• Facebook
• Twitter

Бившият боксьор и гард Димитър Кискинов: При два от атентатите бях до Алексей Петров

---

Киро Японеца го простреля в прасеца, след това, като гърмяха по него, аз помислих, че мятат пиратки

Кой е той

Димитър Кискинов се прославя като опасен нокаутьор, докато печели шампионски титли на България в бокса. От офицер в УБО и охранител на Милко Балев до бодигард на Алексей Петров. Той участва в първата българско-американска филмова продукция и е селектиран да участва в първата сцена на филма "Кървав спорт 4". Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" говори за времето си с убития бизнесмен.

- Г-н Кискинов, вие сте бивш боксьор, като стигате до националния отбор. Имаше ли шанс да участвате на олимпиадата в Монреал?

- Изиграх последния си мач 1979 година със сборния сирийски отбор в зала "Сливница". 1975-а се роди дъщеря ми и си викам: "Айде, то ми мина времето за бокса". Започнах да уча малко ВИФ, малко Висшата специална школа, която завърших. Това ми коства много труд и усилия, защото работехме обикновено нощно време. Пазехме домовете и вилите на висшите партийни другари.

- Това е, когато започвате да работите в УБО? Колко години изкарахте там?

- Имаше една служба, която обслужва главните управления на Държавна сигурност. Когато има митинги в центъра на града, в други градове. На тях им казваха митингаджиите. Там ме посадиха. Да съм по на скришно. Когато имаше състезания по различни спортове, ме взимаха да представям поделението. Правех го достойно, защото само един петобоец ме биеше на тласкане на гюле.

- Пазили ли сте някой от големите в държавата?

- Аз бях човекът, който ръководеше охраната на Милко Балев. Той живееше срещу Двореца на пионерите. Пазехме къщата му. Охраната беше свързана с управлението. Пазеха го четири човека - двама на пост, двама почивка. Обикновено първите в държавата взимаха митингаджиите с тях на лов. Ние стреляхме много добре. Бях един от най-добрите стрелци в Министерството на вътрешните работи.

- Имали ли сте някакви интересни случки, когато е трябвало да охранявате Милко Балев или някой друг и сте използвали уменията си от бокса?

- Едно време престъпността не беше на такова ниво. Ние ходехме с баджове и хората знаят, че може ток да ги удари. Имаше случаи на площад "Народно събрание". Ако тръгне някой пиян, младеж или друг, с една подсечка и едно извиване на ръката той е на земята. Но не беше спокойно. Онези си ги беше страх.

- Усещаха ли, че идва революция?

- Още като дойдоха на власт Горбачов и Маргарет Тачър в Англия, се видя, че ще се разберат нещо. Така и стана. Бай Тошо се разбираше много с германеца, ама няма го Брежнев, няма го Хрушчов.

- Какво се случи с вас, когато дойде демокрацията? УБО се трансформира.

- Останах. Те гласяха за мен големи работи - да стана началник на отдел, да стана еди-какво си. В Руския клуб седнали и се понапили тогава. Стефан Савов викал: "Къде е оная комунистическа отрепка". Аз съм бил комунистическа отрепка. Бях точно на арката. Тогава силно извиках: "Тука съм г-н Савов". След това си дадох рапорт и известно време ме държаха още. Казах си, че е време да се махам. Напуснах обаче, не като Алексей Петров. Осветлиха го, че е бил под прикритие. Отидох при Алексей и той заяви: "Как бе, Кискин, взимам те веднага".

- Вие откъде се познавахте с него?

- С Алексей се познавах от техния началник бай Васо - Васил Велков. Пиехме кафе с баретите. Казах му, че идвам нещо работа да ми намери. Той знаеше какво мога. Алексей каза: "Лично до мене си". Станахме като дупе и гащи.

- Какъв човек беше той?

- Беше голям мъжкар. Палеше се. С него, когато станеше дума за нашите семейства - родители, братя, сестри - бяхме много остри.

- Вие бяхте ли с него при първия атентат?

- Само при третия не съм бил с гранатомета. Първият, то не е атентат. Събираха се в Драгалевци в една кръчма. Там беше Киро Японеца, както и момчетата барети. Беше и Спас Георгиев - една от най-добрите барети сред българите. Беше и Емо Къдравия. После се събрахме всички, ама... Киро Японеца беше възпроизвел изстрел и го беше ударил в прасеца. Не беше го уцелил в костта, понеже Алексей имаше големи прасци. Беше го бая разкървил, но се оправи.

- Следващият случай?

- Той беше пред басейна. Гледахме мача на "Левски" с "Динамо" (Киев). Трябваше да отидем аз, Алексей, Данчо Радулов, Стоян Хранов още беше жив в една ВИП ложа на стадион "Георги Аспарухов". Обаче нещо все ми казваше: "Недей да отиваш. Много малко хора сте. Не можеш да ги сложиш, както ти искаш". Затова не отидохме. Само че те бяха завардили отвън. Първо излязохме, както трябва да се направи, аз, Марто и Емо и шофьорите. Данчо беше вътре при телевизора с Алексей. Станаха приказки надълго и нашироко. Ние се разхождаме доста време и аз казвам: "Какво стана бе? Тоя няма ли да излиза?. Накрая излезе. Пред него седеше синът на една от баретите - Чунга. След това Алексей, жена му, Данчо Радулов. Като стана разстояние между Алексей и Чунга, се чуха два гърмежа. Казах си: "Гледай сега, хвърлят пиратки. Плашат ли ни?". Оттам Алексей се свлече до стената. Уцели го, но не както трябва. Иначе той като ходи, се клати. Точно се е заклатил наляво и там горе са го уцелили. Трябвало е малко по-встрани, за да е в сърцето. Клатенето го спаси.

- Имате ли обяснение за последния и фатален атентат?

- Хич не искам и да мисля. Всички знаят, че ми е мъчно много. Но не се изказвам така силно. Ако знам кой е, отдавна да съм отишъл в Австралия и този да са забравили, че е бил жив. Искам в Австралия, защото там имам такава агентура, че ще стана като Дънди Крокодила.

- Вие сте участвали и в доста филми. Споделяли сте, че именно Алексей ви е подтикнал да участвате в "Кървав спорт".

- Да, така е. Бях Тонгом - героят, с който започва филмът. След това участвах в "Непобедимите 3". Там се бия в коридора с Долф Лундгрен. Имам доста роли, не знам точно колко.

Какво четем:

🔴 Лесбийката от "Хелс китчън" се върна при гаджето

🔴 Моника Валериева вдига луксозен палат. Кой плаща? / СНИМКА

🔴 Глория скъса с младото гадже. Примата на фолка хванала в изневяра Добромир?

Източник: Днес.БГ

Коментари

Социални мрежи