Родопската песен, която отменя разстрел и спасява четири живота
Наричат я „ярката звезда на фолклорния небосклон“, а гласът й – „божествено
чудо“. Несравнимият й талант става вдъхновение на автора Светозар Казанджиев да
напише за изпълнителката книга, която озаглавява „Неповторимата“. Точно такава
е тя. Надежда Хвойнева.
Родена е през 1936 година в смолянското село Левочево в Родопите. Дълги години е солистка на „Мистерията на българските гласове“. Записва близо 300 песни за българския радиофонд през годините. Сред тях са едни от най-популярните родопски песни, които знаем. Част от репертоара на Надежда Хвойнева е и песента „Мила ми е, мамо, драчка ми е“. Други я наричат „Сивковскана чоста гора“.
Мила ми е, мамо, драчка ми е
Сивковскана, мамо, чоста гора
дет се рано, мамо, разлистнува,
рано, рано, мамо, по Гергьовден
и по-рано, мамо, по Благовец.
Мили ми са, мамо, драчки ми са
Сивковскине малки моми
де се рано, мамо, рано стават
и се рано, мамо, пременуват.
Този е най-разпространеният и популярен вариант на песента днес. Но всъщност оригиналът й е друг - много по-дълъг и подробен. От там идва и още едно от имената, под които е известна песента – „Вангелинкината песен“.
Текстът й се състои от 36 строфи, всяка от тях по 5 стиха. И може да бъде прочетен в сборника „Народни песни от средните Родопи“, издание на БАН от 1973 година. Действието в песента се развива в района на днешно Чепеларе, където е и Сивковската махала. Майката на тежкоболния Стоян, който доскоро е пасял овцете, а вече е на прага на смъртта, го пита какво му е най-мило.
Чепеларската гора
А той й отговаря, че най му е мила и драга Сивковскана гора, където е пасял овцете и е наблюдавал как момите платно белят на реката, а любимата му Вангелинка стои на бял камък посреде реката и се радва на мрените, които плуват. По-насетне в текста на песента става ясно, че Стояновата майка вика в дома им Вангелинка, за да се прости синът й с нея. След смъртта му майката моли младата мома, ако истински обича Стоян, три години и половина да го жали, докато отворят гроба, та да вземат пръстена.
Вангелинка изпълнила майчиното желание и когато след години отворили гроба на Стоян пръстенът сам „рипнал във Вангелинкина ръчица“. Тогава Стояновата майка дала на Вангелинка благословия да се омъжи, но й казала всеки път, когато идва да види родната си майка, да отива и у нея, защото ще я има наравно със снаха.
Песента за „Сивковскана чоста гора“ е известна в Родопите, а и сред цялото гайдарско съсловие в България, и с друга една история. Това е песента, която преди точно 100 години спасява няколко човешки живота в Родопите.
Историята, която днес звучи като легенда, е всъщност напълно достоверна и реална. Разказана е през 1937 година от писателя и изследовател на историята в родопската област Васил Димитров, който използва литературния псевдоним Янтай Кавалов.
Годината била 1917. Младият родопчанин Михаил Киряков от Чепеларе бил по това време командир на отделение. От опасение да не попаднат в плен, всички 21 човека от отделението на Киряков се скрили, като имали намерение след това да се приберат обратно. Заради тази им постъпка попаднали в списъка с дезертьорите. Всички те били осъдени на смърт чрез разстрел пред строя, за назидание на останалите войници.
Наредили ги в редица, но преди да пристъпят към разстрела на всеки един, съдиите му давали възможност да поиска нещо за последно. От последни думи към майката, изпълнени със синовна обич, до патриотични послания се чували измежду последните думи на разстрелваните. Последна дума. И гърмеж след нея. В изровен трап падали убитите.
Така, докато стигнали до 18-ия в редицата. Чепеларецът Михаил Киряков. Гайдар бил той. „Да посвиря за последен път.“ - това поискал от военните съдии Киряков. „За живот и смърт - то ми е.“ – добавил гайдарят.
Спогледали се военните съдии, а поручикът, който командвал разстрела, изпратил да му донесат гайда. Развързали ръцете на Киряков, взел той гайдата и с цялата си душа подкарал родопската песен „Мила ми е, мамо, драчка ми е“…
Всичко затихнало. Съдещи и осъдени мълчали и слушали песента. Към края й вече всички присъстващи на изпълнението на присъдите плачели с глас. Когато Киряков досвирвал последните стихове на песента от войнишките редици се разнесли викове „Милост! Милост“.
Военният състав се събрал и решил да отмени смъртната присъда на гайдаря и на останалите трима след него, които също ги очаквал разстрел. Със сълзи на радост всички, чиито живот бил спасен от родопската песен, се хвърлили върху Киряков да го прегръщат.
От този ден насетне песента „Мила ми е, драчка ми е“ е известна сред войниците и месните родопчани като „Жалната песен“ - символ на гайдарската свирня.
С тази песен именно още приживе гайдарят Михаил Киряков заръчал да го изпратят на гроба, когато умре. Починал през 70-те години на миналия век в Девин, където последно живеел, а желанието му било изпълнено от близките. На погребението на Киряков десетима гайдари изсвирили песента, която преди години спасила неговия и живота на още трима – „Мила ми е, мамо, драчка ми е Сивковскана чоста гора“.
А гайдата, с която единствено смъртта била в състояние да раздели бай Михаил след 1917 година, и до днес се съхранява в музейната сбирка към Народно читалище „Родопска просвета – 1923“ в град Девин.
Четете още:
🔴 Съдът тихомълком пусна под домашен арест шведа, ритнал камериерка (Видео)🔴 Ето кой е най-новият тотомилионер на България и за какво ще използва парите!
🔴 7 етапа на семейните отношения
Източник: Родопчани
Коментари
Харесайте ни във facebook!
