"НОВООТКРИТОТО" ТРАКИЙСКО ИМЕ KANAC И БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAC



Както историците, така също и езиковедите знаят, че определено име може да се превърне в титла, а от друга страна, титла може да се ползва като лично име. Най-ярък пример е името на Цезар/Caisar, като разбира се не можем да пренебрегнем и името Август/Augustus. Първоначално имена, по-късно те се превръщат в титли използвани дълго време.

Ние не правим изключение. В нашата именна система срещаме Бано, Царьо, ВойводаТе са изведени от титлите бан, цар, войвода. Несъмнено, в миналото са съществували повече, но поради няколко чужди подтисничества, имената с престижна символика са излезли от употреба.

Наскоро попаднах на работа на турски учен – Pinar Özlem-Aytaçlar. Заглавието ме грабна веднага - An Onomastic survey of the indigenous population of North-Western Asia Minor (Ономастично проучване над местното население на Северозападна Мала Азия).

Авторката дава изключително ценна информация относно използваните тракийски имена в този регион. Едни от най-популярните са Биорис, Бисалт, Витюс, Дада, Дадис, Дилис, Динис, Дуда, Лила, Менда, Прусий, Реметалк, Севт, Спокис.

Биорис и Прусий привлякоха вниманието ми поради близостта си със старобългарските Борис и Прусиян (Пресиян). Интересно е и името Бисалт, защото е етническо и показва, че освен мизите, фригите, витините и др. също и бисалтите са мигрирали от Балканите в Мала Азия и са оставили следи там. Ценни имена са също Витюс, Динис, Дуда, Менда, Лила, поради това, че все още се ползват в България под формите Витю, Диньо, Дуда, Менда, Лила.

Най-интересното обаче е споменато от Özlem-Aytaçlar тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от II век и е идентично на старобългарската титла KANAC. Взирах се дълго в това име, търках си очите и се чудех защо нито траколозите ни, нито историците, нито пък езиковедите не са го споменали. Работата на Pinar Özlem-Aytaçlar е сравнително нова, от 2010 година, но публикация относно надписа, на който тракийското име Канас/Kάνας е регистрирано, е обнародвана през 1978 година,  преди около четиридесет години.

Важното в случая е това, че Канас/Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитри Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Mysia_map_ancient_community.jpg

Благодарение на Алексаднър Милев, ние разполагаме с прекрасен превод на работа на стария автор, който създава житието на Климент Охридски и представя изключително ценни данни за нашата история: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса (Пруса) Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.“

Хоматиан гледа на дедите ни като на мизи, те са най-големия тракийски народ обитаващ както Мала Азия, така също Балканите, а дори и Черноморските степи. За най-стара територия на мизите, Страбон смята Европа, като смята, че малоазийските мизи са дошли от земите край долното течение на Дунава – Strab.VII.3.2.

Малоазийската Мизия граничи с Фригия, където е намерен надпис W-07. При анализа на този паметник, лингвистът Александър Люботски изолира титлата AKENAC, като споменава и сродната й AKENANOГAFOS. Въпросният надпис W-07 е от Западна Фригия, т.е. непосредствено до земите на мизите, които Хоматиан нарича българи. Всъщност територията, на която е разположен надписа, в който се среща AKENAC, може да се приеме за мизийска, защото както Страбон споменава границата между мизи и фриги трудно може да се определи -Strab.XII.4.4.

Дали е случайност, че през VIII век пр. Христа мизи и фриги имат титла AKENAC, а около хилядолетие по-късно, през век е регистрирано тракийското име  Канас/KάναςАз лично смятам, че Канас/Kάνας е развитата форма, или просто вариант на AKENAC.

Дали е случайност това, че първата регистрирана на каменен надпис старобългарска титла е  KANAC? Не мисля, че можем да говорим за случайни съвпадения.

В древната тракийска титла AKENAS, коренът е кен, а значението е начало, началник.  AKENAS е сродна на тракийската kenthо, която отговаря на стблг. чендо- чедо, дете, заченато. Коренът в KANAС е KAN, като значението е начало,  началник.Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъначало, а също и наченти, заченти-започвам, слагам начало, зачевам.

Аз не съм първият, който смята, че KANAC е старото изписване на кнез, княз, не съм и първия, който смята, че значението е първи, началник. Още през XIX век Стрезневски, а след него и Дяченко представят това виждане. По-късно, въз основа на собствени изследвания до същия извод стига и Ганчо Ценов.

Потвърждение за това, че канас-княз притежава значение първи, началник, намираме и в работите на Александър Макбейн и др. Ирландско-гаелската дума CEANNAS има значение превъзходство, водачество. Други сродни са шотландските и ирландски титли ceann, ceannard, ceannfidhe, ceannaire, ceannurra-водач, владетел предводител.

Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет.ceud, ceаd, cynt, kent -първи, начален. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата конь-начало. Тя има форма *кань, както става ясно от ζακανον - българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Днес, благодарение на споменатото от Özlem-Aytaçlar тракийско име Канас/Kάνας, разполагаме с още едно доказателство за балканските корени на народа ни, а и за древността на нашата титла канас-княз. Това, че тя е много стара бе отричано защото иначе нямаше как да се твърди, че е заета от старите германи някога си, някъде си, някак си.

Реално германските cyning, koning, konge-владетел, крал, са заемки от речта на дедите ни. Все пак докато германската етимология е несигурна, на български титлата княз имаща по-стари форми канас, акенас, има съвсем ясен смисъл. Да се признае това обаче означава да се обявят старите теории за напълно погрешни. Трябва да се признае, че дедите германските народи са културно повляини от балкански преселници. И не става дума само за влиянието на царските скити познати като хуни над германите, а за културни процеси, които са протекли дълги векове  по-рано.

Организираното земеделие, организираното скотовъдство, знанията за обработка на металите, погребални обреди като кремацията и т.н. са занесени от някой в земите на германите и това се признава макар и неохотно. Кой обаче е този някой не се казва, а то не е мистерия, а само неудобна истина. Все пак, не къде да е, а на Балканите е сложено началото на организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни са първите ковачи на Европа, а също и първите конници.

Не философията на гърците, а практическите знания, които дедите ни разпространиха, доведоха до пробуждането на Европа и превръщането на европейците в силни хора. Не от Ориента дойде мъдростта, а от Балканите, като дарители бяха нашите деди. Редно е най-сетне да получим признание за това.

Автор Павел Серафимов


Какво четем:

🔴 Лекарство, което лекува над 50 болести – Този чай-комбинация почиства всички токсини от тялото

🔴 Исторически срив на лихвите по депозитите

🔴 Пускат възпоменателна монета с образа на Елин Пелин

Източник: sparotok



Коментари



горе