Децата на България – между родолюбието и емиграцията!
Има нещо изключително грозно и дори ужасяващо в изоставените училища. Те са сякаш
по-празни от други сгради, които също са изоставени, те са зловещо празни, може
би защото някога в тях наистина е кипял живот и изведнъж, а дори и да не е изведнъж,
този живот е секнал.
Изоставените училища, както се казва „поради отпаднала необходимост", са празни,
но съхраняват спомени и от това усещането за празнота и изоставеност е още по-осезателно.
Сякаш тези училища са скелети на някакъв мастодонт, оглозган скелет, който стърчи
все още помилван от гравитацията, но напълно лишен от съдържание, а празното пространство
в него е запълнено с усещането за присъствие, призрачното усещане за нещо, което
го е имало, но отдавна, или не чак толкова отдавна, вече го няма...!
Едно такова училище ни представя ситуационни схеми, от които наистина настръхваме
и от студа, и от празнотата, а и от звуците, защото тези сгради понякога все още
ехтят от глъчката на учениците в тях, онези, които са били ученици тук преди 10-15-20
и повече години...!
Рухването на политическата система от преди 10 ноември 1989 г., а и осезателното
намаляване на населението, съответно – и на децата, които стават ученици, доведе
до обезлюдяване не само на селата, на някои градове, но и на цели региони. Така
училища, обикновени и специализирани, които бяха изградени на различни места в
страната, наистина отпаднаха от необходимост и останаха да стърчат като спомени
за времената, когато населението ни е било близо 9 млн...!
„Тук важи закон един, северът да бъде в дим...", гласи надпис на стената в едно
от тези училища. „Северът"...кой е този север, изоставеният регион, един от най-бедните
региони в Европа, или дори може би и най-бедният...!? Защо в дим, какво дими,
дими историята, дими или дори гори паметта, защото самотата е превзела училището...!?
„Red or dead" пък гласи друг графит...! „Червено или смърт", но не става ясно,
дали това е политически лозунг, дали е футболна запалянковщина, дали е заплаха,
или е просто спортна злоба...! В допълнение на същото друг надпис гласи: „Червена
доминация...!", но на какво и пред какво, за какво иде реч...! Това са словесни
остатъци, или отпадъци, от някакво отминало време, някакви разиграли се сякаш
в паралелна действителност, страсти, които не познават самите себе си...!
От полуотворена врата злокобно ни „гледа" един Вапцаров с избодени очи, обезобразен,
защото е Вапцаров, или защото обезобразителят не е знаел, кой е този Вапцаров,
или дори че въобще е Вапцаров...!?
„Пойдешь ли ты в кино с нами?", пък пита на руски някакво прашасало образователно
табло, захвърлено на дъното на обгоряла класна стая, вероятно по емблематичния
за онези години руски език...? Къде да вървиш..., не е ясно, ясно е само, че тук,
в това училище, всичко отдавна наистина е отишло „на кино"...при това именно „с
нами" - заедно с нас...!
Едно „сърце" – пластмасов макет, разбира се /!!!.../, се търкаля в някогашен
кабинет по биология, вероятно, изтръгнатото с мръсни ръце „сърце" на миналото
– умъртвено насилствено от кръвожадното настояще, което някога е било просто безобидно,
някакво, все още, уви, неопределено бъдеще...! Заявката обаче е била тази – убийство,
символично убийство като ритуал, за пречистване, или за прелистване на следваща
страница, в която тези сърца ги няма, пластмасовите сърца са неистински, но няма
нови, няма истински, няма дори и дървени...!
Сенките ни се влачат по стълбището нагоре, към някакъв сензитивен втори етаж,
където попадаме почти концептуално! Вятър, самота и зловонна тишина, дори каналите
в тоалетните не ухаят, както сме свикнали...! Няма живот тук, спалните помещения
само подсказват, че това е било някога интернат, но кой, или кои са живели и са
учили тук, не се знае, тези хора са анонимни...! Местни жители са работили в кухнята
на училището, жени са подготвяли вкусни гозби за изоставени деца...! Днес тези
деца ги няма, те са пораснали, а нови деца така и няма, тоест има, но не са в
България, те се раждат почти българи, но извън България, родителите им, вероятно
деца от същия този дом, са емигрирали отдавна, за да потърсят истинските си сърца
извън студено-пресованите спомени на собственото си минало – в горещото пладне
на живия живот, някъде, навън, по света, далече, отвъд огромни океани и чужди
планини...!
Училищата от миналото..., те са оглозганите скелети на историята на родното образование.
Понякога то демонстрираше, парадирайки с нещо, понякога прикриваше нещо, друг
път пък просто документираше само себе си.
Изоставените училища днес са по-зловещи и от изоставените казарми, а нецензурните
надписи, макар и написани на обратно, наопаки, всъщност псуват реформите, които
все стартират с фанфари, а после бързо затихват, под пълната упойка на хроничното
безразличие – сънят на един народ, нездравият сън на един народ...!Така с приспивни
песни и фалшиво самоуспокояване преминават дните и годините на цяло едно поколение
и то се превръща в поредното „изгубено поколение", за което някога считаха това
на Хемингуей - междувоенното поколение. И ако поколението на Хемингуей остави
шедьоври на класическата литература, то новото изгубено поколение, какво ще остави
след себе си, какво и най-вече, къде...!?
Венцислав Жеков
Четете още:
🔴 10 изключително полезни храни🔴 Преображение Господне - есента напомня за себе си
🔴 4 малки тайни на тези, които работят за себе си
Източник: Bulgaria Weekly
Коментари
Харесайте ни във facebook!
