа и превръщането на европейците в силни хора. Не от Ориента дойде мъдростта, а от Балканите, като дарители бяха нашите деди. Редно е най-сетне да получим признание за това.

Автор Павел Серафимов