Уважаеми сънароднико ром! Опитай да живееш като мен

Пенчо Койчев - архитектът на Съдебната палата в София


Петък, 20 Октомври 2017

Достоен наследник на Колю Фичето, той е един от най-ярките представители на българската архитектурна мисъл, оставил впечатляващи следи с творбите си в много градове на Отечеството

Любомир Димитров
   
Един от най-ярките представители на съвременната българска архитектура е арх. Пенчо Койчев, който е получил солидно образование в чужбина и e оставил трайна следа в архитектурното ни наследство. Той е роден на 27 януари 1876 г. в гр.Дряново. Завършва с отличен успех висшето си образование в Гент, Белгия, като му предлагат да стане асистент в университета, а негови проекти години наред са изложени в коридорите на учебното заведение, за да се учат бъдещите студенти от тях.
През 1902 г. Койчев е назначен на работа в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а на 28 юли същата година е вече окръжен архитект на Плевен.
Именно тук е първата му известна творба през 1903 г. - Мавзолеят-костница в памет на загиналите по време на освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Проектът му е предпочетен сред други 32 на негови колеги.
В периода 1908-1915 г. Пенчо Койчев строи санаториума за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. съгражда собствения си дом на ул."Дондуков"36 в столицата, а следващата година сътворява символа на Пазарджик - старата поща.
Царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, но поради започването на Първата световна война е изградено само едното крило. По негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов.
Именитият дряновски архитект се отдава и на преподавателска работа, а на 15 март 1924 г. с царски указ той е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството на благоустройството. През тези години той строи северното разширение на сградата на Народното събрание, а от 1928 до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в София, Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар...
Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София, сграда, която българската столица чака още от 1880 г.
Оказва се, обаче, че проблемите няма да са със самия строеж. През 1929 г. голямата икономическа криза засяга и България, постоянно има заплаха работата да бъде прекъсната, а по-късно новият министър на правосъдието, Качаков, урежда свои хора като "надзиратели" на обекта, които не вършат никаква работа, като Койчев е длъжен да им осигурява надници...
За принципния и честен творец това е недопустимо и то води до разрив в отношенията с министъра. Той преждевременно, на 56-годишна възраст, пенсионира архитект Койчев. 
Архитектът е дълбоко огорчен от случилото се и се успокоява, че поне фасадата на палатата е завършена от него пък и всичко по работата на вътрешността е подготвено и следва да се осъществява, както той е планирал.
- С този строеж турих точка на моята дейност като архитект с убеждението, че доколкото съм можал, съм изпълнил гражданския си дълг! - заявява големият майстор след случилото се.
Архитект Пенчо Койчев почива на 27 януари 1957 г. в София.
Ето какво си спомня за бележития наш творец  синът му, проф.Борис Койчев, основоположник и ръководител на първата самостоятелна катедра по биохимия и първата клинична лаборатория в България:
"Баща ми беше общителен човек с весел нрав. Умееше да води разговори с всякакви хора. Обичаше всичко българско, най-вече народното ни изкуство, дърворезба, шевици, музика. Събираше документи за строителното и декоративното изкуство у нас.
Държал е сказки и реферати на подобни теми, като е пропагандирал българското изкуство да бъде запазено, фотографирано и публикувано, за да може то да послужи за основна творческата дейност по-нататък. Към дома и семейството си бе безкрайно внимателен".
Доц.д-р Невена Койчева е дългогодишна асистентка по клинична лаборатория в ИСУЛ и Медицинска академия в София. Завършила е Дрезденската медицинска академия. Тя е и внучка на именития ни архитект. И днес храни топли чувства към своя дядо:
"Милият ми дядо се грижеше изключително много за мен, както и за цялото ни семейство. Водеше ме на разходка из София, разказваше ми много за столицата, за сградите, които е проектирал и кой е живял в тях, кога са построени. И за неговия шедьовър - Съдебната палата в София. Какви трудности са имали, как е поръчал много мостри от мрамор, за да избере най-подходящия вид за украсите.
Той не можеше да пее и свири, но беше най-добрият слушател. Винаги намираше начин да осигури на майка ми необходимото време и спокойствие да свири. Слушаше с еднаква наслада нейните изпълнения, както и честите детски концерти, които той самият организираше в градината на нашия дом.
Дядо ми е говорил и за Дряново, за своите родители. Още като ученичка той ме заведе в балканския градец и отидохме да видим райската природа на Дряновския манастир".
През миналата 2016 г. доц. д-р Невена Койчева дойде в нашия град, за да присъства на откриването на ретроспективна изложба за дядо си, която беше подредена в Градския исторически музей. Поводът бе 140 години от неговото рождение. Тя беше удовлетворена, че е сред съгражданите на своя известен дядо и че той е уважаван и почитан и до днес.
Арх. Пенчо Койчев има свои достойни последователи от Дряново и района, като архитектите Нено Казаков и Александър Рашенов. За тях той е говорил с уважение и признателност към творчеството им.

Печели втора награда (първа не се присъжда) в конкурса за параклиса-мавзолей "Св. Георги Победоносец" в Плевен в памет на загиналите в Плевенската епопея по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.


Награждаване на български архитекти и инженери - 1937 г. Сред седналите на първия ред, четвъртият от дясно на ляво, е знаменитият софийски кмет инж. Иван Иванов. На втория ред, прави, от дясно на ляво, четвъртият - арх. Пенчо Койчев


Изработва плановете и ръководи строежа на двореца в Царска Бистрица


Пенчо с родителите, брат си и сестра си


Със съпругата Невена Тричкова - 1908 г.


Пенчо Койчев


Приятел е с известни писатели, поети, артисти, художници. Тук - с Елин Пелин, Александър Божинов и Петър Морозов


Неговият архитектурен шедьовър - Съдебната палата в София


Съдебната палата в Русе


Аптека "Марица" в Пловдив - завършена през 1911 г.


След реставрация през 2015 г., Къщата с медальона в Пловдив, строена по проект на Пенчо Койчев, грейна в пълния си блясък

Източник: Дума

Следваща статия:
Плодът чудо - Гурме

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе