Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Баш майстора, Част I. Художничка и психолог от Пловдив вече 2 години не могат да влязат в жилищата си! Защо?


Неделя, 15 Септ. 2019

Според един стар виц "Да правиш ремонт, е като да имаш ново гадже - даваш и даваш пари, а не знаеш кога ще влезеш!" Бихме добавили: А като влезеш, не знаеш какво ще видиш...

Всеизвестно е, че да правиш ремонт, е удоволствие и проклятие! Както е ясно и че да си купиш ново жилище, е радост и... връхлитащи като талази неприятни изненади. Кой не го е изпитал?

Glаs.bg стартира нова рубрика, в която ще ви разказваме историите на хора, препатили от калпави строители. В "Баш майстора" ще чуете гласовете на тези, които са дали стотици хиляди левове, за да имат нов дом, да му се наслаждават и да живеят спокойно и практично в него. И които в крайна сметка живеят на квартира, защото... не могат да влязат в жилището си. Както и гласовете на тези, които са спастрили някой лев, за да направят най-после ремонт, но... са преживели толкова кошмари и грижи, че само произнасянето на думата "ремонт" вече им действа демотивиращо.

Да, "Баш майстора" вероятно ще заприлича на черен списък. На нещо като "банка" на такива "майстори", които оставят след себе си загубени надежди, изтънели джобове, разочарование, изхабени нерви и загуба на всякакви илюзии...

Но го дължим на нашите читатели! На тези, които вече са преживели проклятието да попаднат на калпав строител или некадърен майстор. Както и на тези, на които тепърва им предстои да си изберат кой да им построи дома на мечтите им или по-скоро кой да НЕ го прави. Ние ще предоставяме фактите – такива, каквито са според препатилите ни читатели. А изводите си правете вие.

Разбира се, ще чуем гласовете и на "Баш майсторите" – стига да го пожелаят. По закон при над 50% некачествена работа, фирмата, която е извършила ремонта или строителството, влиза в черен списък и не може да участва в обществени поръчки. Ние сме дълбоко убедени, че в частните случаи, с които ще ви занимаем, и които не са с обществения отзвук на софийските "перки" например, са нанесени не по-малко морални и материални щети за отделните хора. Защото жилището за българина е неговата светая светих.

Така е било и така ще бъде...

 Част I

Първата история, която ще ви разкажем, е пловдивска - за една художничка и един психолог и филолог. Тя вече две години не може да живее в "ателието за живеене", което е получила като обезщетение срещу земята на дедите й. Той вече две години живее на квартира, защото също не може да влезе в "ателието за живеене", за което е дал няколко десетки хиляди евро. Тя е отчаяна, но поне има къде да живее. Той сега слага гипс картон в Германия, защото трябва да живее от нещо...

Невелина Куманова и Кръстьо Кръстев са свързани от една обща съдба - да попаднат на строители и инвеститори, които не са си свършили работата - нито като срокове, нито като качество. В добре изглеждащата иначе отвън сграда на ул. "Дон" №12 нещата вътре в нея са абсурдни: разруха, плесен, една педя вода (а повече от месец в Пловдив дори не е валяло!), подпухнали мазилки, зеленясали подове, ужасяващ мирис на мухъл (всички прозорци са отворени!)... Картината е толкова кошмарна, че като я види човек, неволно спира да диша. И в душата му се надига такова възмущение и ярост, че дори съчувствието и огорчението отиват на заден план...

Кръстьо Кръстев: "Според Дарвиновата теория произходът на живота е от водата. В нашите обекти на "Дон" 12 това може да се види при опитни експериментални условия – как плесени и водорасли се въдят благодарение на водата вече 2 години – независимо от природните бедствия. И то в жилище, годно за живеене според Общината и според строителния надзор.

Преди 2 години е издаден акт 16, а днес получихме едно писмо, в което ни уведомяват, че според всички документи и нормативи са спазени хидроизолационните качества на сградата и тази сграда става за живеене. Става за живеене, само че за микроорганизмите на Дарвин – според вас това става ли за живеене на хора?"

Разбирате, че въпросът е риторичен. Не, не става за живеене и само този, който не е видял двете ателиета "за живеене", може да твърди подобно нещо! 

Затова и Невелина, дала парцел срещу обезщетение, и до момента не може да влезе във владение на имота си. Самото строителство е закъсняло с 2 години, още 2 години тя чака някой да поеме отговорност. През това време парите са потънали, а заедно с тях и надеждата. Кръстьо е продал къщата си в Ивайловград, за да купи ателието на "Дон" 12. Сега няма къде да живее. Живее под наем. И при него очакванията и реалностите са се разминали безвъзвратно: "Това беше място, където приятелката ми с много любов искаше да създаде един арт рай"... 

Драмите на Невелина и Кръстьо не са лични. Те са част от една статистика за строителната действителност у нас. Действителност, която потърпевшите наричат мафия...

Кои са строителите на печално безобразната сграда на "Дон" 12? Кои са проектантите, архитектите, инвеститорите, кой е строителен надзор, какво мислят от Камарата на строителите и от Общината?  



Източник: glas

Следваща статия:
Нова телевизия със съкрушителен удар по bTV СНИМКИ

Коментари

Видео на деня

горе