Няма исторически основания да се твърди, че Червената армия спасила българските евреи


Задочен спор възникна между външните министерства на България и Русия по темата кой е спасил българските евреи. Според говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, благодарение на руските военни е предотвратено депортирането на евреи от България и 50 000 души са спасени от неминуема смърт. Думите й предизвикаха вълна от недоволство у нас и провокираха редица политици и общественици да вземат отношение по темата.

Повод за изказването на Захарова беше оскверняването на Паметника на Съветската армия в София с антисемитски лозунги в нощта на 31 октомври.

По-късно руското посолство призна приноса на българския народ при спасяването на българските евреи.

Дипломатическа грешка, повод за провокация или исторически обосновани факти? Как можем да разглеждаме изказванията от руска страна и до какво могат да доведат подобни непремерени изявления?

Темата коментира историкът акад. Георги Марков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

- Академик Марков, изказване от страна на говорителя на руското външно министерство, че българските евреи са спасени благодарение на руски военни, предизвика напрежение през почивните дни. Как можем да разглеждаме подобно изказване – като дипломатическа грешка или по-скоро опит за провокация?
- Според мен и двете. Като знам какво е състоянието на знанието на историята, било в нашето външно министерство, или в руското, дори в Държавния департамент, невинаги са подготвени дори тези, които правят справки на говорителите на съответните министерства.

Провокацията е тази, че сега един надпис върху паметника на Съветската армия, кой знае кой го е сложил този надпис, и те в руското външно министерство са си изтървали нервите и са решили да ни предизвикат. Още повече, там се употребяват и изрази като „български окупатори в Македония и Беломорска Тракия“. Обвинения, че видите ли, ние не сме спасили всичките си евреи, което не е вярно. Ние спасяваме 48 000 евреи, които са поданици на Българското царство, докато онези във Вардарска Македония, в Западните покрайнини и в Беломорска Тракия – те не са български поданици. В България тези земи са под българско управление, но не Южна Добруджа, която по договор остава част от българската територия, а това са земи, дадени от Третия райх на България да ги управлява до края на войната. Разбира се, при една победоносна война тези земи щяха да бъдат включени в Българското царство. Толкова е невярно и нагло това твърдение на иначе чаровната говорителка на руското външно министерство.


- Ние свързваме спасяването на българските евреи с имената на цар Борис Трети, Димитър Пешев, както и различни представители на Българската православна църква. Има ли обаче някакви исторически основания руската страна да прави подобни изказвания?
- Няма никакви исторически основания. Червената армия спаси евреите, които бяха оцелели в „Аушвиц“ и в другите концлагери в Полша и също в Източногерманските части. Спасяването на българските евреи няма нищо общо с действията на Червената армия, което след Сталинградската битка още не е, въпреки има обрат на войната, но няма го онова настъпление след Курск. Аз се чудя, това е историческа грешка. Значи, Курската битка е през юли 1943 година. Хайде, за Сталинград е ясно, но защо пък намесват и Курската битка? Тези събития са през пролетта на 1943 година в България. Така че заслугата е на нашия народ, който не е антисемитски настроен. Например в една Русия има погроми над евреите, аз говоря Царска Русия; при една Полша също. Една Германия, не само Германия – четете Шекспир – „Венецианският търговец“. И в Англия има, в Испания няма да говоря – те си прогониха евреите още в 15 век, те пък намериха спасение в Османската империя и по нашите земи. Докато ние, българите, не сме антисемити. Ние възприемаме евреите като част от нашия народ. Във външно министерство български дипломати дават 15 000 транзитни визи на евреи, които бягат от Западна и Средна Европа и ги товарят на български кораби за Палестина. Освен че спасихме нашите евреи, ние спасяваме 15 000 евреи от други държави.


- Както и вие споменахте, повод за цялото това изказване на госпожа Захарова станаха вандалски актове срещу паметници на културата, последният от които – този срещу Паметника на Съветската армия в столицата. Доколко сериозен проблем е това и може ли да бъде оправдание за преминаването в исторически обвинения, спекулации?
- Какво ли няма по паметниците у нас. Аз се учудвам, по сградите в София често виждаме пречупен кръст, виждаме петолъчки, виждаме знака на анархистите. Така че не може да се правят такива изводи от това, че някой по случай 100-годишнината от декларацията на британски външен министър, когато вече е решено, че Османската империя няма да я има и когато е решено, че Палестина ще бъде под британски мандат на управление, английското правителство казва: „трябва евреите да се завърнат в тяхното отечество“. Разбира се това е една справедлива кауза и тя се подкрепя и от българския народ. Искам да акцентирам на един факт, който дълго време се прикриваше. Корабът „Струма“ ние го натоварваме с 600 евреи, бегълци с транзитни визи, във Варна. Този кораб е потопен от съветска подводница преди да навлезе в Босфора. Дълго време се фалшифицираше историята от съветската историография и се твърдеше, че немска подводница потопила кораба „Струма“. Но Съветските подводници са потопили целия ни транспортен флот по време на Втората световна война. Така че тези 600 жертви са унищожени от Червената армия – аз пък да го кажа като историк. Не бива така да се употребяват остри изрази, политически, уж на някаква историческа основа. Защото това е политизиране на историята с оглед моментното състояние на двустранните отношения.

- До какво може да доведе това напрежение по линия противопоставяне България – Русия и то по толкова чувствителната тема за историята ни?
- Аз съм съпредседател на една комисия на историците от България и от Русия и мога да каже, че двата народа колегиални отношения. Провеждаме срещи, имаме и съвместни проекти. Сега ще издадем в три тома работата на комисията. Първият том излезе – „Документи на съюзната контролна комисия 1944-1947 година“ – изключително ценни документи, както от българския, така и от руския архив. Трябва да се остави историята на историците, а не да се политизира и да се възлага на историците да изпълняват специални поръчки, както беше преди 1989 година или както някои си позволяваха и след 1989 година да искат от нас да пренаписваме учебниците. Историята е една полезна наука, от историята трябва да извличаме поуки – това е златото на историята. Ето, сега е 100-годишнината на Болшевишката революция и ми се обаждат от различни агенции, включително и от руска агенция. И аз си казвам отношението към тази 100-годишнина, защото това е едно велико историческо събитие, независимо с какъв знак. То наистина е разтърсило света, както е написал Джон Рид. Ние 45 години бяхме потърпевши на тази революция, на последиците, на съветизацията. Но аз имам подход като историк. Аз казвам – да, Съветският съюз е вече нещо по-различно от изостаналата Руска империя. Съветският съюз създаде индустрия, той се превърна в една ядрена свръхсила. И дори първият човек на луната беше съветски гражданин – Юрий Гагарин. В началото на 90-те години, когато сменяха имената, искаха да сменят и това на едно столично училище, носещо името на Гагарин. Аз изразих несъгласие училището да се преименува. Защо да се преименува? Юрий Гагарин, макар че е комунист, той е един съветски офицер – какъв да бъде, ако не комунист?

- Хващам се за ваше изказване от по-рано – „Оставете историята на историците“. Каква е причината обаче историята ни, миналото ни, винаги да бъдат подлагани на спекулации, опити за намеса – сега от Русия, по-рано от Македония?
- Миналата седмица в един от столичните вестници четох за Авиационния музей в Крумово, който е наистина един забележителен музей. Там главната уредничка казва: ето, това са останките от изтребителя на капитан Списаревски, който геройски загина, отбранявайки София от съюзническите бомбардировачи. По това време – в края на 1943 година, да кажа на колежката, че ние сме съюзници на Германия. Тогава германски изтребители също защитават София. Това също беше забранена тема. Това са англоамериканските бомбардировачи, които правят бомбени килими над много европейски градове – едно военно престъпление, които бомбардират и София. Три четвърти от жертвите са цивилни – жени, деца и старци, а не военни обекти. Така че вижте автоцензурата – сега пък не смеем да кажем, че англоамериканските бомбардировачи са бомбардирали не само София, но дори и Първомай, дори и село Долна Диканя, Пернишко. Това не е военен обект. Там са се хвърляли бомбите или над Дупница са се хвърляли бомбите, понеже трябвало някъде. Те не са успели над София, на 4 януари 1944 година имало мъгла и те правят завой, къде да си хвърлят бомбите – над Дупница, загиват десетки невинни хора. Така че историците трябва да кажат и това. Но навремето имаше идеологическа цензура, днес има финансова цензура. И оттам вече се налага на по-младите колеги автоцензура. Защото определени фондации казват –„искам от теб да напишеш това и онова“. Добре де, нали имаше социални поръчки от Комунистическата партия. Защо се повтаря историята? Това не бива да става.

- Тоест да разбираме, че опити за преиначаване, прикриване на исторически факти е имало и вероятно и занапред ще има, за съжаление.
- Ще има. Ще има и напред. И политиците трябва да си гледат политиката. Те искат да влязат в историята. Разбира се, те ще влязат, но е важно как ще влязат в историята. Винаги повтарям – историята нито е започнала с нас, нито ще свърши с нас. Никой, за щастие, няма последната дума в историята. Това важи и за руското външно министерство.


Четете още:

🔴 Два български елемента вече са част от "Паметта на света"

🔴 Шест живописни места и събития край Тетевен

🔴 ВЪН ОТ БЛАТОТО. ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ (Видео)





Източник: Епицентър





Коментари

горе